Българското дружество по кардиоторакална рентгенология и Сдружение “Въздух за здраве” стартираха скринингов проект за ранна диагностика на рака на белия дроб. Целта на проекта “Заедно срещу рака на белия дроб” е да изготви, предложи и подготви за въвеждане в рутинната медицинска практика в България на алгоритъм, по който да се провежда скрининг за белодробен карцином.
Очакваната обществена полза ще се изразява в снижени разходи за неефективното късно лечение и в съхранена работоспособност на успешно лекуваните пациенти с ранно установен стадий на болестта. Специално за в. “Доктор” целите на проекта разясни проф. д-р Галина Кирова - началник на Клиниката по образна диагностика на “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”.
- Проф. Кирова, защо се налага скрининг за рак на белия дроб?
- Скрининг в съвременното здравеопазване се прави само на социалнозначими заболявания, с висока честота и с голяма смъртност. Логично е да вземем навременни мерки, като чрез подходящо изследване откриваме рано съответното заболяване и го лекуваме по-ефективно.
Според статистиката всеки пети мъж на около 80 години може да заболее от рак на простатата, всяка осма жена над 45 г. може да развие рак на гърдата, всеки десети човек над 40 г. може да развие рак на дебелото черво и всеки 12-и до 15-и, според статистиката в различните страни, има риск да развие рак на белия дроб.
Вече не е проблем чрез биомаркери да диагностицираме рано рака на гърдата, на дебелото черво, на простатата и съответно успешно да лекуваме пациентите. Само че смъртните случаи от всички тези видове рак, взети заедно, се оказват по-малко, отколкото от рака на белия дроб.
Изписани са на лицето - първи признаци на рак на белия дроб
Доскоро не знаехме как да откриваме рано белодробния карцином, за да можем да го лекуваме. Откривахме го случайно. Той няма ранни симптоми, а когато вече се появят признаците, заболяването е много напреднало. Петгодишната преживяемост от рак на белия дроб, уловен най-често случайно в първи стадий, надхвърля 85%, докато петгодишната преживяемост на пациентите, които идват обичайно при нас в 3-ти и 4-ти стадий, е 5% до 7%, независимо от напредъка на химио- и на лъчетерапията.
Ето тази разлика в преживяемостта на рано и на късно открития рак на белия дроб обосновава нуждата от скрининг. Ползата и крайният ефект от ранен скрининг на това заболяване са значими както за отделния човек, така и за обществото като цяло.
- Масов ли ще е скринингът за рак на белия дроб, или ще се прави само на определени рискови групи?
- При рака на белия дроб няма смисъл да се прави масов скрининг. Трябва да се обхванат само хора с висок риск, при които вероятността да развият това заболяване е между 5 и 30 пъти по-голяма. Скринингът ще е ефективен, ако е насочен само към високорискови хора. Със сигурност знаем, че това са дългогодишни пушачи, които е калкулирано, че имат 30 пъти по-голям риск да развият рак на белия дроб от средностатистическия човек.
В рисковата група влизат и хора, които имат близки родственици с тази локализация на рака, както и такива, които в млада възраст са се лекували от някакво онкологично заболяване, при което е бил облъчван гръдният им кош.
Проф. д-р Галина Кирова
Най-често това са пациенти, лекувани от лимфоми, от рак на гърдата, при които, независимо от щадящата лъчетерапия, гръдният кош винаги е влизал в полето на облъчване. Поради това при тях рискът от рак на белия дроб е около 15 пъти по-голям.
С висок риск са и хора, които живеят и работят в запрашена среда, както и такива, които имат рак в друга част на тялото. По цял свят скрининговите програми за ранно откриване на рак на белия дроб са ориентирани към всички тези групи и целят да ги мотивират да се изследват. Защото при ранното диагностициране на карцинома на белия дроб той е лечим.
- С какви изследвания ще се извърши скринингът?
- След като вече имаме медицински биомаркери, чрез които да селектираме рисковите групи, много важен е методът, чрез който ще ги изследваме. Първите проучвания датират от 60-те години на миналия век, когато са правени опити за скрининг с ежегодна рентгенография, но резултатите са били необнадеждаващи.
Нов етап в оценката на белия дроб настъпва с широкото приложение на компютърната томография. Посредством този метод можем да видим и съвсем малки промени в паренхима на белите дробове, които в някои случаи са израз именно на ранен рак.
Единствената “пречка” дълго време беше фактът, че компютърната томография е рентгенов метод, което има своите странични въздействия. Технологиите обаче се развиха дотолкова, че вече успяваме да получим висококачествен образ с нискодозова компютърна томография, при която лъчевото натоварване се равнява на това, получено от един презокеански полет със самолет.
Има обаче още една уловка: вече можем да виждаме всякаква патология на белия дроб, но трябва да имаме компетентността да разграничим кои от тези отклонения от нормалната анатомия на белия дроб са животозастрашаващи и трябва да се лекуват и кои не са толкова опасни и човек би могъл да живее нормално.
Първата стъпка за този скрининг е да стандартизираме протоколите си за изследване и да калибрираме машините така, че облъчването да не бъде увреждащо, като запазваме качеството на получения образ. Второто условие е да имаме компетентни рентгенолози, които да поемат отговорността да определят дали промените, които сме открили, се дължат на карцином или не.
Защото това е свързано с психологически товар върху изследвания човек, а също и с финансов товар върху здравната система с всяка следваща диагностична процедура за доказване или отхвърляне на вероятността от карцином на белия дроб.
- Къде има подходящата апаратура и обучени рентгенолози за този скрининг?
- Проектът е пилотен и ще стартира в “Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница”. Такъв проект изисква външен одит, който ще се извършва от физиците от Масачузетския университет, с които работим в екип.
- Какво ще плащат пациентите?
- Хората, които ще бъдат преценени като високорискови за рак на белия дроб и включени в проекта, няма да заплащат нищо. Това беше най-трудната част - да осигурим финансиране, защото в България нямаме сериозни фондове за научни изследвания, които да подкрепят такива инициативи.
Ние от Българското дружество по кардиоторакална рентгенология, заедно със Сдружение “Въздух за здраве”, кандидатствахме с проекта “Заедно срещу рака на белия дроб” в дарителската инициатива “Избери, за да помогнеш” на “Райфайзен банк” и благодарение на събраните средства можем да обявим началото на кампанията.
Девет чудесни билки за изчистване на белия дроб и поддържане на дихателните пътища
Имаме и други партньори, които се съгласиха да ни подкрепят финансово или с доброволен труд по изготвения проект.
- Как един човек може да попадне в тази скринингова програма?
- До десетина дни в сайта на Българското дружество по кардиоторакална рентгенология и в сайта на Сдружение “Въздух за здраве” ще публикуваме имената на лекарите пулмолози, които ще участват в този научен проект. Така че желаещите да се включат в скрининга трябва да се обръщат към тези пулмолози.
Изготвени са оценъчни карти, в които всеки от колегите ще отбелязва основните епидемиологични данни, плюс продължителност на тютюнопушенето, придружаващи заболявания и всички други компоненти, чрез които се оценява рискът от рак на белия дроб.
Само когато получат такъв фиш с уникален баркод за участие в скрининговата програма, тези хора ще могат да проведат изследването, на този етап единствено в рентгеновата клиника на “Токуда болница”. Резултатите със заключение дали има или не патологична находка, както и съвет за по-нататъшни действия ще бъдат изпращани в рамките на 10 дни на насочилия ги лекар.
- Какви други патологични изменения може да откривате с нискодозовата компютърна томография на гръдния кош?
- Това изследване е високоинформативно за белия дроб и сърцето. Калциевият товар или вкалцяванията в стените на коронарните съдове са важен маркер за възникване на кардио-васкуларно заболяване. Затова задължително ще оценяваме степента на калциране на коронарните съдове, а също наличието на емфизем или фиброзни изменения в белите дробове, както и други неочаквани находки, които биха имали отношение към здравето на изследваните индивиди.
Мара КАЛЧЕВА
