Проф. д-р Ива Христова, д.м.н. е завеждащ на Националната референтна лаборатория по предавани с кърлежи инфекции и зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести – София. В днешния ни разговор с проф. Христова ще припомним основните предпазни мерки и най-често срещаните в България кърлежови инфекции, които са много актуални през пролетта и лятото.
- Проф. Христова, всяка година по това време се сещаме за кърлежите и за неприятностите, които могат да ни докарат, особено на децата. Да започнем с предпазните мерки, които са добре познати, но е хубаво да ги повтаряме. Какво ще посъветвате майките?
- Ще ги посъветвам на всяка цена да използват по възможност много голям и светъл чаршаф, когато извеждат деца да си поиграят на тревата и въобще по полянките. Идеята е кърлежът да бъде забелязан като минава, за да може максимално детето да е отдалечено от него. Това е много важно и не бива да се пренебрегва. Разбира се, избягвайте местата, където най-често има много кърлежи. Тези места са там, където има животни, при висока неокосена трева, с клонки, храсти и прочее. Ако тревата е хубаво почистена, вероятността от ухапване е минимална. Също така оглеждайте хубаво тялото на децата си, вашето също, след като сте били на излет на открито.
Желателно е премахването на кърлежа да се направи от медик, но ако няма такъв наблизо - кърлежът трябва да се премахне внимателно, без да се разкъса. В началото искам да кажа още нещо много важно, което непрекъснато повтарям и на моите пациенти: не се страхувайте! Да, бъдете внимателни, но не изпадайте в излишна паника. Няма смисъл да се нагнетява напрежението. Да, избягвайте проблемните места, премахвайте кърлежите, като ги забележите по тялото, но не изпадайте в паника наистина. Повечето хора си казват: ей сега ще умра, защото ме ухапа кърлеж. Не бива да се изпада в такива крайности и стрес.
- Спомням си от предишен наш разговор, в който казвате, че не всички кърлежи са заразни.
- Само 10% от кърлежите, които ни хапят, са заразни и то при условие, че около половината животни – техни гостоприемници, са заразени със съответната инфекция. Освен това вероятността насекомото да предаде инфекцията на човека е около 10%. Защото, за да предаде инфекцията, на кърлежа му е нужно време – той трябва да престои не половин или една минута, не няколко часа, а много часове. Само тогава инфекцията може да влезе в гостоприемника, най-общо казано.
- Т.е., той трябва да пролази, да се настани? Къде най-често се впиват кърлежите?
- Най-често се впиват в задколенните ямки, в задната част на главата в косата или в подмишничните ямки. По принцип кърлежът не се забива там, където попадне отначало, той пълзи активно и си търси по-тънка кожичка, където по-лесно да стигне до капилярите, защото е кръвосмучещо. И затова всъщност най-често ги откриваме в сгъвките. Зависи. При децата по-чести са ухапванията по главата, а при възрастните – в общите случи пролазват от крака.
- Проф. Христова, да поговорим за инфекциите, особено за първите признаци, важно е хората да ги познават. Всъщност, кои са най-често срещаните зарази за нашата страна?
- Най-чести за нашата страна са Лаймската болест и Марсилската треска. По около 500 нови случая на Лаймска болест се регистрират всяка година, за Марсилската треска са по-малко. Причинителят на Лаймската болест, която е разпространена в цялата страна, се нарича борелия. Той се предава от кърлежа и
причинява локално възпаление в кожата,
- което се изявява като еритема, т.е. зачервяване, с диаметър около 5 см, доста голямо. Появява се около 10-ина дни след ухапването – както не е имало нищо, изведнъж – червено петно, което започва видимо да расте с по няколко милиметра на ден. Увеличава се само за няколко дни. И това петно не е болезнено, не сърби.
- Т.е., човек може да се подведе, че нищо му няма?
- Абсолютно, то ще расте, ще расте и може само да изчезне, без лечение. Обаче става по-лошо. Защото тези борелии, които са били в кожата, навлизат в кръвта и засягат някои много важни органи в човешкия организъм. На първо място са ставите и мускулите. Тези борелии причиняват възпаление на ставите от типа на артрита, на хроничния артрит. Стига се до разрастване на съединителна тъкан в ставата.
Т.е. тя се деформира първо и след това се обездвижва, защото кухината се запълва със съединителна тъкан заради хроничното възпаление. Засягат се и мускулите, възникват болки и възпаления. Засяга се и нервната система, което се проявява или като сетивни нарушения от типа на мравучкане, изтръпване, по кожата, или като двигателни нарушения с ограничаване на движението. Засягат се както периферните нерви, така и централната нервна система с възпаления като менингит и енцефалит.
- Какво усеща заразеният?
- Заболяването протича на стадии. Първият признак е именно това зачервяване, за което вече говорихме. Имайте предвид, че то невинаги присъства като симптом. При този първи стадий може да се появи увеличаване на лимфните възли, субфебрилна температура – 37-37,5 градуса и грипоподобни оплаквания от типа на обща отпадналост, болки по ставите. Но заболяването може да започне направо от втори стадий.
- Ако се проведе лечение още в първия стадий, пациентът ще забрави, че е бил болен. Т.е. първият етап се излекува абсолютно при подходящо лечение. Ако обаче не се лекува адекватно, т.е. недостатъчно или никак, заболяването преминава във втори стадий. Минават още няколко месеца, през които пациентът е добре, и след това започва отново влошаване. И това влошаване е по-системно, защото бактериите са вече в кръвта и в органите, а не в кожата. И това влошаване е с болки и възпаление на ставите, с възпаление на менингите, на централната част на мозъка.
По-рядко се появяват сърдечни оплаквания,
а изключително рядко и други, които зависят от локализацията на инфекцията, но нека не влизаме в такива детайли. Въпросът е, че и на този втори стадий заболяването се поддава добре на лечение, лечимо е, въпреки че са минали шест месеца от началото.
- Как се лекува?
- Лекува се с антибиотик, но ако не се лекува въобще или правилно, след още няколко месеца, а понякога и години настъпва третият стадий. Тогава вече на практика антибиотикът не може да повлияе на болестта, защото са настъпили много усложнения и бактерията причинител не е водеща в този патологичен процес. Тя вече е отключила много други усложнения и само с антибиотик нищо не става. За Лаймската болест може да се каже, че е хронично протичащо заболяване – ако не се лекува, разбира се.
- Проф. Христова, да кажем същественото и за Марсилската треска.
- Всъщност характерно за треските е, че са остри. Т.е. протичат много тежко, с висока температура, но не са продължителни. Така пациентът или умира, или оздравява, процесът обаче приключва в рамките на месец, дори по-малко. Затова се нарича треска –Марсилска треска, Кримска хеморагична треска и т.н., което на практика означава висока температура, рязко начало, втрисане… По това се различават от Лаймската болест, която започва много подло и стига далече. Да обърнем внимание на Марсилската треска. Но преди това да отбележим, че всички тези инфекции се причиняват от различни видове кърлежи. Ако има възможност да се изследва кърлежът, може да се определи какво заболяване евентуално е възможно да провокира. При Марсилската треска говорим за кучешкия кърлеж, защото основен гостоприемник е кучето. Този вид кърлежи обаче се впиват и у хората, като на мястото на ухапването се образува черно петно, след което започва треската – температура с втрисане, с тежко неразположение, с главоболие, с болки в мускулите и ставите. Това са пак грипоподобни симптоми, но силно изразени, след което се появява петнист или пъпчест обрив по цялото тяло. И с това преминава, освен в случаите, когато имунитетът на заразения човек се е сринал и възникват различни усложнения – белодробни възпаления, възпаление на менингите, на главния мозък, реагира и черният дроб. Треската също е бактериално заболяване, трябва да се лекува в болница. Много рядко се стига до смъртен случай и това зависи от съпротивителната сила на организма. С кърлежи се предава Кримската хеморагична треска, която протича с тежки кръвоизливи и висока температура, като при една трета от заразените води до смърт. Да не пропуснем да кажем още нещо важно - Лаймската болест е разпространена в цялата страна, Марсилската - също, но повече в Южна България. А Кримската хеморагична треска - в Югоизточна България.
Това, което е характерно за тежките кърлежови инфекции, е, че много често заболяването настъпва не от самото ухапване, а заради това, че хората премахват кърлежите с голи ръце и на всичкото отгоре ги смачкват. Това най-често се случва при хора, които отглеждат домашни животни. Те трябва да научат и да знаят този факт, за да избегнат поне това. Нека премахват кърлежите от домашните си животни с ръкавици или с пинцети. И в никакъв случай да не ги размазват. По принцип това е характерно и за всички други инфекции. Ако смачкате насекомото и кръвта пръсне например в окото, ще се разнесе с кръвта в човешкото тяло, защото конюнктивата е много силно кръвоснабдена.
Яна БОЯДЖИЕВА
