Стенописът “Частица от теб може да е нов живот за друг” бе открит на 9 октомври в София в навечерието на Европейския ден на донорството - 10 октомври.

Изрисуван е от художника с артистичния псевдоним JahOne и екипа на Фондация “Вижънъри” като част от Информационната кампания в подкрепа на донорството “Да дариш живот”, която се организира за втора поредна година от “Астелас България”, Българското дружество по нефрология и в партньорство с Нов български университет. 

Високата 12 метра творба е разположена върху 108 квадратни метра на калкана на жилищна сграда на кръстовището на улиците “Цар Симеон” и “Опълченска” в столицата. 

В рамките на кампанията са изрисувани и стените на Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ “Александровска”.

Ето какво споделиха на събитието д-р Стамен Банковски - генерален директор на “Астелас” за Унгария, България и Румъния, и проф. д-р Емил Паскалев - председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на УМБАЛ “Александровска”.

Всяка година в Европа се отбелязва Денят на донорството, който има за цел не само да информира обществото, но също и да насочи вниманието на цялата медицинска общност и на здравните власти към проблема с донорството и трансплантациите.

Това е изключително важно за хилядите хора, които разчитат на органна трансплантация, за да живеят. Всеки донор може да спаси до осем човешки живота. А при тъканна или клетъчна трансплантация може да спаси или да подобри живота на близо сто човека.

Всяка година в Европа се правят 41 000 трансплантации. Същевременно всяка година в листата на чакащите за трансплантация се добавят средно 48 000 нови пациенти. Така че на всеки час към нуждаещите се от трансплантации се добавят по шестима нови и животът им зависи от намирането на подходящи донори.

“За 2019 г. листата на чакащите за органна трансплантация в Европа е имало 150 000 души. Това ясно показва, че в европейски мащаб съществува сериозен недостиг на органно донорство и че не може да се помогне на всички пациенти в нужда.

Отделните държави се справят различно с донорството и с трансплантациите, като разликите са значителни. До 2 октомври 2020 г. в България в листата на чакащите има 1134 пациенти. 1029 от тях чакат бъбречна трансплантация, 44 - чернодробна, 41 - сърдечна и 20 - на бял дроб.

На фона на толкова много нуждаещи се тази година са направени общо 9 трансплантации, от които две бъбречни, една сърдечна и шест чернодробни. Ясно е, че има огромен недостиг на дарени органи за трансплантиране, които биха могли да спасят живота на пациентите в нужда.

Затова е изключително важна кампанията “Да дариш живот”, чрез която искаме да популяризираме донорството и да накараме повече хора да се замислят над това”, обясни д-р Банковски. 

Проф. д-р Емил Паскалев: Кръстосаното донорство вече е юридически факт у нас

Присаждането на бъбрек трябва да е приоритет пред диализното лечение

“В самото начало на 2019 г. Световната здравна организация съобщи, че при 7,5 милиарда население на планетата, 800 милиона души са с хронично бъбречно заболяване. Това означава, че 10 - 11% от хората в света са бъбречно болни.

За съжаление, в България тази заболеваемост е близо 14% според последното национално проучване. Когато е налице хронично бъбречно заболяване, то се развива само прогресивно и за различен период от време достига до бъбречна недостатъчност.

Лечението е най-оптимално и качествено чрез бъбръчна трансплантация. Когато тя не може да се осъществи, се прави заместващо диализно лечение”, обясни проф. Паскалев. 

До момента 700 души са бъбречно трансплантирани у нас 

В същото време около 4000 души са на диализно лечение, което е по-некачественият вариант на терапия. Освен това най-добрият момент за трансплантация на бъбрек не е когато човек е стигнал до диализно лечение, а преди то да се наложи.

 Така че 4000 души с терминална бъбречна недостатъчност се нуждаят от трансплантация. А тези, които са преди диализа и също се нуждаят от трансплантация на бъбрек, са поне 10 пъти повече. 

“Но да приемем, че най-нуждаещите се са 15 000 души. Това означава, че трябва да се работи много, за да достигнем до ниво на донорство и трансплантации за тях. 

Убеден съм, че бъбречната трансплантация трябва да е приоритет пред диализното лечение. Защото трансплантираните пациенти се връщат към нормален живот, което включва и възможност да работят.

Когато един човек работи и е щастлив, може да плаща данъци, включително и здравни осигуровки. Когато човек е здрав, може да има и поколение.

От финансова гледна точка един трансплантиран пациент струва на държавата близо четири пъти по-малко, отколкото човек на диализа.

Това е доказано в много страни. Няма как към това четири пъти по-качествено и по-евтино лечение да не включим и обстоятелството, че трансплантираните работят, плащат данъци и имат деца. А второто е безценно. 

Радвам се, че в нашата страна се правят определени стъпки за разширяване на случаите, при които може да се осъществят трансплантации.

Стъпка в тази посока е регламентирането на кръстосаното донорство. То вече е юридически факт, но е необходима неколкомесечна подготовка, за да се натрупат достатъчно много двойки хора, които биха могли да се възползват от кръстосаното донорство.

Сигурен съм, че когато популяризираме тези факти, ще има положителен ефект за увеличаването на трансплантациите.

Със запознаването на всеки човек в обществото какво е трансплантация, какво се постига чрез нея, че има много нуждаещи се, ще се повиши културата на хората.

Със сигурност все повече хора ще бъдат убедени колко полезна е трансплантацията и донорството на органи ще стане много по-широко, отколкото е сега”, допълни експертът.

Новият стенопис показва нагледно значението на органната трансплантация и когато се освети, ще се превърне в една от големите атракции на нощна София.

Трафикът по бул. “Опълченска” и кръстовището с ул. “Цар Симеон” е много голям. Отсреща е парк и би трябвало да има ефект от това благоприятно местоположение. 

В клиниката в “Александровска болница” същият художник е направил още няколко стенописа - красиви картини с много птици, с бели лястовици.

Лекарите се надяват такива картини и събития, популяризиращи донорството и органните трансплантации, да бъдат повече. Когато трансплантациите станат повече, те от само себе си ще засилят процеса на донорство, защото сърцата на хората ще бъдат по-отворени.

Когато един човек е починал и органите му бъдат дарени за трансплантиране, той ще продължи да живее като част от друг. 

Мара КАЛЧЕВА