През 2017 г. случаите на заразяване с този смъртноопасен вирус в Европа са четири пъти повече - 21 000, в сравнение с 2016 г., когато са били 5273. По данни на Световната здравна организация основните взривове са регистрирани в Италия, Румъния и Украйна. А тази година епидемия е избухнала и в Беларус. По последни данни от началото на годината са регистрирани 40 случая на морбили в тази държава. От началото на 2018 г. ваксинацията на децата във Франция вече е задължителна. Същата мярка е предприела и Италия след епидемията от морбили през миналата година. Там на неваксинираните деца се забранява да посещават училище. Сега на децата във Франция извършват 11 задължителни ваксини вместо три.
Каква е ролята на антиваксиналното движение?
През 1971 г. за първи път се появява ваксина, която защитава не само от морбили, но и от епидемичен паротит и рубеола. По оценка на Световната здравна организация, за периода от 2000 до 2013 г. ваксинацията против морбили е спасила повече от 15 милиона живота по целия свят. За нещастие, към края на 1990 г. около тривалентната ваксина възникват интензивни спорове и страхове. През 1998 г. британският лекар Ендрю Уейкфилд заедно със своя научен екип публикува изследване, което предизвиква ожесточени спорове. В статия, излязла в авторитетния “Ланцет”, Уейкфилд и колегите му заявяват, че открили вирус на морбили в червата при няколко деца-аутисти. В статията се изказва предположението, че тривалентната ваксина може да е една от причините, предизвикваща аутизъм, обаче се отбелязва, че няма достатъчно доказателства за такава връзка. Въпреки това Уейкфилд съобщава за тези изследвания в средствата за масова информация. По принцип, той никога не е бил против ваксинацията като цяло. Смятал е, че това е важна част от здравеопазването. Твърдял е, че не бива да се използва само комбинираната ваксина, за която продължава да твърди, че води до аутизъм. Отначало интересът към тази новина бил умерен. Но през 1998 г., когато Уейкфилд провежда пресконференция и в пресата се появяват повече съобщения за това негово твърдение, използването на ваксината започва леко да спада. Така продължава до 2001 г., когато ситуацията започва да излиза от контрол. За няколко години представата за това, че тривалентната ваксина предизвиква аутизъм получава повече гласност от което и да е друго научно събитие.
Намаляването на броя на ваксинираните довежда до взривове и дори епидемии от заболявания, от които по-рано е защитавала ваксината. Особено що се отнася до морбили, тъй като тя най-бързо и лесно се предава при контакт.
• Първият такъв взрив се случва през 2000 г. в Дъблин, Ирландия, където обхватът на ваксинацията вече е бил доста по-нисък, отколкото във Великобритания. Били регистрирани почти 1600 случая на заболяване от морбили. Повече от 100 деца били приети в болница със сериозни усложнения, а три от тях починали.
• През 2006 г. в Англия умира 13-годишно момче, станало първата жертва на морбили от 1994 г. насам. През 2008 г. за първи път от 14 години в Англия е обявена епидемия от морбили. Към 2012 г. в Англия и Уелс са диагностицирани повече от 2000 случая на заболяване от морбили, основно деца и подрастващи, чиито родители по-рано са отказали да ги ваксинират с тривалентната ваксина против морбили-паротит-рубеола.
• През 2013 г. се случва още един взрив на морбили в Уелс - тогава заболели 1000 човека, 88 били приети в болница, а 25-годишен млад мъж починал.
През 2004 г. става ясно, че всички спорове на тема тривалентната ваксина и аутизма са вследствие на лъжи. Журналистът Брайън Дир провел разследване и открил, че за провеждане на тези свои изследвания Уейкфилд е получил половин милион фунта от адвокатска кантора, занимаваща се с искове за възмездие за нанесени вреди. В крайна сметка десетки независими изследвания с участието на стотици хиляди деца от няколко континента не открили никаква връзка между тривалентната ваксина и аутизма. Независимо от това и до ден-днешен страховете и опасенията остават. Дори знаменитости като Джени Макарти и нейният тогавашен приятел Джим Кери се присъединили към прословутото антиваксинално движение в Америка.
Постепенно страховете се увеличават и с други несъществуващи доводи и мотиви. В крайна сметка всичко това води до посочените по-горе печални статистически данни. Трябва ли децата да започнат отново да умират от морбили и коклюш, че хората да се вслушат в доводите на медиците? Може би всички трябва да вземат пример от Франция. Всъщност една от първите страни, решила тотално да се бори с отказа от ваксини, е Италия. През пролетта на 2017 г. правителството на тази страна е взело решение да отказва да приема децата в детските градини и училищата, ако не са ваксинирани. Родителите на деца, които нямат бележка за ваксинация против 12 инфекции, биват глобявани. Сумите не са големи - до 700 евро. Особено в сравнение с Австралия, където глобите достигат... 15 000 долара. Премиерът на тази страна, Тони Ебът, заявил на антиваксинаторите, решили да не ваксинират своите деца, да не разчитат на парите на данъкоплатците!
Откъде се взеха противниците на ваксините?
Що за явление е това, “благодарение” на което през 21-ви век в болниците попадат деца с полиомиелит, морбили и прочее отдавна победени и забравени смъртоносни болести? За никого не е тайна, че движението на антиваксинаторите процъфтява в целия свят.
Всъщност антиваксинаторството съществува откакто съществува масовата ваксинация, дори откакто е била поставена първата ваксина. Опитът на английския д-р Едуард Дженър, който ваксинирал момченце против натурална вариола още през 1796 г., бил възприет на нож от местното духовенство и от много негови колеги, въпреки че по онова време ситуацията с вариолата в света била катастрофална и тази идея изглеждала спасителна. Въпреки това обвинили д-р Дженър в намеса в Провидението, непредпазливост, опасни експерименти и недоказана безопасност. Истината е, че същите доводи изкарват и днешните противници на ваксинацията. Почти век след това в Швеция, където към този момент били ваксинирани от вариола вече 90% от населението, се разгоряла сериозна кампания против тази ваксина, което довело до драстично спадане на ваксинацията до 40%. В крайна сметка избухнал взрив, който бил овладян единствено заради страха пред тежката болест и връщането към ваксинацията.
Антиваксиналното движение е субкултура на привържениците на теорията на заговора, които обвиняват ваксинацията в разнообразни проблеми със здравето на хората. Повечето активисти на това движение нямат медицинско или биологическо образование. Техните обвинения се базират на изкривени, опровергани или въобще измислени странични ефекти от ваксинациите. Пропагандата на антиваксинаторите е основана на класическото използване на черния пиар: нарочно нагнетяване на страх и съмнения в обществото. Ключовата дума за тях е именно “теория на заговора”. По никакъв начин не могат да бъдат вразумени.
По-многобройна група е групата на “нерешителните”. Тези хора се колебаят в своите оценки за ползата или вредата от ваксините и не могат да решат дали да ваксинират децата си, пък и себе си. За това явление си има специален английски термин - ваксинална нерешителност. Тази група наистина е много голяма, като в някои страни броят на хората, отказващи да ваксинират децата си, достига до 40%. Тези хора се съмняват в целесъобразността и безопасността на ваксините. Аргументите може да са най-разнообразни: от страхове, предизвикани от истеричната антиваксинална пропаганда в интернет, до съмнения в съвместимостта на ваксината с “волята Божия” - има и такива. Основният аргумент на антиваксинаторите е опасността от ваксинациите. Антиваксинаторите смятат ваксинацията за ненужна заради това, че опасността и актуалността на инфекциите, против които ваксинират в днешно време, е силно преувеличена. Аргументът “ние не ваксинирахме нашето дете и то не се разболя от нищо”, има своето съвсем закономерно, аргументирано и точно обяснение, което дават лекарите: ваксинацията защитава не само този, който е ваксиниран, но и околните, тъй като прекъсва веригата за предаване на инфекцията.
Яна БОЯДЖИЕВА
