Чела съм много диети, спазвала съм дузина, но излишните килограми остават неразрешен проблем в живота ми. Свалям - качвам, не мога да задържа теглото, при което изглеждам добре и се чувствам комфортно. Какво да направя, за да се освободя от килограмите, които ми пречат и никога повече да не се занимавам с това? - Познато ли ви е?
За съжаление, не мога да дам еднозначен отговор - всеки случай е индивидуален, няма универсална рецепта. Както при всяка тема от живота на душата ни, така и при темата за килограмите е нужно да видим с какви вярвания, нагласи, страхове, болки и защити сме “натоварили” телесното си тегло.
Когато имаме склонност към напълняване, за да подържаме оптимално тегло са нужни осъзнатост и отговорност. Осъзнатостта е нужна, за да прозрем каква е причината да трупаме излишни килограми, а отговорността - да създадем действия и нагласи, с които да се освободим от излишъка и да поддържаме онова тегло, с което се чувстваме леки и продуктивни.
Телесното ни тегло е свързано с начина, по който се чувстваме и с това как преживяваме случващото се в живота ни.
Хранейки се, ние не само даваме енергия на тялото си, но и:
• се сближаваме (затова организираме бизнес обеди и вечери);
• си доставяме си удоволствие;
• празнуваме различни лични празници;
• запълваме празнота;
• отклоняваме вниманието си от нещо болезнено или неприятно;
• трупаме запаси, ако смятаме, че предстои изпитание и т.н.
Процесът на хранене включва приемане на храна, усвояване на хранителни вещества и освобождаване от ненужното. Символиката на този процес можем да свържем с динамиката на поведението си в ситуации, които преживяваме като стрес, криза, шок, загуба, лишения, изпитания. В начина си на хранене и поддържане на теглото можем да открием цялостната си нагласа към живота, начина, по който функционираме, начина, по който партнираме (не само в интимните взаимоотношения, но и в приятелските и работните).
Някои от нас в ситуация на тревожност посягат към храната, за да заглушат тревогата. Други, в чийто живот липсват удоволствията, ги компенсират с храна. Трети, обзети от отчаяние, спират да се хранят, губят тегло понеже искат да изчезнат, а заедно с тях и болката, която преживяват. Има хора, които използват излишните килограми, за да държат на разстояние любимите, защото им е трудно да осъществят близост, да се свържат, да бъдат интимни, да покажат потребността си от любов.
Какво стои зад динамиката на качването и свалянето на килограми? Възможно е да е липса на конкретни умения. Например, дълго време съм бил с наднормено тегло, но отслабвам и изглеждам добре. Животът ми се променя. Появява се възможност да живея по друг, по-активен начин. Вече нямам проблем с теглото, изглеждам добре, нямам причина да си стоя вкъщи и да се крия. Така както сменям гардероба, така ще трябва да сменя и мисленето и поведението.
И тук възникват въпроси като: Имам ли умения да живея с “новото” си тяло, да се показвам, да ме забелязват? Какво ще правя сега, когато е възможно да ме виждат, харесват и избират по-често? Имам ли увереност, че освен новия си външен вид, притежавам и друго, което да покажа? Виждам ли стойността си, оценявам ли я? Какво от себе си сега, когато съм във фокуса на вниманието, ще представя на другите? Смятам ли, че съм интересен? Ако съм загубил партньор, мога ли да се освободя от тази загуба и да направя място в живота си за друг човек?
Ами ако изведнъж, свалил килограмите, това на никого не направи впечатление и фантазиите ми, че хората не са ме оценявали и избягвали заради теглото се окажат безпочвени? Възможно е и да се почувстваме слаби и да се питаме: Какво ще правя сега, когато нямам излишни килограми? Какво ще ме пази? Какво ще ми придава тежест, важност? А ако имам нагласа, че животът е борба, сваляйки излишните килограми, ще загубя врага си
С какво ще се боря?
Какъв друг голям проблем ще поканя в живота си, за да замени този? Имам ли нужда от голям проблем в живота си, за да се чувствам жив? Излишните килограми мястото на кого или на какво заемат в живота ми?
Когато постигна теглото, с което се чувствам комфортно и изглеждам добре, ще си намеря ли нещо друго, което да ме притеснява и да имам причина да се критикувам? Дали ще се вторача в това да пазя теглото или ще направя крачка напред към активен живот, себеосъществяване, лично развитие. Вече имам идеалното тегло. Как се чувствам сега? Страхувам ли се да продължа напред по пътя си? Върви ли ми се напред? Дали не предпочитам да нося голям товар (на страхове, травми, вярвания) - тоест излишните килограми, за да имам оправдание за малкото, което постигам, и за да мога да имам кого и какво да обвинявам за непостигнатото в живота ми?
Когато достигна желаното тегло и изглеждам добре, вече няма да ги има притесненията, че съм дебел и ще мога ли спокойно да споделям тялото си с друг човек. Няма да се притеснявам да се събличам, но... Мога ли да споделя тялото си, себе си? Искам ли? Какво е за мен близостта, интимността, свързването, оставането във връзка, отдаването, обвързването? Какво е за мен физическата близост? Дали си позволявам да се освобождавам от натрупаното напрежение, да се забавлявам, да си позволя през тялото да релаксирам? Наслаждавам ли се на флирта, танца, секса?
Когато сваля килограмите и видя красотата на тялото си, какво ще направя с нея? Мога ли да я забележа, мога ли да я призная? Или предпочитам да мрънкам, че съм грозен и природата ме е ощетила? Какво ще направя със себе си и живота си, когато съм “без забележки”?
Много често намираме решения, като сменим гледната точка. Затова днес ви предлагам да чуем и гласа на тялото си. В моята фантазия той звучи така:
“Докога ще се пазиш, ще носиш този срам, ще ме осъждаш и няма да ме харесваш? Докога ще гледаш чуждите тела и ще ги смяташ за по-красиви от мен? Докога ще ме държиш вкъщи, ще ме пазиш само за себе си и ще ме споделяш с друго тяло едва-едва? Докога ще ме обличаш в широки дрехи и ще отвръщаш глава от мен, когато минаваш покрай витрините? Трудно ми е, когато ме тъпчеш с храна, която не разграждам. Натоварвам се от количествата, които поглъщаш. Искам да ти кажа, че имам нужда не само от храна. Имам нужда да сложиш в мен грижа, любов, топло и мило отношение. Имам нужда да гледаш на мен като на партньор, защото живееш чрез мен. Искам да се движа, да тичам, да скачам, да танцувам, да почивам, да се протягам, да се наслаждавам, да се разтоварвам. Имам нужда да ме харесваш и обичаш. Кой друг ще го направи за мен, ако не ти? Имам нужда да ме споделиш с друго тяло, за да се усетя стоплено и обичано. Имам нужда да махнеш от мен страховете, тайните, болезнените спомени, скуката, апатията, самокритиката, ниската самооценка, тревожността, важността, и да върнеш доверието в силите ми.
Тежи ми теглото, което нося!
Искам да говоря с теб, но ти не ме чуваш. Между мен и теб има килограми и ти не ме усещаш, не можеш да разпознаеш гласа ми и посланието ми да стигне до теб. Когато се наведеш да вържеш обувките си, трудно стигаш връзките им, нали? Ето така и моите послания не могат да стигнат до теб, защото килограмите пречат, застанали са между нас. И тези, които те обичат, не могат да стигнат до теб, защото си се защитил с плътен слой и си недостижим. Колко още ще живееш така отдалечен от истинското си щастие?
Когато честно попитаме себе си: “Кое не ми е достатъчно, кое ми е в повече, с какво друго мога да се нахраня, освен с храна? За какво съм гладен и какво наистина ще ми даде енергия? По какъв друг начин мога да се справя, освен като ям или гладувам. Кое е това, което искам да освободя и кое е онова, което искам да запълня”, тогава ще открием собствения си отговор от какво се пазим, а заедно с това и своя начин да поддържаме оптимално тегло.
Борянка БОРИСОВА, психолог
