Павлина Герина: Следродилната депресия може да се избегне

Всички страхове и очаквания споделяйте с партньора си

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/pavlina-gerina-sledrodilnata-depresiya-mozhe-da-se-izbegne Zdrave.to
Павлина Герина: Следродилната депресия може да се избегне

Павлина Герина е председател на Алианса на българските акушерки и работи в Консултативен кабинет по кърмене към Банка за майчина кърма в София.

На поредното онлайн издание на “Училище БЕБЕ” (www.bebeto.org) Павлина Герина изнесе лекция на тема “Превенция чрез подкрепа на следродилната депресия”, която публикуваме с малки съкращения. 

“Следродилната депресия е сериозен проблем, който се пренебрегва. Може би защото здравната система е структурирала така грижата за майките, че обръща внимание само на телесните им проблеми, но не и на психическото им страдание. Ние, акушерките, ги учим само как да къпят, да повиват, да хранят бебето. 

Но много по-важно е да се погрижим за това майката да бъде спокойна, уверена, да има баланс, който чрез емоциите си ще предаде и на своето бебе.

Затова тази година Алианс на българските акушерки направи обучения на над 250 акушерки от цялата страна за домашен патронаж и за грижа за майката след раждането, в която влиза и специално внимание към психо-емоционалното й състояние.

Така че майките може да се обръщат към акушерките за съдействие и опора, когато усещат емоционална несигурност и липса на удовлетвореност от всичко, което се случва покрай тях, за да не стигат до депресивни състояния. 

Депресията е психо-емоционално състояние на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае часове, дни и месеци. Това състояние се съпътства, а често и предхожда от физически симптоми, сред които и хормонални промени.

Неслучайно казваме, че 40 дни след раждането майката трябва да бъде обгрижвана специално, защото за това време тя се възстановява физически и се връща към естественото си състояние”, коментира  акушерката. 

За 40 дни се регулират хормоните, сърдечната дейност, дихателната система, наместват се вътрешните органи. И въпреки че повечето от жените през това време се чувстват много добре, това е деликатен период и изисква специална грижа. 

Причините за следродилната депресия понякога се коренят в преживявана депресия още в детството на жената, в страхове от различно естество и в несигурност, че ще се справи с отглеждането на детето. Прекарването на неспокойна бременност, наситена с притеснения и страхове, води до емоционална нестабилност.

“Понякога жената не може да приеме новата си роля на майка от страх, че ще загуби амплоато си на работеща жена. Възрастта на раждащата за първи път жена сега не е 18 - 20 години, а над 30, и това се смята за нормално.

Тази жена вече се е наложила в професионален план, станала е бизнес дама и когато трябва да спре бизнес ангажиментите си и да се отдаде на майчинството, естествено е да чувства несигурност.  

Измества се и центърът на взаимоотношенията след раждането на бебето - сега всеобщият фокус е то и за майката сякаш никой не се грижи. Възникват нови отношения със съпруга, родителите, братята и сестрите, преразпределят се отговорностите.

Това води понякога до стрес и чувство за безпомощност. Намесата на родителите в грижата за бебето може да се окаже заплаха за възможността майката да заеме своята позиция.

Понякога съществува конфликт на родилката със собствената й майка, която налага своя опит в грижата за бебето. Но този опит невинаги удовлетворява младата майка и тя се чувства неовластена да поеме отговорността и грижата за бебето, така както я разбира.

Само че с годините начините за грижа за бебето еволюират и са доста различни. И когато имаме доста властна майка, настъпва тежък конфликт, който е предпоставка за депресивно състояние на родилката”, допълва специалистът. 

Павлина Герина

В първите дни след раждането е нормално майката да бъде неуверена дали поставя правилно бебето на гърда, дали го хваща и къпе по правилния начин.

На тези неща акушерките може да я обучат. Но те могат също така да седнат и да поговорят с нея за всичко, което я тревожи. Ако след такъв разговор премине усещането за несигурност и безпокойство, не може да се говори за депресия.

Това е нормално състояние на следродилна тревожност, което се нарича синдром baby blues. Когато това състояние се улови в самото начало и майката се подкрепи в първите дни след раждането със съвети, показване и непринуден разговор, може да се избегнат тежките депресивни състояния. 

“Не пропускайте също да гушкате и да кърмите бебето си. Тази близост успокоява психически и физически както детето, така и майката.

Следродилната депресия се задълбочава във времето по съвсем индивидуален начин. Тя може да се прояви доста по-късно - от четвъртия до шестия месец.

Тогава майката вече е натрупала огромна умора, защото дори кърменето е доста изтощително; чувства се в изолация, след като е останала доста дълго време вкъщи; бебето е пораснало и понатежало в ръцете й; близките, които са помагали в самото начало, са се оттеглили. 

В състояние на депресия майката губи възможността да изпълнява родителската си роля за дълъг период от време. Имали сме случаи майката да отказва да се грижи за бебето. Роднините споделят, че детето плаче в другата стая, а майката дори не иска да го погледне.

Това не е от липса на любов към собственото дете, а израз на безпомощност, безнадежност и тъга, които са симптоми на тежко депресивно състояние. Тогава е невъзможно жената да бъде успокоена с разговор. В този момент е необходима намесата на специалист психиатър и психотерапевт.

Не разчитайте, че всичко ще отмине от само себе си”, споделя експертът.

Симптомите на тежка депресияса многобройни и не е задължително всички да са изявени: усещане, че “Това не съм аз”, чувство на безнадежност, безпомощност, безполезност, безпричинна раздразнителност, понижено самочувствие, загуба на удволетвореност от любими занимания, липса на чувства към бебето, нарушение на апетита, умора, безсъние, тревожност, плач, страх, паника, самоизолиране, отпадналост, нарушена концентрация. 

Проф. д-р Уилям Биърдсли: Следродилната депресия при майката застрашава живота на бебето

“Апелирам за подкрепа и разбиране на младата майка, за да не се стига до такива състояния. Съпругът не трябва да омаловажава нейните грижи за бебето, а да знае, че те изсмукват и физическите, и психическите й сили. Така че грижата за бебето на останалите членове на семейството трябва да минава през грижата за майката. 

Превенцията на депресията е също и в ръцете на жената, която ще става майка. Още преди да забременее и да роди, тя трябва да се настрои психически към новата си роля.

Депресията няма да я връхлети, ако отговори с “да” на следните въпроси: искам ли да родя бебе, добро ли е здравословното ми състояние, избрала ли съм подходящия партньор, имам ли подкрепа и любов от близките, имам ли финансова сигурност, готова ли съм да се откажа временно от кариерата си, да сменя тотално ритъма си на живот в името на детето?”, съветва акушерката.

Изключително важна превантивна мярка е и пренаталната подготовка. През бременността е да се погрижите за здравето си, да научите повече за бременността, раждането и отглеждането на бебето, да споделяте емоциите си с партньора, да разпределите ангажиментите помежду си, да споделите очакванията си за неговата бъдеща подкрепа и ако има страхове, да потърсите и да разговаряте със специалист. 

“Въпреки че жената, ставайки майка, се отдава на рожбата си, тя не трябва да забравя себе си, не бива да пренебрегва своите любими занимания, а да си отделя лично време, да има възможност да се забавлява, да има социални контакти, да дава радост на душата си.

Да си намира и време за почивка. В помощ идва съветът на старите акушерки: “Спете, когато бебето спи”. Нужен е баланс между отдадеността на бебето и собствените нужди, което включва и често хранене с пълноценна храна.

Впрочем, жената не трябва да пренебрегва и партньора си, а да му оказва нужното внимание. Така ще има спокойна връзка и истинска подкрепа от него”, обобщи акушерката. 

Мара КАЛЧЕВА  

Горещи

Коментирай