В България към март 2025 г. регулацията на вейповете е подчинена на Европейска директива, като член на ЕС. Тази законова рамка определя максималната концентрация на никотин в течностите и а обемът на резервоарите и бутилките, които трябва да имат защита срещу изтичане и безопасни механизми за пълнене. На опаковките задължително да пише: „Този продукт съдържа никотин, който е силно пристрастяващо вещество“, заемащи поне 30% от повърхността на етикета.
Недопустима е рекламата по телевизия, радио и в голяма част от онлайн пространството, както и на закрити обществени места. България е предприела стъпки отвъд минималните изисквания на Директивата. От 01.03.2023 г. течностите за вейп, съдържащи никотин, се облагат с акциз като тютюневи изделия. От 01.10.2023 г. всички никотинови продукти трябва да имат бандерол, а от 2024 г. това важи и за някои безникотинови течности, за да се регулира търговията.
През юли 2024 г. парламентът прие промени в Закона за закрила на детето, изрично забраняващи употребата на вейпове (със и без никотин) и нагреваеми тютюневи изделия от лица под 18 години. След няколкото трагични инцидента с непълнолетни през януари и февруари 2025 г., сред които смъртта на 14-годишно дете в Плевен след употреба на вейп с наркотично вещество, в България се наблюдава силен политически и обществен натиск за по-строги мерки. На 12 февруари 2025 г.
Народното събрание одобри на първо четене пълна забрана на предлагането, продажбата, разпространението и рекламата на вейпове – както за еднократна, така и за многократна употреба, независимо дали съдържат никотин.
Мотивите включват неефективността на съществуващите ограничения за достъп на деца до вейпове, както и рисковете от нерегулирани вещества (напр. тетрахидроканабинол или хексахидроканабинол) в течностите. Очаква се второ четене през пролетта на 2025 г., като междувременно партиите обявиха намерение да внесат допълнителни поправки, вероятно за засилване на контрола върху онлайн търговията и нелегалния пазар.
Социолози и специалисти по зависимости предупреждават, че пълната забрана може да увеличи нерегламентираната търговия, особено онлайн, където вече действат десетки сайтове извън контрола на властите
България може да стане втората държава в ЕС след Белгия, където еднократните вейпове са забранени от януари 2025 г., която налага толкова строги мерки, но са възможни и правни спорове с ЕС, в случай на преценка, че забраната нарушава търговските принципи. Към март 2025 г. България е в преходен период: вейповете все още са законни, но с приетия на първо четене законопроект страната се движи към пълна забрана.
