Какво количество сол действително е необходимо, за да навреди на сърцето? Употребата на твърде много сол не се отразява добре на тялото, особено защото е свързана с повишен риск от сърдечни проблеми. Но колко е твърде много? Едно ново проучване предполага, че може да не се налага да се притесняваме толкова много колко сол консумираме с храната.
Солта, която използваме, за да овкусим храната, съдържа натрий. Ако той често се приема в големи количества, може да доведе до редица сърдечносъдови проблеми, включително хипертония. Световната здравна организация (СЗО) казва, че човек не трябва да консумира повече от 2 грама натрий на ден, което е около 5 грама сол дневно. Американската асоциация на сърцето (AHA) препоръчва не повече от 2,5 грама натрий на ден, въпреки че те заявяват, че идеалният прием е не повече от 1,5 грама дневно за възрастен, пише на сайта medicalnewstoday.com.
Изследователи от редица международни институции - в това число Университетът “Макмастър” в Хамилтън, Канада, както и учени от 21 други страни, предполагат, че тези граници за употребената сол са ненужно ниски. Изследователят Андрю Менте и колегите му направили проучване с 94 000 човека на възраст между 35-70 години, което имало за цел да установи какво количество натрий наистина е твърде много, за да се поддържа здравето на сърцето.
Настоящите насоки на здравните експерти, отбелязва екипът, настояват за стандарти, които са нереалистични за мнозина, тъй като солта често е почти невидима съставка, която се съдържа в многобройните опаковани храни. “Световната здравна организация препоръчва консумация на по-малко от 2 грама натрий на ден като превантивна мярка срещу сърдечносъдовите заболявания - това е една чаена лъжичка”, казва Менте.
Той обаче добавя, че “има малко доказателства за подобрени резултати в опазването на здравето, които хората постигат, приемайки такова ниско ниво натрий”. Новото проучване, чиито резултати са включени в списание “Лансет”, показват, че можем да бъдем по-снизходителни за нашата консумация на сол, без да се страхуваме, че ще навредим на сърдечносъдовото ни здраве.
Малко по-високият натриев прием е безопасен. Проучването е проследило участниците, които са базирани на общности в 18 различни държави за период от 8 години. Менте и колегите му разкрили, че високият прием на натрий води до повишен риск от сърдечносъдови заболявания и инсулт, но само в общности, където средният прием за възрастен е по-голям от 5 грама на ден.
Това се равнява на около 2,5 супени лъжици сол дневно, обясняват изследователите. В същото време те отбелязват, че под 5% от участниците, идващи от развитите страни, са превишили 5-грамовото ограничение за приема на натрий. В повечето страни от общностите, наблюдавани от изследователите, хората имали среден прием на натрий от 3-5 грама или 1,5 до 2,5 супени лъжици сол на ден. Всъщност, от всички представени популации в проучването само тези от Китай са показали постоянно висок прием на натрий
По-конкретно, 80% от общностите от Китай са имали прием на натрий, който е бил по-висок от 5 грама на ден.
“Само в общностите с най-голям прием на натрий - тези над 5 грама на ден, което е характерно в Китай, открихме пряка връзка между приема на натрий и сериозни сърдечносъдови събития като инфаркт и инсулт. От друга страна, в общности, които консумират по-малко от 5 грама натрий на ден, е обратното. Консумацията на натрий е обратно свързана с инфаркта на миокарда или сърдечен удар и общата смъртност показва, че няма увеличение на случаите на инсулт” обяснява Менте.
Дори и при случаите на хора, които консумират прекалено много сол, ситуацията не е толкова тревожна, твърдят изследователите. Менте отбелязва, че хората могат лесно да компенсират равновесието и да защитят здравето на сърцето си, като направят няколко прости корекции в диетата си чрез добавяне на повече плодове, зеленчуци и храни, естествено богати на калий.
“Установихме, че всички основни сърдечносъдови проблеми, включително настъпила смърт заради такива, са намалели в общности и държави, където има повишено потребление на калий. Той се съдържа в храни като плодове, зеленчуци, млечни продукти, картофи, ядки и боб”, отбелязва авторът на проучването.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
