За подобряване на реконструктивните и рехабилитационни лицево-челюстни грижи с цел подобряване и на качеството на живот на хората, нуждаещи се от тях, в САЩ се говори от 80-те години на ХХ в. А в началото на нашето хилядолетие професионалната организация е преименувана на Международно дружество за лицево-челюстна рехабилитация (ISMR). Какви грижи, свързани с главата и шията, полагат за пациентите си българските лицево-челюстни рехабилитатори, разказва Динко Динев.
Визитка
♦ Динко Динев е специалист рехабилитатор, магистър по медицинска рехабилитация и балнеология от Медицинския университет в София. Работил е като рехабилитатор в социален дом за пълнолетни лица с физически увреждания, бил е изпълнител по проект за превенция и профилактика на проблеми, свързани с опорно-двигателния апарат при децата, хиподинамията и наднорменото тегло.
♦ Специализиран е в областта на лицево-челюстната рехабилитация. Специализацията придобива в Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в гр. Утена, Литва. В момента работи в специализираната болница за рехабилитация “Мари” в Несебър. Асистент и преподавател по практика е в Университета “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас.
- Г-н Динев, какво представлява лицево-челюстната рехабилитация?
- Това е раздел на физикалната медицина, който обхваща цялостния възстановителен период след лечение на даден травматизъм или друга патология в областта на главата и шията.
- Като се има предвид интердисциплинарния характер на грижите, свързани с главата и шията, при какви заболявания се прилага?
- Приложението е широкообхватно. Лечение от този тип би могло да се приложи в определени стадии на възстановяването - след хирургични интервенции (отстраняване на грануломи, кисти, мандибуларни фрактури, фрактури на лицеви кости, артрит на темпоро-мандибуларните стави), зъбни екстракции, пластики и имплантология.
- Какъв е подходът към различните типове пациенти?
- Строго индивидуален и зависи от дадената патология и моментното психо-емоционално състояние. Това е съвкупността от преживените емоции, стрес и положителна или отрицателна нагласа за състоянието, в което се намира пациентът.
Какъв е редът за провеждане на рехабилитация в санаториум по Здравна каса?
Психо-емоционалното състояние играе ключова и поддържаща роля в рехабилитационната част и генезата на пациента. Съдействие в случая означава да иска да кооперира и да има желанието да работи за това, да желае да оздравее, наред с дисциплината в провеждането на процеса.
- По различен начин ли се провежда терапията при деца и при възрастни?
- Разбира се. Както и в предходния въпрос за подхода към пациентите споменах, че от голямо значение е психо-емоционалният фактор. При терапевтирането на деца голяма част в лечението заема занимателно-игровият подход.
Динко Динев
- Колко време след хирургична интервенция може да започне рехабилитацията?
- Това зависи строго от препоръката на лицево-челюстния хирург или денталния лекар, които са основно звено в комплексното лечение на пациента.
- Колко време продължава рехабилитацията, при която е задължително присъствието на специалист рехабилитатор?
- Строго индивидуално е и това зависи основно от наличната патология на придружаващите заболявания и рехабилитационния потенциал на пациента. Всичко зависи от статуса на сложност на интервенцията, трябва да се вземат под внимание усложнения, степен на засегнатост и мащаб на интервенцията, която е приложена върху пациента. Смело мога да кажа, че възстановителните периоди обхващат период от 3-6 месеца до година
Но това отново е строго индивидуално по ред причини, които споменах по-горе.
- Какви храни и напитки са разрешени и какви са напълно забранени?
- Това отново зависи пряко от препоръката на лицево-челюстния хирург или стоматолога, като наше задължение е да я насърчаваме. В повечето случаи, поне в началото, се приемат кашави храни и течности, като поетапно се преминава към по-твърда храна.
- Как трябва да се провеждат хигиенните процедури и какво е специфичното?
- Стандартните за основна добра орална хигиена, а специфичните се дават от лицево-челюстния хирург и стоматолога.
- Какво трябва да знае пациент, комуто е правена такава рехабилитация, и как той сам да поддържа постигнатия с помощта на рехабилитатор добър резултат?
- В процеса на рехабилитационните процедури пациентът е запознат с процедурния план и в самия процес усвоява някои важни и на практика простички правила за приложение. В края на рехабилитационната програма се дават препоръки за ход на домашна рехабилитация, с която се поддържа и подобрява постигнатият до момента двигателен потенциал.
- Какви са вашите препоръки?
- Основната ми препоръка към всички пациенти е насърчаването им към правилен двигателен режим и редовно хранене.
- В кои случаи не може или не трябва да се провежда лицево-челюстна рехабилитация?
- В случаите на инфекциозни заболявания, тежки и прогресиращи форми на анемия, нефросклероза, злокачествени новообразувания, епилептични припадъци, коронарна недостатъчност, форми на алкохолизъм и наркомания, както и психични отклонения, извеждащи извън състояние на самоконтрол.
Роботизирана рехабилитация във ВМА помага след инсулт, МС и ортопедични операции
- Търсят ли се услугите на лицево-челюстен рехабилитатор от хора, които са си направили естетична операция?
- Да, има и такива пациенти, които се насочват от пластичния хирург с цел ускоряване на възстановителния процес.
- Какъв е подходът към такива пациенти?
- Индивидуален и особено внимателен, тъй като при голяма част от тях интервенцията не е извършена с цел козметична корекция, а би могла да бъде вследствие на интервенция на патологичен процес.
- Нова ли е за България специалността лицево-челюстната рехабилитация?
- Не бих могъл да кажа, тъй като моят профил съм получил зад граница. За съжаление, мисля, че този дял на физикалната медицина не е включен в основното обучение на рехабилитаторите.
- Има ли достатъчно такива специалисти у нас?
- За съжаление, са малко, а голямата ми мечта е да успеем да внедрим допълнителни часове в курсовете на обучение, които биха дали поне базови познания в материята
Мария ИВАНОВА
