Над 40 000 случая на инсулт годишно има у нас, каза днес на специална конференция, посветена на борбата с това опасно заболяване, неврологът д-р Филип Алексиев, който е новият председател на Българското дружество по инсулт.
„У нас няма план за борба с инсулта, такъв съществува в страните от ЕС. Ние сме се обвързали да изготвим и приложим такъв. Този план дава рамката за това какво трябва да се направи до 2030 г., за да се достигне до по-добра първична профилактика и диагностика, хората да стигнат максимално бързо до местата, където да получат точното лечение. Защото при исхемичен инсулт трябва да се реагира в рамките на няколко часа, за да може лечението да спести инвалидизацията на пациента“, коментира лекарят.
В Националния план за справяне с инсулта ще се обхваща и рехабилитацията и ресоциализацията на хората, преживели инсулт. Важно е те да могат да се върнат в някакъв аспект в работния процес, въпреки пораженията, които са получили от инсулта.
Доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по неврология в болница „Св. Анна“ – София и член на Българското дружество по инсулт допълни, че гилдията е подготвила Националния план за борба с инсулта, който до края на годината ще бъде представен в МЗ, БЛС и др. отговорни институции у нас.
„От няколко години чакаме да бъде приет този национален план. Създаде се работна група, но тя беше само от лекари, а ние не сме компетентни по всички въпроси. Затова се надяваме институциите да надградят нашия проект на национален план. В него е заложена идеята да има повече от 1 Национален център за лечение на инсулта. Подготвя се създаването на такива национални центрове, които ще бъдат ситуирани не само в София. В тях ще може да се прави пълноценно лечение, но и да се осъществява методична помощ на по-отдалечени звена в провинцията. Нашият вариант на национален план има за цел да осигури равнопоставено и съвременно лечение на всички българи. Имаме уверения, че може да очакваме още догодина да заработят такива национални високотехнологични мозъчно-съдови центрове за лечение на инсулт. Със сигурност и областните болници в страната ще получат допълнително финансиране, за да посрещнат разходи по апаратура и кадри за извършването на венозна тромболиза при инсулт“, обясни доц. Калпачки.
Трите първи симптома на инсулт са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапна слабост в едната или в другата ръка. Ако се хванат навреме от близките, може да бъде спасен животът на пациента.
Д-р Теодора Манолова - началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ – Стара Загора, сподели, че в техния регион доста сериозен поток от пациенти идва късно в болницата. „Ние знаем, че този пациент е обречен, когато дойде късно, точно заради това, че има сериозни организационни проблеми на всички нива. Имаме 3 часа от началото на инсулта, за да можем да приложим съвременно и ефективно лечение. Инсултът е напълно зависим от времето, другото е, че сме зависими от различни структури и специалности. Имаме нужда от мултидисциплинарен подход при всеки пациент. На първо място, слагам първия контакт на медицинско лице с пациента. Ситуацията със „Спешна помощ“ е много трудна. Голяма част от колегите, които работят там, не са запознати с преценката на състоянието инсулт. Имала съм родилка с инсулт, която беше оставена 12 ч. вкъщи. Трябва да се предоставят адекватни протоколи за работа на колегите в линейките, за да могат да реагират ефективно. Почти няма болници извън София, в които целият процес на лечение да бъде завършен – да се направи тромболиза, ако се наложи да бъде изваден тромбът от мозъка, защото той причинява инсултът.
Много хора си мислят, че инсултът е характерен за старческата възраст, но Ковид промени нещата. Лекували сме и 36-годишни, както и други хора в работоспособна възраст. Тези хора се превръщат в инвалиди за минути. Затова апелирам да бъде приет този Национален план за лечение на инсулта, за да можем да бъдем полезни за пациентите си“, каза неврологът.
Във всички 131 неврологични клиники в страната ще бъдат направени кътове за пациента с инсулт и неговите близки, където да им бъде обяснено какво се е случило с него, какви са инструкциите за това къде и как може да получи рехабилитация, къде да се обърне за социални услуги, къде наблизо има болница за физиотерапия. Там близките на пациента ще се информират какво следва в лечението, допълни Дорина Добрева – председател на пациентската организация по инсулт.
Маргарита Благоева
