На въпросите на нашата читателка отговаря д-р Илиян Стоев, един от най-изявените неврохирурзи в България и един от пионерите на минимално инвазивните методи на лечение на болестите на гръбнака. Роден е на 18 април 1955 г. Завършва Медицинска академия – София, през 1981 г., а през 1987 г. придобива специалността „Неврохирургия”. Повече от 30 години работи в Клиниката по неврохирургия на Военномедицинска академия - София. Специализира във Великобритания, Германия, Австрия, Италия и Кувейт. - Д-р Стоев, има ли надежда за нашата читателка, а и за всички, които са се сблъсквали с този проблем?
- Разбира се, че има. Отчитайки възрастта на вашата читателка, историята и характера на оплакванията й, заедно с рентгеновите данни за фрактури на 3 прешлена, всичко това насочва към диагнозата „Остеопороза”, усложнена с фрактури на прешлени.
- Какво е правилното поведение в този случай?
- Правилното поведение в този случай е извършване на МРТ на засегнатия сегмент на гръбначния стълб със STIR секвенция за проследяване състоянието на костния мозък, косвен белег за давността на фрактурите. Освен това е необходимо извършването на DEXA остеоденситометрия за потвърждаване на диагнозата „Остеопороза”, което значи разреждане на плътността на костното вещество.
Разбира се, че се налага и провеждането на активно лечение с медикаменти. По отношение на фрактурите на прешлените се извършва стабилизация чрез инжектиране в телата им на т.нар. костен цимент, който на практика е полимер, стабилизиращ счупените прешлени и предотвратяващ напредването на фрактурите, както и възникването на нови счупвания. Лечението на счупванията на прешлените е минимално инвазивна хирургична процедура и се заплаща от НЗОК. За съжаление необходимият за това комплект, състоящ се от игли, инжектори и „костен цимент”, не се реимбурсира от нея и трябва да се заплати от пациента.
- С какво минимално инвазивната хирургия е по-добра от класическата?
- Повечето гръбначни операции не само в България, но и в световен мащаб, се извършват все още по традиционния начин, обуславящ дълги разрези, големи оперативни рани и бавно възстановяване. При нас повечето операции се правят инжекционно или чрез малки фини разрези колкото нокът. Накратко, минимално инвазивната хирургия бързо се превръща в предпочитан метод за лечение на гръбначните заболявания. Тя води до по-малко болка, по-ограничени следоперативни сраствания и кожни белези, както и до значително по-кратко време за възстановяване спрямо традиционната хирургия. Минимално инвазивните процедури обуславят по-ниски разходи за лечение и по-краткотрайна нетрудоспособност. И най-важното –
нанасят по-малко травми на организма
Освен това изискват по-лека анестезия по време на операцията, което прави рисковете на пациента по-малки. Времетраенето е значително по-кратко, болничният престой също, част от процедурите могат да се извършват амбулаторно, което намалява разходите на пациентите. Самите те се възстановяват много по-бързо и това са значителни предимства, особено ако имаме предвид, че 70% от пациентите на класическата хирургия са евентуални пациенти на минимално инвазивната хирургия.
- Вие препоръчвате при гръбначни проблеми да търсим помощ в специализирана болница? Защо?
- Да си кажем честно – колко от нас нямаме проблеми с гърба? Защо наистина трябва да решаваме гръбначните си проблеми в специализирана болница? Давам ви няколко добри причини: гръбначната хирургия и гръбначните грижи са твърде многообразни и специфични, за да се извършват от поливалентни специалисти, „между другото”, в почивките между мозъчни операции, операции за ставно протезиране и т.н. Те трябва да са обект на лекари и медицински специалисти, тясно профилирани в тази област. Необходимостта от тясна специализация в медицината се е доказала в много области и страни. Болките и усещанията на пациентите са такива, че често се преливат неврологични, ортопедични и/или неврохирургични проблеми. Ето защо мултидисциплинарният подход, при който се обединяват в едно лечебно заведение усилията на специалисти от различни области, е задължителен. Пациентите ни имат възможността да бъдат прегледани и от консилиум от невролози, физиотерапевти, кинезитерапевти, рентгенолози, анестезиолози, неврохирурзи и ортопеди, тясно специализирани в областта на гръбначните заболявания. Всички те са включени в лечението на един и същ пациент. Когато медицината в една болница е обърната само в една-единствена, тясно специализирана посока, възможността за следене, респективно –
внедряване на последните достижения на световните знания
и опит, е много по-голяма. Целият ресурс на нашето лечебно заведение – финансов, човешки, организационен, е канализиран само и единствено в тази специализация. Това е позволило нашите хирурзи да усвоят 12 различни минимално инвазивни техники на лечение, всяка от които има своето специфично, най-добро приложение. Така пациентите имат алтернатива на възможните методи на лечение и стигат до класическа хирургична намеса само в много редки случаи. Лечението на един пациент не се изчерпва с това да го освободиш от болката или проблема и да го пуснеш да се прибере, при което той ще продължи да живее според навиците си и ще бъде потенциален бъдещ клиент на болницата с голяма степен на вероятност. Доброто лечение се състои в това не просто да се отстрани проблемът, а да се предотврати или ограничи повторната му поява. Затова в нашия център създадохме „Училище за гръбнака”, където учим пациентите как правилно да извършват ежедневните си дейности, как да се приспособяват към условията на работа, как да се възстановяват след оперативно лечение и как да избягват въобще възникването на гръбначни проблеми.
Яна БОЯДЖИЕВА
