Темата за сърдечните болести винаги е вълнувала нашите читатели. Те непрекъснато ни звънят и искат консултация с някой от добрите кардиолози. С днешното интервю с д-р Владимир Корновски, кардиохирург в клиниката на болница „Св. Марина” – Варна, ще отговорим на голяма част от тези въпроси.
- Д-р Корновски, преди да преминем по същество, разкажете накратко за 10-годишния юбилей, който вашата клиника отбеляза в средата на юни. Това е важно събитие не само за вас, а и за вашите пациенти.
- Да, наистина това е важно за нас събитие, защото на 15 юни преди 10 години е открита Клиниката по кардиохирургия в болница „Св. Марина”. Важно е, защото дълги години преди това тук не е извършена нито една кардиохирургична интервенция. Непременно искам да отбележа, че преди много години, може би още през 60-те години на миналия век, в тази болница е работила д-р Лада Маринова – специалист-кардиохирург. Тя е извършвала т.нар. закрити комисуротомии. Това са интервенции върху митралната клапа. Д-р Маринова е идвала специално от София, за да извършва тези инвервенции в нашата болница. Но, както казах, било е много отдавна, а оттогава и до откриването на нашата клиника не са се извършвали такива операции. А това съответно се е отразило, особено на спешните пациенти, защото е трябвало да бъдат транспортирани до София с остри инфаркти, както и с други тежки сърдечни състояния.
Някои от които смъртоносни. Немалка част от тези пациенти са умирали в очакване да бъдат транспортирани до София за спешна операция. Ето защо е важен за нас този юбилей. Затова, че през тези 10 години сме постигнали доста успехи благодарение на хората, които направиха всичко възможно да се открие нашата клиника, благодарение на тези, които ни обучаваха – проф. Начев, д-р Данов – въобще всички водещи хирурзи в страната, общо взето, имат принос за това кардиохирургията във Варна да заработи и оттам насетне ние с нашето ноу-хау да я развием и достигнем до днешните резултати.
- В какво се изразява диагнозата „Придобит сърдечен порок”?
- Понятието сърдечен порок е много обширно, за да мога да отговоря на въпроса ви така, както го поставяте. Заболявания на аортната и на митралната клапа, които лекуваме при възрастните хора, наричаме придобити сърдечни пороци. Това може да бъде стеноза на клапата - стеснение, може да бъде и инсуфициенция на клапа - недостатъчност. При наличие на придобит сърдечен порок в един момент сърцето започва да страда и да декомпенсира. Т.е. порокът вече е оформен, развива се като стеноза или инсуфициенция. Сърцето обаче има някакъв механизъм, който помага да се справя до едно време с това заболяване и да поддържа задоволителна функция. Но идва момент, в който порокът напредва, стенозата се увеличава или инсуфициенцията нараства.
Ето това води до затормозяване на сърдечната камера, която по принцип
изтласква кръвта от сърцето към органите
В един момент обаче сърцето вече не може да се справя с този проблем и започва т.нар. декомпенсация. Казано с прости думи – сърцето се отпуска и не може повече да осигурява кръвта, която е нужна на органите и системите в човешкия организъм. И това е моментът, в който започват оплакванията на хората.
- Тъкмо тук е мястото да ви попитам за проявите на тези придобити сърдечни пороци?
- Много тежък задух, силно ограничаване във физическата активност, задържане на вода в организма с появата на тежки отоци по крайниците. Фактически това е фазата на напреднала сърдечна недостатъчност.
- А има ли по-ранни признаци?
- Специално за клапните пороци признаците са задухът и лесното изморяване. Ако човекът е можел преди година да измине един-два километра, без да се измори, сега вече и 800 метра го изморяват. Той вече търси място, където да седне да си почине. Затрудненото дишане също е характерно. А при тежките аортни стенози типична проява е загубата на съзнание. Ако стенозата е много тежка, сърцето не може да изтласка достатъчно кръв. Така кръвта не достига до мозъка и той за кратко време изключва. Това е т.нар. синкоп.
- А тези по-общи признаци, за които вече споменахте, те могат ли да объркат пациента, пък и лекаря?
- Да, общите признаци могат да объркат пациента. Болният тръгва да търси белодробен специалист, защото има затруднено дишане. Правят му снимка на белия дроб, но на снимката няма нищо тревожно. А и сърцето е все още в нормални размери, затова му казват: нищо ти няма, продължавай нататък. А всъщност е нужно и дори задължително човекът да бъде прегледан по-качествено. Вече е много променено и мисленето по отношение
лечението на придобитите сърдечни пороци
То не зависи само от нас, хирурзите, то зависи от общата работа на кардиолозите по места, където се преглеждат пациентите. Така че днес голяма част от пороците се установяват навреме и пациентите с такива диагнози пристигат навреме за оперативно лечение. Всъщност в това е смисълът – да дойдат навреме, за да може след операцията да възстановят напълно качеството си на живот.
- Д-р Корновски, какви са основните причини и рискови фактори за развитието на сърдечен порок? До каква степен възрастта повлиява за такова състояние?
- Да, възрастта като рисков фактор съществува, защото има хора, при които наблюдаваме тежка аортна стеноза. Тези хора всъщност са водили здравословен начин на живот – не пушат, не злоупотребяват с алкохол, хранят се правилно. А в крайна сметка натрупват много калций по аортната клапа. Възрастта в този случай се приема като рисков фактор. Затова казваме, че клапата е възрастово дегенерирана, ако няма анамнеза за ревматичен порок в миналото. Другият рисков фактор е наследствеността. По принцип това е честа причина за сърдечни заболявания. Но освен при исхемичната болест на сърцето, наследствеността играе роля и при клапните пороци, за които сега си говорим. А това означава, че в семейството има човек, който е боледувал от същото заболяване.
- Ако трябва да обобщим – голямата опасност са наследственият фактор, възрастта в определена степен, неправилният начин на живот…
- Неправилният начин на живот със сигурност е фактор, но пак ще повторя, че имаме пациенти с клапни пороци, които са водили напълно нормален и здравословен начин на живот. Т.е., при тях с възрастта нещо се случва.
- А често срещано ли е това състояние?
- Да, нерядко бих казал аз, тъй като, общо взето, ние в нашата клиника на седмица оперираме по 3-4 човека с клапни пороци. Най-често става дума за коронарна патология, т.е. най-често се извършва коронарен байпас. Това при нас вече е рутина…
- Само операцията ли е същинското лечение? Не се ли опитва преди това медикаментозно лечение? Или няма смисъл?
- Има смисъл, разбира се. Когато например пациентът е на някаква граница в прогресията на заболяването. Ако стенозата е умерена, ако не е тежкостепенна и сърцето все още работи добре, тогава може да се изчака. Има много добри медикаменти. Кардиолозите имат много силни оръжия за работа със сърдечната недостатъчност, но трябва внимателно да се прецени докога ще се справя сърцето само и кога ще настъпи моментът за хирургичната интервенция. Така че лечението на тези придобити сърдечни пороци е комбинирано.
Яна БОЯДЖИЕВА
