Нормативната уредба, която касае експертизата на временната работоспособност, е Наредбата за медицинската експертиза и Правилникът за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилникът). Компетентни да установяват временната неработоспособност са определени медицински служби. Тяхната компетентност зависи от продължителността на неработоспособността и от нейната причина. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар или от специалиста по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). На основание чл.13. (1) от същата наредба болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурения еднолично от лекуващия лекар/специалиста по дентална медицина до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.
(2) След изтичането на отпуска по ал.1 болният се насочва към ЛКК. При подготовката за ЛКК здравноосигуреният се насочва за прегледи към специалисти от лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, с „Талон за медицинска експертиза” (бл. МЗ - НЗОК № 6).
Болничен лист за цялото време на лечението се издава еднолично от лекуващия лекар/специалиста по дентална медицина. В случаите, когато след болничното лечение пациентът се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. В историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.
Съгласно Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, чл. 26. (1) лекарските консултативни комисии разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. В тези 180 дни се включват и дните по предхождащия еднолично издаден болничен лист, но не се включват 135-те дни от отпуска по чл. 45 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца (чл.6, ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза).
Милена ВАСИЛЕВА
Горещи
Коментирай