Пациентки, преживели рак на гърдата, наградиха директора на Първа АГ болница “Св. София” доц. д-р Иван Костов. Жените от фондация “Една от 8” му връчиха плакет за последователна и целенасочена дейност в борбата срещу рака на гърдата.
За трета поредна година доц. Костов е инициатор на информационна и профилактична кампания през Световния месец за борба с рака на гърдата - октомври. С всяка година той привлича към каузата повече партньори. Така тазгодишната кампания беше подкрепена от Столична община, парламентарната комисия по здравеопазването, осем лечебни заведения от София и Варна - Военномедицинска академия, Университетска болница “Св. Марина”, Специализираната болница за активно лечение по онкология - София, “Александровска”, “Св. Анна”-София, Първа градска болница-София, четвърта и пета градски болници в столицата. Фондация “Една от 8“ е партньор на инициативата от своето създаване преди 3 години.
Основателката на “Една от 8” Нана Гладуиш откри видео инсталация “Погледни ме в очите” в Националната галерия “Квадрат 500”. Четири жени разказват открито какво следва след думите “Имате рак”. Това са самата Нана Гладуиш - водеща на предаването “Съдебен спор”, Вера Николова, която от 13 години е с тази диагноза и е преживяла три рецидиви, балерината Диана Гунева и Емилия Велева, подкрепена от своята дъщеря Милена.
Диана Гунева е на 42 г., преборила рак на гърдата. Завършва вариететна и телевизионна режисура в НАТФИЗ, танцува години наред като балерина в телевизионни предавания, спектакли в България и чужбина. Играе главната роля във филма “Авантюрата Хамлет“. Сега е хореограф, като междувременно се занимава с организирането на събития и води уроци по пилатес. Част от дните си прекарва във фондация “Една от 8“ като сътрудник. Там помага на други жени в нейното положение. Диана споделя откровено своята история и за читателите на в. “Доктор”.
- Диана, кога ви откриха рака?
- Преди две години бях диагностицирана с рак на гърдата - юли месец 2013 г. Напипах бучката случайно, имах лошо предчувствие, отидох на мамолог и тогава ми казаха “Закъсняла си”.
- Какво ви дойде наум в първия момент?
- То няма мисъл даже, само страх. Бях в ступор. Спомням си, че казах на баща си: “Татко, започвам борба за живот”. След това трудният момент на следващия ден беше да кажа на синовете си. Стоях, събрала себе си, и казах: “Мама има проблем - тя е болна, но ще се излекува”. Не плаках тогава, но и досега, когато видя техните ококорени, уплашени, ужасени очи, винаги сълзите идват в очите ми. Синовете ми ми повярваха. Така си повярвах и аз. И започна битката.
Разбрах от опит, че човек трябва много бързо да се събере и да прецени какво да направи с живота си, как да поведе битката с рака. В началото най-трудно е да се ориентираш към кого да се обърнеш. Трябва да откриеш хирург. За щастие аз
имах най-добрия хирург
Винаги твърдя, че моят хирург е най-добрият - проф. Дани Петров от Белодробната болница. Той махна гърдата и направи резекция на лимфни възли. След това ме пое онкологът д-р Койнов. Той ми проведе химиотерапията. Последва лъчелечение в “Царица Йоанна - ИСУЛ” при д-р Захариев. Реконструкцията на гърдата ми направи д-р Василев от Първа АГ болница “Св. София”. На всички тези лекари казвам “Благодаря”. Това са хората, които ме лекуваха. Но хората, които ме спасиха, бяха близките ми, които бяха до мен - приятели, семейството ми, роднините. Те са моите ангели, които направиха така, че да съм жива днес и да може да ме погледнете в очите.
Когато Господ иска да спаси някого, му праща някой, който да го обича. В този период аз имах хора, които да ме обичат. Пак ще повторя - любовта на близките ми ме спаси. Имам приятели, които са постоянно до мен, имам подкрепата на семейството си, на децата, тяхната вяра. Не крих от тях, без да драматизирам излишно. Всичко е комплексно, не мога да изключа някой или да кажа този ми беше по-важен от другите. Смисълът да живееш е да виждаш, че хората те обичат и те подкрепят.
- А имаше ли кой да ви научи по какъв начин да кажете на децата?
- Никой не ми каза. Взех решението сама. Сега, като гледам брошурата на нашата фондация, разбирам, че съм взела интуитивно що-годе правилно решение. Иначе няма кой да те ориентира какво да правиш. Ние в “Една от осем” се опитваме да дадем повече информация и някакви насоки на жените с рак на гърдата, но не искаме да им налагаме нищо. Нека вземат самостоятелно решенията си, но това да бъдат информирани решения.
- Някои жени с онкологични заболявания съзнателно се откъсват от приятелския си кръг и се десоциализират.
- Моята история е друга. Не мога да говоря от името на всички жени. Работейки сега във фондация “Една от осем”, виждам, че много от жените търсят подкрепа точно от такива, които вече са преживели борбата с рака.
Те имат чисто човешки въпроси към нас - “имам един железен вкус в устата, от химиотерапията ли е, имам афти”... Това са усещания, с които не могат да занимават лекарите си, защото те са изключително заети и напрегнати. Мисля, че
да търсиш себеподобни,
е много полезно в такъв момент. И най-важното е, че виждат в нас сървайвъри. Ние сме живи.
Да, случва се хората да се срамуват и притесняват от болестта. Но ние им казваме, че не е срамно. Ракът не е нещо, което си предизвикал поради някакво неморално поведение. Ракът не подбира - беден, богат, на колко си години, какви са ти ценностите. Всеки може да се разболее, никой не е застрахован.
- Какво ви питат конкретно жените, които сега се борят с рака на гърдата?
- Например питат какво е химиотерапия. Някои си представят апокалиптични картини, а то е просто една система, чрез която ти вливат лекарства. Хората питат за нашето мнение за хирурзи. Ние се въздържаме да го правим. Питат какво ще стане с тях, дали ще им опадне косата. В много редки случаи косата не опада.
Аз лично плаках само един ден, когато научих за рака, и два дни за косата си. Имах коса до кръста. Когато ракът ми удари женствеността, го приех много тежко. Удари ме по егото. Не вярвах, че съм толкова суетна, но явно съм. Косата ми опада, цикълът ми спря. Добре, че се възстанови после. Сега се шегуваме, че чакам и момиченце, трето дете.
- Колко време живяхте без гърда?
- От края на 2014 г. започнаха операциите по реконструкция на гърдата. Бяха няколко операции, даже имам още малко да завърша.
- Скъпа ли е реконструкцията?
- Да, скъпа е. За съжаление аз нямам спонсор. Сама се справям. Натрупала съм заеми, то е сериал. Но още с отрязването на гърдата казах на хирурга си, че искам реконструкция. Той знаеше и беше оставил мускули и кожа, доколкото е възможно. Много благодаря на всички лекари, които бяха зад мен и се грижат все още за мен.
Мара КАЛЧЕВА
