Стойка Митева е социален педагог в новооткрития център. Тя работи повече от 45 години с увредени деца, педагог е по образование, дефектолог, логопед, соматопед и мануално-хранително терапевт. Защитила е правото със сертификат да работи с хранителни екстрактни продукти и със съвременна медицинска апаратура с каквато е оборудван дефектологичният й кабинет. За нея се говори, че прави чудеса с децата аутисти, с тези, които говорят трудно и заекват.
- Г-жо Митева, какви са основните цели на новооткрития модерен център?
- Крайната ни цел е състоянието на децата да се подобри. Т.е. те да се социализират успешно, да започнат обучението си в нормални училища.
Много е важно с децата, които посещават нашия център, да работи екип от специалисти, тъй като проблемите им много често са комплексни. А работата „на парче” не дава нужните резултати. При координираната работа на специалисти от различни специалности в един център, много по-лесно и ефективно може да се подбере индивидуална програма за всяко дете, потребител в центъра.
Хубавото е, че тук се съчетава т.нар. триединна връзка между социалните специалисти, лекарите и родителите, като в центъра на вниманието ни са поставени грижите за детето. Изработваме, освен индивидуални планове за работа с отделните деца и такива за родителите. И точно това е ключът ни към успеха, защото дава добри резултати.
- В центъра вече се грижите и за деца с аутизъм. Какво е най-важното за детето аутист според вас?
- Важно е неговият живот да бъде разчетен и предсказуем. Аутистът, дори и когато порасне, обича да се разхожда по строго определен маршрут, да носи обикновени дрехи, да извършва едни и същи ритуали преди лягане, да сяда на определено място и дори да се храни от определена чиния. Дори цветът на дрехите си избира по един и същи начин. И това са неща, с които родителите на детето трябва да са наясно. Тук, в Центъра, правим точно това – учим ги
как да се отнасят с детето си,
ако то е аутист. Има подробности при общуването с такова дете, за които родителите дори не са чували. И трябва да ви кажа, че тези родители идват с радост при нас и си отиват с надежда.
- Как родителите могат да определят онази граница, която разделя нормалното поведение от патологията при децата? Какви са симптомите на ранния детски аутизъм?
- Ако трябва да говорим за симптомите при тези деца най-напред трябва да споменем, че те са тромави и непохватни. И това е първото, което може да види родителят на такова дете. Трябва обаче да имат предвид и това, че в един миг това детско състояние може да се промени и то да стане толкова бързо и ентусиазирано, че ще е доста трудно да се спре. Това се е случвало и ще продължи да се случва с децата аутисти. Не трябва да се пропуска и фактът, че те са много чувствителни и повишаването на тон, семейните скандали им се отразяват много зле. Затварят се в себе си и понякога мълчат дни и седмици наред, и не искат да разговарят с никого. Трудно, много трудно преодоляват подобни травми…
- Казвате, че при вас в Центъра, идват такива деца, как вие работите с тях?
- Много внимателно. Още повече, че понякога тези деца въобще не искат да чуят какво им се говори, правят се на слепи и глухи, макар че слухът и зрението им са напълно в ред. Аз лично през годините съм си изградила собствена тактика за работа с такива деца и тя дава добри резултати. Ако трябва да бъда по-точна,
имам подходящ начин за общуване с аутистите
и те откликват. Това е особено важно, защото общуването между мен и детето е гаранция за преодоляване на доста от симптомите.
- Официалната статистика гласи, че през последните пет години броят на децата аутисти в България се е увеличил. Тоест, раждат се повече такива деца, имате ли представа защо?
- Причините са няколко, но в основата е бързото развитие на цивилизацията. Факт е, че колкото по-слабо е образованието в една държава, толкова повече аутисти се раждат. Всички знаете каква каша е с родното ни образование.
- Но учените имат съвсем друга хипотеза?
- Да, те се опитват да докажат, че са виновни влошената екологична среда и излишното количество въглехидрати в менюто на бъдещите майки. Към тези причини допълват още две – злоупотребата с контрацептиви и ваксините. Те твърдят, че докато детето навърши година и половина, му се слагат 17 вида ваксини, а това изтощавало имунната система. Аз не съм съгласна с подобни твърдения, но твърдя, че телевизорът и компютърът вкарват децата в един виртуален свят, който постепенно започва да ги отдалечава от реалния. И ние, в Центъра, се борим и срещу тази зависимост на невръстните деца с компютъра. И се радваме, че родителите ни разбират и се съобразяват със съветите ни…
Милена ВАСИЛЕВА
