Над един милиард здравни въпроси се задават в Гугъл всеки ден, а в интернет циркулират много лъжи и полуистини. Особено опасни са фалшивите новини в здравния сектор - известни личности уж препоръчват медикаменти или като пациенти, или като водещи на предавания.
Тези лъжливи препоръки не само могат да разклатят доверието на хората в здравеопазването, ако се поддадат на измамните послания, но могат да доведат и до сериозна вреда за здравословното им състояние.
Мотивите за разпространението им са различни, но зад тях често стоят бизнес интереси. Има няколко метода за разпознаване на фалшивите новини, с които да избегнете опасността да станете поредната жертва на фалшиви новини.
Възрастните са по-склонни да вярват на фалшивите новини
Спомняте ли си как анимационният герой Попай Моряка приписа на спанака огромна сила? Тогавашните деца, днес зрели хора, спазват и разпространяват неговата препоръка, че спанакът е полезен, защото съдържа тонове желязо. Само че в данните от проучването, което потвърждава високото съдържание на желязо в спанака, несъзнателно или умишлено е пропуснат един десетичен знак.
Не са споменати другите вещества в спанака, които пречат на усвояването на желязото в червата, обяснява д-р Урсула Маршал, главен медицински директор на BARMER.
Сега митът за желязото е развенчан, а в този случай изследователите твърдят, че грешката е станала неволно и зад нея няма зла умисъл.
Дори няколко десетилетия след преместването на запетаята и след като става ясно колко сериозно са били подведени всички, много хора все още вярват, че спанакът е изключително богат на желязо и е панацея за някои болести, като например анемията.
В съвременния свят неверните твърдения се разпространяват лесно и безотговорно и често започват да приличат на епидемия, но дезинформацията властва не от днес, и не от вчера. Любопитен факт е, че повечето хора предпочитат да вярват на неистините, като дори са склонни да обявяват истинските за конспирация срещу здравето.
Фалшиви новини има, откакто хората си общуват
Легендата за „Света Урсула и нейните 11 000 девици“ се оказва изключително доходоносна за град Кьолн, който води успешна търговия с фалшиви реликви, обявени за идващи от времето на Диоклециан през 304 г. Тези примери, както и този с Попай Моряка и спанака, показват колко натрапчива може да бъде дезинформацията, след като излезе на бял свят, и векове наред може да се поддържа като истина.
И ако при спанака е имало просто грешно изчисление, днес все по-сериозна става опасността възрастните да се подведат по очевидно фалшиви новини. Те са многократно по-опасни, защото се обвързват с актуални теми, често предизвикват обществени страхове и предлагат прости решения за сложни здравни проблеми.
Те се разпространяват дори по-бързо, отколкото истинските, като достигат до значителен брой хора. Всеки, независимо каква е квалификацията му, може да публикува или разпространява в социалните медии и дори да праща съобщения директно на потребителите в месинджър.
В повечето случаи това съдържание е представено силно емоционално, с преувеличаване на фактите и с напълно погрешни тези.
Дигитализацията улеснява полета на лъжите
Например през първите три месеца на ковид-пандемията във фейсбук са публикувани повече от седем милиона поста, които не само съдържат невярна информация, а представляват и сериозна опасност за здравето - пиенето на белина стопира вируса.
През първата половина на 2020 г. глобалните щети, причинени от дезинформацията по темата, се оценяват на над 78 милиарда долара.
Данните от представително проучване сред тийнейджъри и млади хора за обхвата и въздействието на фалшивите здравни новини показват, че 21% от анкетираните се сблъскват с неверни твърдения по няколко пъти на ден, докато в началото на пандемията дезинформацията са разпознавали едва 12% от участниците в допитването. Става все по-важно да можем да преценяваме добре не само коя информация е истинска, а и доколко е надеждна.
Не разчитайте само на външния вид на уебсайта. Не всеки сайт с фалшиви новини изглежда евтин и сензационен, а в повечето случаи създава впечатление на сериозен източник. Погледнете има ли посочен автор или източник на конкретната статия, а ако съобщението е в месинджър, кой е подателят.
Когато звучи невероятно, не е вярно
Ако сериозна болест като рака може лесно да се излекува с домашен лек, защо тогава броят на заболелите продължава да се увеличава, а възрастовата граница пада? Потърсете второ мнение по темата в утвърдени и надеждни медии. Понякога може да помогне и търсенето в Google на съответните термини плюс „проверка на фактите“ или „измама“.
Рядко сте първият, който се сблъсква с измама. Някои неверни твърдения дори се носят наоколо от години и многократно се преоткриват, публикуват отново и се споделят.
Ако на екрана ви се появи съобщение чрез социални медии, което изглежда подозрително, си струва да проверите кой първоначално е написал публикацията или е споделил изображението. На колко години е профилът?
Истинско ли е името или прилича на псевдоним? Има ли профилна снимка? Кога е създаден акаунтът и колко приятели и последователи има? Изглеждат ли като истински хора? Акаунт, който е само на няколко дни и няма профилна снимка, вероятно е създаден само за разпространение на фалшиви новини. Следват го само шепа хора, които също нямат всички характеристики на истински собственик на акаунт.
Когато става въпрос за уебсайтове, струва си да разгледате по-отблизо адресната лента. Наистина ли е оригиналният сайт, или е леко модифициран с тирета, различно завършване на интернет адреса и домейн.
Проучете целта на здравната информация
Има ли директно послание за обаждане на телефон за закупуване на нещо в края на публикацията? Или текстът е написан, за да компрометира определен медикамент и да препоръчва друг? Цитирана ли е популярна личност, която промотира продукта? Трябва повишено внимание, когато сложен проблем е представен по много черно-бял и опростен начин.
Достоверните източници поясняват в конкретика кога има недостатъчно доказателства за дадена теза или предоставят трибуна на всяка гледна точка по определен въпрос. Неверните източници пренебрегват тези изисквания и текстовете им са манипулативни.
Реалните изображения често се изваждат от контекста или се показват години по-късно с напълно различна „придружаваща история“. Например, когато американската армия изведе от Кабул през август 2021 г. с транспортен самолет афганистански цивилни, две снимки обиколиха света и представяха спасителната акция.
На тях имаше само мъже и хората започнаха да питат защо се спасяват само млади мъже, а не жени и деца. Проверка на фактите показва, че едно от изображенията е изрязано така, че жените и децата на борда на самолета да не могат да се видят, а другата снимка е от преди години и е от съвсем различен полет.
Как разпознаваме фалшиви здравни новини
В редки случаи е ясно веднага, че става дума за дезинформация. Например новината, че специални комари са развъждани, за да ваксинират срещу коронавируса антиваксърите чрез ухапване, е не само комична, но възмутителна и погрешна.
Твърдението, че ракът може да се излекува с диета и че всеки има право сам да реши дали да вярва в това или не, се подкрепя от разпространяващите фалшиви здравни новини и конспиративни митове, които получават сериозни приходи от продажбата на такива хранителни режими.
За съжаление, дезинформацията се радва на повече внимание, отколкото доказаните факти. Има и хора, които разпространяват дезинформацията, защото наистина вярват в нея и смятат, че трябва да предупредят или дори да спасят „знаещите“ по-малко от тях самите. Тези различни мотиви работят заедно, за да направят дезинформацията сериозен проблем.
Само със здравословна доза скептицизъм и редовно актуализирана медийна грамотност, можем да се предпазим от лъжите на здравни теми и от сериозно увреждане на здравето. Не само представящият фалшива новина е отговорен за последствията от нея, но и този, който я разпространява безкритично и помага за масовото й разпространение.
Марияна МАРИНОВА
