Страх, тревога, безпокойство, контрол, мнителност... Безкрайни въпроси: “Ще стане ли, няма ли да стане?”, “Да опитам ли?”, “Ще се справя ли?”, “Как ще успея?”, “Бива ли ме за това?”. Часове умуване. Главоболие. Страх от провал.
Завишена самоувереност, под която ясно прозира неувереност. Липса на действие. Зона на комфорт. Вглеждане в живота на другите. Търсене на доказателства по темата: “Защо не си струва да рискувам”. Апатия. Сивота.
Липса на страст. Липса на радост. Пречки. Гняв. Неудовлетвореност. Не правя това, което искам. Не съм там, където искам да съм. Не живея по начина, по който искам. Бясна ярост.
Към какво?
Към онези, които живеят по начина, по който вие искате?
Хм...
Понеже нямам търпение да ви разкрия отговора и понеже ми харесва да се правя на многознайка, веднага ще ви кажа: яростта е насочена към себе си. Ядосани сме на себе си, че не се осмеляваме да рискуваме, да скочим в непознатото, да направим това, което искаме. Ядосани сме си поради две причини.
Първата е, че не вярваме, че това, което искаме, може да се случи на нас; а втората е, че се страхуваме да изразим и покажем себе си, срамуваме се да се себеразкрием, защото, когато другите видят какви сме (чрез това, което искаме да ни се случи, чрез това, което харесваме и искаме да направим и да постигнем), може да ни отхвърлят, да ни се присмеят или да не ни разберат.
Възможно е да прекараме голяма част от живота си в тази дилема - “Да следвам ли сърцето и копнежите си, или да вляза в познатата, обичайната, общоприетата матрица?”, “Да правя ли това, което искам, или да заложа на сигурното?”, “Да последвам ли адвокатската практика на баща си (защото той вече всичко е създал, аз трябва само да го продължа), или да уча ветеринарна медицина, защото много обичам кучета?”.
“Да си тръгна ли от връзката, защото без страст и взаимност вече не ми се живее, или да остана, защото няма гаранция, че ще срещна жена, с която да изживея това, за което мечтая?” и т.н. и т.н.
Стоенето в дилеми изтощава,
енергията ни изтича в дилемата, съмненията ни блокират действията ни, а непредприетите действия отнемат от самоуважението ни и пораждат завист и омраза към онези, на които всичко им се получава, имат късмет, нещата лесно им се нареждат, все са на правилното място, срещат подходящите хора, хваща ги зелена вълна, получават подкрепа, включват ги да работят в интересни проекти, имат възможност за изява, избират ги за командировки в чужбина, поправят им колата в сервиза веднага, тъкмо свършат парите, и им се появят нови, след концерт случайно си хващат такси, когато някой им трябва, го срещат на улицата, онова, което им трябва, само ги намира...
Защо на тях им се получава, а на вас - НЕ?!
Има едно нещо, за което аз съм много благодарна на моя баща. От него научих да вярвам на живота, да му имам доверие. Моят баща така се отнася към живота - вярва му. Той живее с нагласата, че ако и когато му е нужна подкрепа, тя ще се появи.
Неговата работа е да има план (цел), стратегия (какво да направи стъпка по стъпка), а как ще стане? “Както дойде! - казва татко. Действай в движение! То само ще си покаже и само ще се нареди. Ти започни (тоест предприеми действие)”.
Разбирате, че когато има такова послание от бащата, детето живее с вяра в живота, с увереност, че не е само в трудностите (защото самият живот го подкрепя), че това, върху което трябва да се фокусира, е да трупа знания, да развива уменията си, да открие и да следва истинския копнеж на сърцето си и да направи необходимото, за да го осъществи.
Когато човек живее по този начин, той е в потока на живота и среща съдействие от него, за да реализира потенциала си, мисията си, призванието си.
Не казвам, че животът на този човек ще е само лесен, не казвам, че няма да среща трудности, че няма да изпитва емоции като гняв, страх, тъга, самота, че няма да се колебае или да влиза в конфликти, не казвам, че винаги ще кипи от ентусиазъм и ще прави лесни избори.
Казвам, че когато човек вярва в живота, животът го подкрепя да го случва. Дава му възможност да живее по начин, чрез който да се себеосъществи и прояви. Д
ава му възможност да живее в своя стил, на собствената си честота, да реализира индивидуалността си - онази, която го прави уникален, разпознаваем, която го отличава от другите.
Можете ли да поемете риска да се доверите на живота, да осъществите себе си и да сте видими и разпознаваеми за другите? Искате ли да бъдете човек, за когото обичайно казват: “Харизматичен човек! Кадърен и грамотен! Богат и човечен!“.
Борянка БОРИСОВА, психолог
