„Ген може да позволи да се забави с най-малко четири години отключването на болестта на Алцхаймер”, твърдят канадски изследователи в проучване. Учените са открили, че природна вариация на ген, наречен „HMG CoA редуктаза”, присъства в 25% от американците и канадците и значително намалява риска от поява на това заболяване, което причинява загуба на памет.”
„При носителите на този генетичен вариант открихме, че рискът от развитие на болестта е намалял с 50% сред жените и с 30% сред мъжете”, каза д-р Джуд Поарие, който оглавява проучването, проведено от Университетския институт за психично здраве „Дъглас” и Университета Макгил в Монреал.
„По целия свят вече са тествани стотици лекарства, които да отблъснат, да предотвратят и предпазят от последиците от болестта на Алцхаймер - която засяга 40 милиона души - но досега никое не е доказано ефикасно.
Изправени сме пред колективен провал от години, това е първият път, в който имаме толкова обещаващ защитен фактор”, коментира д-р Поарие.
Думите на световноизвестния специалист разбуниха лекари, пациенти, обществеността и за кратко време бяха масово препечатани от всякакъв тип медии. Все пак става дума за коварна болест, която поразява в неочакван момент в последните години и стари, но и млади хора… Дали обаче има открито ново лечение на болестта алцхаймер, наистина ли това е пробив в генетиката на заболяването, в. „Доктор” помоли за коментар по темата един от най-добрите специалисти в лечението на болестта - проф. Лъчезар Трайков, началник отделение в Клиника по нервни болести в Александровска болница.
„Мозъкът е най-уязвимият човешки орган, а четенето е най-протективният фактор за мозъка, поддържа интелекта, както и нормалното стареене на мозъка. Мозъкът няма резерв, той няма депа. Храни се само с това, което му достави кръвта - кислород и глюкоза. В момента, в който спре кранчето, минути след това започват необратимите проблеми в този изключително деликатен орган”, сподели пред репортер на в. „Доктор” проф. Трайков.
- Проф. Трайков, как ще коментирате думите на проф. Джуд Поарие?
- Казаното от уважавания от мен проф. Поарие е вярно, но съвсем не е новина! Тази истина е известна поне отпреди 15 години. Но не това е начинът, по който е представена, като топновина, от последния час - както, виждате ли, контролът върху холестерола евентуално има профилактична роля при болестта на Алцхаймер. За специалистите в областта е отдавна известен факт… Най-добрата профилактика за лечението на тези заболявания или за отсрочването на началото им е контролът на рисковите фактори – както за болестта на Алцхаймер, така и за съдовата деменция.
Видях тази „новина”, наистина препечатана старателно от много медии. Но пак ще кажа, че това е доразвиване на една основна идея, която е известна от 15 години. Всички знаем, че една част от хората с висок холестерол са с генетична предразположеност – при тях бащи и майки, баби и дядовци са с високи стойности. Става дума точно за това – един генетик, който е открил поредния фактор, който увеличава риска да се развие болест на Алцхаймер. И този фактор е точно в областта на хиперлипидемията. Ние го знаем от години. А тази разновидност, този ген, наречен „HMG CoA редуктаза”, за който говори проф. Поарие, е нещо по-ново, от няколко месеца. Така че на фона на една генерална концепция, която се разработва от 10-15 години за холестерола и риска от алцхаймер, се появява един факт, който допълнително играе потвърдителна роля в тази посока. Това е!
- Говори се, че пушенето, депресията, дори ниското образование са сред тези рискови фактори…
- Основните рискови фактори са високото артериално налягане, високи стойности на липидите, на холестерола, ниско ниво на В12, висока кръвна захар, диабет. Това са фактори, които увреждат под някаква форма съдовата стена или капацитета на съда. Ниският образователен ценз не може да се каже, че е по-висок рисков фактор, но високият образователен ценз е протективен фактор. Казано иначе, при тези, които имат по-висок образователен ценз,
болестта се отключва в по-късни години и процентът на заболелите е по-малък
Що се касае за депресията като рисков фактор, да, така е. Но става дума за късната депресия, тази, която започва за пръв път след 65-годишна възраст.
- Колко души живеят с алцхаймер в България?
- Според епидемиологичното проучване, проведено у нас, около 100 хил. души са дементни, а половината - с алцхаймер. Всеки един от тях има достъп до качествено лечение. Диагностиката е поета на 100%, лечението – на 50% от Здравната каса. Имаме съвместен проект с германски специалисти, разработваме план не толкова за лечение, колкото за обгрижване на заболелите. Съвременните технологии биха могли да навлязат и да помогнат именно за обгрижването на тези болни. Те загубват много рано своята самостоятелност и имат необходимост от непрекъснати грижи, контрол и помощ. Така че всякакви нови технологии – компютри, роботи – могат да облекчат живота на болните, както и на техните близки. Познавайки добре спецификата на тази болест, с изпълнението на този научен проект ще знаем как да им помогнем. На различните етапи болестта се проявява по различен начин, с различни симптоми. Затова една и съща компютърна програма не може да се използва едновременно при пациент в начална фаза на заболяването и няколко години по-късно. Така че учените трябва да адаптират всички тези технологии към нуждите на пациентите ни.
- Притеснявате се, че у нас няма социални домове, в които такива болни да получават адекватно медицинско обгрижване. Какво е положението в момента?
- Става дума за добре разработени домове за отглеждане на тези болни в късната фаза на болестта. Грижите тогава са големи, изискват по 2-3-ма души да има покрай всеки болен. В този ред на мисли, семействата, които имат болен в крайна фаза, невинаги могат да си позволят такава организация – 2-3-ма от тях да си разделят денонощието и да обгрижват болния. Обикновено
в тези крайни фази тези болни трябва да бъдат дадени в домове,
говоря за европейския модел. В България тези домове все още са твърде малко, но светлина в тунела има – появяват се такъв тип домове. Те не са старчески домове, това трябва да се знае, защото тези хора са възрастни, но имат сериозни заболявания и се налага ползването на медицински грижи.
Другото, което сериозно липсва у нас, са дневни центрове, където пациентите могат да бъдат оставени за час-два-три, където хем да са обгрижени, но и да бъдат включени в специални програми за стимулиране на техните умствени способности.
- Оптимист ли сте, че такива центрове ще се появят и у нас?
- Такъв дневен център Александровска болница беше разработила за около година време в Банкя. Самите вие знаете, че имаше голям интерес към него.
В момента се разработва национална програма, аз съм председател на тази комисия, за борба с алцхаймер и другите форми на деменция. Ние изготвихме основните официални насоки в една предварителна национална концепция, предадохме я в Министерството на здравеопазването. Върху основите на тази концепция се разработва националният план за борба с болестта. И тук е мястото да се каже, че в разработването на този план трябва да участват още много други ведомства – социалното, образователното и др. Тъй като една такава национална програма за адекватно лечение, диагностика и обгрижване на тези болни, които са вече толкова много, трябва да бъде обект на обединени усилия на екипи от различни ведомствени структури и непременно финансово обезпечена.
- Вие сте лекар, но силно се надявате да работите в сътрудничество с други организации. Ще се случи ли това?
- Да, лекар съм, правя и невъзможното да помагам на пациентите си. Ние работим засега предимно в медицинската насока. Но в последните години
с много упорит труд постигнахме голям успех
разбира се, съвместно с Асоциация „Алцхаймер - България”. Това е една млада организация, много ни помагат и бързо завоюва своето реноме на авторитетна пациентска организация. Това е пътят!
В този ред на мисли, да, оптимист съм. Не трябва да се оправдаваме само с липсата на средства – в България има компетентни хора, които знаят как да организират подобна грижа. Трябва само малко повече воля и усилия от различните ведомства – надявам се да успеем в близко бъдеще да представим националната програма и здравното министерство да поемат инициативата и организацията, за да могат тези повече от 100 000 болни в България да получат достойна грижа.
Между другото
“Проф. Джуд Поарие ме е цитирал неведнъж, както и аз него, разбира се. В това, което той казва - че при холестерола има едни гени, които определят различните нива и поднива на холестероловата резистентост - няма нищо ново. Още преди 7-8 години на студентите съм им казал, че лекуването на холестерола, даването на статини, се явява протективен фактор срещу болестта на Алцхаймер.
Без да се опитвам да засегна когото и да било, но едно твърдение, повторено многократно, няма как да стане истина. През последните години ние непрекъснато издирваме кои са факторите, които ще намалят риска от заболяването, тъй като все още нямаме радикално лечение. Именно лечението на холестерола е един от тези фактори, както и справянето с високото артериално налягане. Те при определен вид болни могат наистина да отдалечат отключването на болестта. Този факт все още е в процес на научни проверки. Но това, което знаем със сигурност, е, че холестеролът е висок рисков фактор за съдовите заболявания”, допълни специалистът.
Проф. д-р Лъчезар Трайков: Мозъкът е най-уязвимият човешки орган!
Няма открито ново лечение на алцхаймер, генът на д-р Поарие ни е познат от 15 години
