- Проф. Христов, защо трудно заздравяващите рани ги наричате и хронични?- Ако една рана не заздравее до четвъртата седмица, въпреки предприето лечение, тя се превръща в хронична. Причините за появата на такива рани са най-различни, не се появяват само от нараняване. Те могат да са в резултат на залежаване при възрастни хора - т.нар. декубитуси, например след падане, след преживян инсулт или инфаркт. Следващите често срещани са съдовите рани, до които се стига заради нарушаване на кръвообращението и съответно на храненето на крайниците. Т.е. тук става дума за проблеми с периферните съдове, тези, които осигуряват кръв до крайниците. Своето място заемат и раните, причинени от диабет, който нарушава храненето на тъканите чрез нарушаване на микроциркулацията - често нелекуването им води до ампутация на крайник. Само в София и областта пациентите със съдовите рани са 40 000 души, иначе броят им надвишава 100 000. Няма регистър, никой не знае точния им брой.
- Колко пациенти сте лекували?
- Близо 500 пациенти с трудно заздравяващи рани са прегледани през 2014 г. Те засягат повече възрастните хора, защото и болестите напредват с възрастта. Но и хора в работоспособна възраст не са застраховани.
Прегледите са осъществени в рамките на кампания за трудно заздравяващи рани, стартирана в Центъра за лечение в “Пирогов”. Но по-важното е, че такъв център има само още един - в кюстендилската болница. Тези центрове трябва да се увеличат и да ги има на повече места в страната, за да не се налага
пациенти от цяла България да пътуват до София,
за да получат адекватно, съвременно лечение. По време на кампанията една част от пациентите са лекувани безплатно, а другите са имали направление от личния лекар.
- Как протича лечението?
- Лечението е най-различно. То е в зависимост от вида на раните, тоест от причината, довела до тях. Има съвременни методи и превръзки. Всяка рана се преценява индивидуално, защото те не си приличат. Лечението е трудно и трябва да обхване голям кръг специалисти, най-вече и такива, които разбират от лечение на трудно заздравяващи рани. Защото, за съжаление, те не са много в България. Нашата идея е да се създаде квалификация на кадри, да се разкрият центрове, където да работят хора, които са квалифицирани, и да привличаме по-голям кръг специалисти, които искат да се квалифицират в тази посока.
Индустрията предлага нови неща - високотехнологични продукти, апарати. Доста голяма част от пациентите сами трябва да си купуват превръзките и другите консумативи. Лечението на трудно заздравяващите рани у нас
не се покрива от Здравната каса
Опитът, който споделят другите асоциации, които членуват в Европейската асоциация за раните, член на която е и БАР, сочи, че при тях лечението се покрива от фондове. В Англия лечението на един пациент продължава средно три месеца и струва около 12 000 паунда. То не се плаща от пациента, а именно от фондовете.
- А колко струват на българските пациенти превръзките?
- В България липсват данни за цената на лечението, тъй като пациентите, които могат да си го позволят, са твърде малко. Съвременните превръзки са с най-различни цени, но да кажем, че една струва 10-20 лв., а тя се сменя на три-четири дни, т.е. минимум 100-200 лв. на месец, което е непосилно за пенсионерите, ако не ги подкрепят децата им. С колегите ми помагаме на пациентите и с вакуумната аспирационна система, но и нейното приложение е много скъпо. Но хората трябва да знаят, че срещу солидната сума стоят сериозни доказателства за ползата.
Имаме двама пациенти с тази диагноза. Единият е с хронична рана, причинена от диабет. При него бе приложена терапията с вакуумната аспирационна система и болният е пред изписване. При другия пациент увреждането е по-комплексно, затова лечението му ще продължи и у дома с минивариант на системата. Няма време за губене, защото една рана може да продължи да мъчи пациента с години. Ако се разпростре, може да се стигне до тежки усложнения - до загуба на крайник или дори до на живота.
Люба МОМЧИЛОВА
