Синдромът на Антон е едно от най-загадъчните и рядко срещани неврологични разстройства, което поставя под въпрос представите ни за възприятие и самосъзнание. Засегнатите от него губят зрението си, но продължават да вярват, че виждат — въпреки категоричните доказателства за обратното.
Какво представлява синдромът на Антон?
Синдромът на Антон се характеризира с така наречената корова слепота – състояние, при което зрението е загубено поради увреждане на тилната част на мозъчната кора, отговорна за обработката на визуалната информация. Най-забележителният аспект на това разстройство обаче е анозогнозията – липсата на осъзнаване за наличието на самото заболяване. Пациентите не просто не виждат – те твърдят, че зрението им е напълно нормално.
Това състояние е описано за пръв път през 1899 г. от австрийския невролог Габриел Антон, който забелязва, че някои слепи пациенти описват несъществуващи обекти с впечатляваща увереност – феномен, известен като конфабулация.
Защо мозъкът "лъже"?
Механизмите зад синдрома на Антон все още не са напълно изяснени. Счита се, че мозъкът компенсира липсата на визуална информация, като сам създава "картина" на реалността. Това може да се дължи на:
-
Увреждане на зрителната кора (тилни дялове, Brodmann зони 17–19), което пречи на правилната обработка на зрителните сигнали;
-
Дисфункция във фронталните лобове, които участват в когнитивния контрол и преценката на реалността;
-
Засегната темпоро-париетална връзка, свързана с осъзнаването на собственото състояние.
Причини за възникване
Синдромът обикновено възниква в резултат на тежки мозъчни лезии, включително:
-
Инсулти в тилната зона на мозъка – най-честата причина;
-
Тежки черепно-мозъчни травми;
-
Мозъчни тумори, които компресират или увреждат зрителната кора;
-
Метаболитни нарушения, като хипогликемия;
-
Невроинфекции – енцефалит, менингит или автоимунни процеси.
Как се проявява?
Пациентите със синдром на Антон често показват:
-
Пълна загуба на зрение, въпреки че очите и зрителният нерв изглеждат здрави;
-
Отричане на слепотата – убеденост, че виждат, независимо от неуспешните опити за ориентация;
-
Измислени описания на хора, предмети или цветове;
-
Сблъсъци с предмети, лутане и дезориентация, без осъзнаване на случващото се.
Как се поставя диагнозата?
Тъй като засегнатите не осъзнават проблема си, диагнозата често се забавя. Процесът включва:
-
Образни изследвания (ЯМР, КТ) за откриване на увреждания в тилния дял;
-
Тестове за зрително възприятие, които показват липсата на реално виждане;
-
Електрофизиологични тестове, като визуално евокирани потенциали (VEP), за проверка на мозъчната активност.
Има ли лечение?
Няма специфично лечение за синдрома на Антон. Терапията е насочена към основната причина за мозъчното увреждане и включва:
-
Когнитивна терапия, насочена към повишаване на осъзнаването и намаляване на конфабулациите;
-
Рехабилитация, която учи пациентите да използват останалите си сетива;
-
Медикаментозна терапия, при наличие на съпътстващи състояния като деменция или епилепсия.
Каква е прогнозата?
Перспективата за възстановяване зависи от степента и локализацията на мозъчното увреждане. В някои случаи пациентите частично възвръщат осъзнаването за своята слепота, но загубата на зрение обикновено остава трайна./Zdrave.to
