В Европейския съюз пазарните стандарти и изискванията за етикетиране се прилагат и за пресните плодове и зеленчуци. Тези критерии определят естеството на селскостопанските продукти, като задават минимални изисквания за гарантиране на годността за консумация.
Ако се съхраняват правилно, повечето плодове и зеленчуци остават свежи няколко дни. Сред критериите за качество са да бъдат със свеж вид, да са здрави и без вредители, чисти, без необичайни външни белези и достатъчно узрели. Ето няколко надеждни теста за свежест на плодовете и зеленчуците, които можете да приложите в магазина или на пазара.
Ябълки и круши: Трябва да са твърди, но не като камък, и хрупкави и без натъртвания или дупки. За ябълките „тестът с почукване“ директно до дръжката е добър начин за определяне на свежестта. Ако чуете плътен, тъп звук, ябълката е прясна. Прекалено меките или сбръчкани круши са презрели.
Костилкови плодове: Пресните сливи имат естествен, леко белезникав восъчен налеп. Те са виолетово-синкави на цвят и се поддават на лек натиск. Готовите за консумация череши са със зелена дръжка, която е здраво закотвена в месестата част. Когато са скоро набрани, са плътни и с ярки цветове, а ако имат кафеникави петна, са презрели.
Зелен боб: В най-добро състояние бобът има свеж зелен цвят. Ако се виждат вътрешните ядра, не е препоръчително да купувате. Бобът трябва да е хрупкав, шушулката да се чупи гладко при рязко прегъване, да се напука добре, а счупените части да са зелени и сочни. Ако зърната изглеждат бели и кухи отвътре, те вече са твърде узрели.
Броколи: Можете да познаете доброто им качество по свежите, зелени стъбла и листа. Цветните пъпки трябва да са затворени и по-скоро синьо-зелени. Ако забележите жълт цвят, това означава, че са започнали да увяхват.
Гъби: Пресните имат твърда месеста част и не са сухи, петнисти или мазни.
Зеле: Зелките трябва да са твърди и затворени, а листата да са без петна. Свежестта може да се определи и по нарязаните повърхности. Ако са изсъхнали или посивели, по-добре ги оставете. Червеното зеле да е с наситен цвят и да е леко лъскаво по върховете.
Моркови: Пресните моркови са наситено оранжеви на цвят, хрупкави и твърди. Те не трябва да се огъват и да се „набръчкват“.
Целина: Внимавайте да е тежка, твърда и ненаранена. Ако при почукване клубените звучат кухо, по-добре не ги купувайте. Много големите грудки често са некачествени. Прясно набрана, има свежи зелени листи и растенията леко скърцат, когато се търкат едно в друго.
Манголд: Можете да разпознаете пресния манголд по дръжката – колкото по-светла е, толкова е по-свеж. Освен това стъблата трябва да са хрупкави, а листата – сочни.
Тиквички: Пресните тиквички са плътни и твърди, затова да се избягват меки и „набръчкани“ екземпляри. И още нещо любопитно и полезно - тези с дължина до десет сантиметра са най-вкусни.
Репички: И те е нужно да са твърди и хрупкави, ако са меки и “напукани”, оптималното време за консумацията им вече е изтекло.
Салати: Листата има да са твърди и наситено зелени, а ако при разтриване на листо между двата пръста, го усещате отпуснато, тънко и сухо, марулята вече е за озхвърляне. Увехналите или изгнили листа също са сигурен признак за лошо качество, а остатъците от пръст са признак за свежест.
Праз: При него върховете на листата трябва да сочат нагоре и да не са сухи и увиснали. Стъблото да е твърдо, а коренът – бял. Ако листата се отделят или вече има пукнатини и промени в цвета, по-добре е да не купувате зеленчука.
Кромид лук: Разклатете внимателно мрежата, когато го купувате: пресният лук има отпусната и суха ципа, която леко шумоли. Издънките, които поникват от луковиците, са сигурен признак за прекалено отлежала стока.
Карина ХРИСТОВА
