Проф. д-р Марияна Стойчева, д.м.н., е началник на Клиниката по инфекциозни болести и паразитология към Университетската болница в Пловдив. 13 067 случая на варицела и 2525 – на скарлатина само през първите пет месеца на тази година - четем в бюлетина на Националния център по заразни и паразитни болести. Общо 15 души са преболедували двете най-разпространени шарки. Заразените с варицела са с над 1000 души повече в сравнение със същия период на миналата година. Ето коментара по темата на водещия експерт.
- Проф. Стойчева, тази година заболеваемостта от най-разпространените шарки е доста по-голяма в сравнение със същия период на миналата година. Каква е ситуацията към момента?
- Вече започнаха да намаляват случаите на варицела, както и на скарлатина. Бумът, както вие, журналистите, го наричате, постепенно започна да затихва.
- Моля ви да припомним на нашите читатели основните моменти по отношение на тези два вида шарка. Имам предвид симптоми, клинична картина, лечение, предпазни мерки. Да започнем с варицелата.
- Преди всичко искам да изтъкна, че тя е изключително заразна болест. Това означава, че всеки непреболедувал, ако влезе в контакт с болен от варицела, непременно се заразява и разболява. Относно симптомите мога накратко да кажа следното: болестта започва с висока температура и обрив. Обривът се появява първо във вид на петънца, които след това се превръщат в пъпки и накрая – в мехурчета. Най-характерният признак на варицелата е именно този – обрив във вид на мехурчета. Интересното при това заболяване е, че развитието на петънцата в пъпки и после във везикули се случва в рамките само на няколко часа. Т.е. в края на първото денонощие наред с високата температура вече се появяват и мехурчетата като обрив.
- Къде се локализира най-вече този обрив? Или е по цялото тяло?
- Задължително го има в окосмената част на главата, по устната и половата лигавици, както и по кожата. По тялото е по-интензивен, по крайниците – по-оскъден. Може би сте чували, че тази болест се нарича още лещенка, защото обривните единици са големи колкото лещено зърно и запазват тази си големина. Тук е мястото да посоча нещо много характерно – обривът при варицелата е силно сърбящ. По тази причина той може да се сбърка с алергичен обривq преди да се появят мехурчета. Алергичният обрив също сърби силно. И още нещо много характерно за този вид шарка – обривът се появява на няколко тласъка. Т.е. минат един-два дни и пак висока температура, наново излизат петънца, преминават в пъпки и накрая – в мехурчета. Може да възникнат няколко тласъка. Повтарят се така от три до пет пъти. Понякога обривът е много, много обилен – покрива се цялото лице, а и кожата на тялото. Ще се повторя -
сърбежът става нетърпим
Има и следващ период – образуват се т.нар. крусти – корички. Там, където е имало мехурчета, те засъхват в кафяви корички, които отпадат без белези, ако не са инфектирани.
- Проф. Стойчева, казвате, че варицелата е силно заразна. А доколко опасна е тя и за кого?
- Тази болест е много опасна за хората, които са с нарушен имунитет. И протича доста тежко. Когато в едно семейство възникне варицела, най-тежко я преболедува този, който последен се разболее. Затова трябва да се положат всички усилия болният да бъде изолиран. Ясно е, че това трудно се постига, може и да не се получи много успешна изолация, но е задължително да се направи всичко възможно за изолиране на болния.
- А защо последният разболял се изкарва най-тежко болестта?
- Защото вирусите, които ще попаднат при следващия възприемчив индивид след първия заразен, ще бъдат в много по-голямо количество, ако тези двама души например са в една стая. Това е важно за протичането на тази болест. Затова казваме, че е задължително да се намали инфектиращата доза. Тогава самата болест ще протича по-бавно. Заболяването е опасно за хората с нарушен имунитет. Ние в практиката сме имали случаи на много тежки форми на болестта при възрастни хора. Така е и при болни, които приемат кортикостероиди или някаква имуносупресивна терапия. Това касае и децата на такава терапия – а те са тези, които са с хематологични заболявания. За тях тази болест е пагубна, за съжаление.
- А за бременните жени? За тях май също е много опасно?
- Да, и за тях е опасно. Особено през първото и последното тримесечие на бременността. Тук е мястото да кажа, че по принцип съществува ваксина срещу варицелата. За съжаление в нашата страна я няма, не е лицензирана в България, не я внасяме. В Гърция и Сърбия я има.
- Защо не я внасяме?
- Аз не мога да ви отговоря на този въпрос, но искам друго да кажа. Не е тайна, че все повече родители, все повече майки
се обявяват против ваксинациите,
въобще без да си дават сметка за последиците. Дори за задължителните ваксинации не дават съгласие някои от тях. Затова си мисля, че не е изключено да реагират по същия начин по отношение на ваксината против варицела. За съжаление това е много неприятна тенденция.
- Проф. Стойчева, моля да посочите основното и за скарлатината. И тя ли е толкова заразна?
- Не, скарлатината не е от остро заразните болести.
- Обяснете тогава как започва тази инфекция, какво я предизвиква?
- Предизвиква се от стрептококи – най-често при деца в ранна възраст. Ние, специалистите, наричаме първите симптоми инициална триада. Те включват висока температура, гърлобол и повръщане. А обикновено в края на първия ден или най-късно през второто денонощие се появява и обрив. Ето това различава скарлатината от всички други стрептококови инфекции. По принцип една стрептококова инфекция може да протече само с ангина, но може да се прояви и като бронхит или пневмония. Единствено при скарлатината тя протича с обриви, наред с другите симптоми, които вече посочих.
- Какво е типичното за този обрив? Опишете го!
- Както вече казах, в края на първото денонощие или най-късно на втория ден се появява обрив – най-напред по шията на детето, зад ушите и много бързо, за няколко часа се разпространява по цялото тяло. Под мишниците, по слабините и в долната част на коремчето обривът е най-силен и се появява най-рано по най-нежните части на тялото. Това са много мънички червени петънца, колкото главичката на топлийка. Те са много гъсто разположени едно до друго – там, където са косъмчетата. Затова кожата изглежда грапава, описват я като гъша кожа. Това се забелязва при поглаждане, тъй като децата са с много нежна, кадифена кожа по принцип. Това е типичен симптом, продължава няколко дни и изчезва без остатъчни явления. Т.е., без да останат белези. Седмица след това или най-много след десет дни на мястото на обрива се забелязва залющване на кожата. Най-често то е по пръстите или на по-големи люспи по крайниците.
- Какво друго характерно може да се каже за тази шарка, на което родителите да обърнат внимание?
- Освен гнойната ангина и обрива, много характерен е и видът на езика. Първите един-два дни той е обложен с бял налеп, а след това придобива малинов, ягодов цвят. Ние го наричаме малинов език. Този признак се очаква да се появи на третия ден от началото на инфекцията. И още нещо, което може би родителите най-вече трябва да имат предвид. След втория ден болното от скарлатина дете придобива много характерен вид на лицето – бузите са ярко зачервени, без да има обрив по тях, а около носа и устата се появява блед триъгълник. Там няма обрив и кожата е бледа, а иначе, както споменах – пламтящи бузи. Това е типичният вид на болното от скарлатина дете.
Лечението задължително включва антибиотик, който се приема около 10 дни. Използват се антибиотици от групата на пеницилините – перорално или инжекционно. Антибиотичното лечение е задължително.
Яна БОЯДЖИЕВА
Горещи
Коментирай