Руският клиничен психолог, доц. д-р Алексей Мелехин, к.п.н., е специалист по медицина на съня, психоаналитик.
Той обяснява в своя публикация, че сънната парализа често възниква от нищото, но друг път определени тригери го провокират, като например психическа травма или някакво травматично стечение на обстоятелствата.
Специалистът отбелязва, че отстрани изглежда доста страшно. „Представете си, че човекът се събужда през нощта и не може да се движи, но няма усещането нещо да му е изтръпнало. Може да движи само краката, по-точно стъпалата, а понякога и пръстите.
Той има усещането, че до него има някой, който прави нещо. Понякога това може да е конкретен образ, а друг път е просто усещане за чуждо присъствие. Човекът не може да крещи, нито да издаде дори звук. Понякога се леят сълзи от очите му и усеща притискане в гърдите, сякаш нещо го държи и притиска ръцете му”, пояснява Алексей Мелехин.
Сънната парализа може да се съпровожда с халюцинации, когато човекът има илюзии за чуждо присъствие. В такова състояние човек не може нормално да се пробуди. Може да се оправи, само ако успее силно да притисне пръстите на ръцете си в нещо твърдо, или пръстите на краката, което вече окончателно ще го събуди. Но няма гаранция, че ще помни нещо от сънната парализа. Това се случва нощем и почти никога не може да се предвиди. Освен това, може да се случи 2, 3, 4 пъти през нощта.
В такова състояние, според специалиста, могат да изпаднат хора, страдащи от лунатизъм, от ходене и говорене насън, и т.,н.
Доц. д-р Алексей Мелехин
Доц. Мелехин посочва онези групи от хора, които рискуват да се сблъскат със сънна парализа:
• Преживели посттравматично стресово разстройство, при тях рискът е най-висок.
• Страдащи от кошмарни разстройства.
• Трудно преживяващи загуба. Често при сънна парализа хората, преживели загуба, имат усещането, че някой от роднините е дошъл, а не просто им се е присънил.
• Впечатлителни към филми на ужасите, към внушения, проклятия (човек с магическо мислене).
• Имат тревожен тип привързаност, когато човекът е с усещането, че някой го преследва, че има двойник.
• Измъчващи се от тежко параноично състояние.
• Меланхолици (някога съм загубил нещо, но не знам какво).
• Страдащи от панически атаки нощем.
Ако страдате от сънна парализа, е необходима консултация със специалист по медицина на съня, а може да посетите и невролог. „Може да се проведе изследване: има специални скали, които откриват предразположеност към сънна парализа, въз основа на което се изработват базови препоръки. Хубаво е да си водите дневник: какво е предшествало пристъпа, какво помните, имали ли сте сънища и преследващи халюцинаторни образи”, съветва доц. Мелехин.
Д-р Анелия Симеонова: Вече има нарушения на съня, свързани с коронавируса
От физиологична гледна точка, сънната парализа не е толкова опасна, като лунатизмът например. Сомнамбулите рискуват да се наранят и дори да попаднат в автомобилна катастрофа, казва специалистът.
„Няма опасност да се задушите при сънна парализа, нито да умрете от спиране на сърцето. Само по себе си, това състояние е безвредно, но от психологическа гледна точка е много неприятно. Човек започва да се страхува, променя се възприятието му за много неща: за самия себе си, съня, нощта и т.н.“, успокоява доц. Мелехин.
