По темата разговаряме с д-р Андрей Кузманов – микробиолог, завeждащ Националната референтна лаборатория по микология към Националния център по заразни и паразитни болести. - Д-р Кузманов, в какво се изразява състоянието хламидия-пневмония?
- Хламидия-пневмония е една от т.нар. атипични пневмонии. Характерно за нея е, че се диагностицира доста трудно, особено у нас, в България. Причината е в това, че по принцип хламидията трудно се изолира в хранителна среда. Развива се само в клетките. Вътреклетъчен бактерий – ни риба, ни рак да го наречем. Затова е така трудно доказването на диагнозата. В този смисъл само кръвната картина и маркерите за инфекция не са достатъчни. Много често срещана инфекция, като най-вече боледуват хората с имунен дефицит.
- А как протича?
- Изключително размита клинична картина. Като грипоподобно състояние с продължителна кашлица.
- Все пак има симптоми, макар и размити, освен кашлицата. Посочете по-характерните.
- Освен продължителната кашлица, болният изпитва трудности в дишането, изпотяване, субфебрилна температура, която продължава по-дълго от нормалното.
- С антибиотици ли се лекува?
- Да, с антибиотици, но тези, които масово се предписват, обикновено не действат. Тъй като се употребяват обикновено т.нар. макролидни антибиотици или се дават в недостатъчни дози. Лечението е по-продължително, тъй като вътреклетъчният микроб изисква малко по-дълга антибиотична терапия. Ако човекът е с нормален, добър имунитет, организмът му успява да се справи, защото обикновено при него протича като бронхито-подобно състояние, което преминава. Но при някои хора, както споменах, с по-слаб имунитет, се развива и разгънатата клинична картина на инфекцията. Тя е опасна, разбира се, най-вече при децата. И в тези по-изразени случаи на хламидия-пневмония се изисква точна диагноза. Но, както споменах и в началото, това е доста сложно.
- Т.е., пак опираме до диагнозата. Защо е толкова трудно, освен че става дума за вътреклетъчен бактерий?
- Да, пак до там опираме, тъй като у нас в България диагнозата е косвена. Вижте,
истинската диагноза на една пневмония
се основава на храчката, а при тази инфекция обикновено няма подходяща, „хубава” храчка. Като казвам „подходяща, хубава” храчка, имам предвид, че е нужно т.нар. имунофлоресцентно или ДНК-изследване. Т.е. доказване на ДНК на бактерията, както е при другите видове пневмонии. В случая е по-сложно, затова се прави серологично изследване, но е много важно то да се интерпретира правилно. И когато в крайна сметка се постави правилната диагноза, една 10-дневна терапия с антибиотици решава проблема.
- Д-р Кузманов, вие определихте хламидиите като „ни-риба, ни рак”. Т.е. нито бактерия, нито вирус, но аз искам да ви попитам какви други инфекции предизвикват те, накратко?
- Нито бактерия, нито вирус, минава към бактериите, но не може да се развива извън клетките, слава Богу. Т.е. много бързо се унищожава във външна среда. Предизвикват най-различни инфекция, защото хламидиите са голям род микроорганизми. Едни от най-честите са сексуално-предаваните инфекции при мъжа и жената. Една малка част от серотиповете причиняват друго тежко заболяване – лимфогранулома венереум. Пак се предава по полов път, за щастие, е рядко срещано у нас, но го има също. Според световната статистика, уви, у нас такава не се прави, в 30% от случаите на стерилитет при жените и мъжете се дължи именно на хламидиите. Отделно т.нар. пситакозни пневмонии също са хламидози. Като източник на заразата в случая са около 130 вида птици – папагалчета, гълъби, канарчета, гъски, пуйки. Това са белодробните инфекции хламидия-пневмония, за които говорихме досега. Така че хламидийните инфекции са сравнително често срещани в обществото. В интерес на истината обаче,
малко се спекулира,
тъй като голяма част от нашите лаборатории не притежават добри методи за диагностика. Т.е., стига се до хипердиагностика в някои отношения. Между другото, хламидийните инфекции са голям проблем в Европа.
- Какво точно имате предвид?
- Отскоро новосъздаденият европейски Център за контрол на заболяванията в Швеция, на който и ние сме членове, изготви статистика, според която хламидийната инфекция е най-честата полово-предавана инфекция. Като добавим към това и факта, че голяма част от белодробните инфекции – хламидия-пневмония, остават недоказани, става ясно колко често срещани са хламидийните инфекции. И, уцелвайки случайно правилния антибиотик, на болния му минава.
- Д-р Кузманов, може ли хламидиите да се изчистят окончателно от организма, или лечението повлиява само на симптомите?
- Може, разбира се. Понякога серологичните изследвания показват, че микробът е останал в организма, но това не е правилно тълкуване. Всъщност се доказва висок титър (показател за оценка на бактериологичния състав) на антитела и казват – о, той или тя има още хламидии. А висок титър на антитела всъщност е протекцията на организма, по този начин той се защитава. Но проблем е и ако се образуват много антитела, т.е. висок титър, защото тогава възниква риск от патологични заболявания. Така че хламидията е свързана с много-много заболявания, включително и някои нелечими. Например, тип склероза. И там се набърква хламидията, въпреки че още няма убедителни доказателства за такава връзка.
Яна БОЯДЖИЕВА
