От деня на раждането ни в нашия живот се появява страхът. Това звучи драматично, но е толкова естествено, колкото и необходимо. Страхът е една от нашите основни емоции и ни е довел до там, където сме днес. Ако хората не се страхуваха, нашите предци щяха да се бият със саблезъбия тигър, вместо да бягат, и най-вероятно вече щяха да са изчезнали от лицето на Земята. Страхът е хубаво нещо. Той се стреми да ни защити.
Днес е по-рядко да се използва в лицето на саблезъбите тигри, но все пак има повече от достатъчно основателни причини да се използва. В ежедневието си се сблъскваме с безброй ситуации, които могат да предизвикат страхове в нас. И почти никога не става въпрос за нашето оцеляване. Изпитваме страх точно толкова преди интервю за работа, колкото и когато имаме конфликт с приятел или когато се местим в нов град.
Какво се случва с нас, когато се страхуваме?
Всички познаваме това неприятно усещане, сякаш стомахът ни е слязъл в петите. Сърцето ни бие по-бързо, ръцете ни се потят и тялото ни почва да трепери неконтролируемо. Всички тези реакции са оправдани и изначално съвсем разумни. Те ни подготвят като за битка – „Бий се или се крий“.
Симпатиковата ни нервна система се активира, кръвта потича стремглаво от главата към краката, готови сме да бягаме или да се бием. Всички други функции са изключени - възстановяване, сън, храносмилане вече са оставени на заден план. Веднага щом опасността отмине, настъпва компенсация – парасимпатиковата нервна система се активира и гарантира, че тялото ни се възстановява от усилието.
Какво обаче става, ако тази промяна от напрежение към релаксация вече не се получава? Такъв е случаят с много хора, които страдат от тревожни разстройства
Те изпитват страх много по-често и по-интензивно от другите, и затова се оказват в състояние на възбуда отново и отново. Страховете и катастрофалните мисли поставят тялото в тревожно състояние. В тези случаи се препоръчва да изследваме тези състояния възможно най-подробно:
• От какво точно се страхувам?
• Колко реалистично е страховете ми да са верни?
• Какво може да се случи като алтернатива – и колко вероятно би било това?
Ако е възможно, тези въпроси и предизвикващи постоянна тревожност мисли е добре да бъдат обсъдени и проверени в разговор с други хора. Постоянното претегляне на вероятностите помага да се контролират последващи депресивни състояния.
Целта е да се трансформира мисълта „припадам” в успокояваща самотерапия: "Вчера имах същите симптоми и не припаднах - така че нищо няма да се случи и този път. Просто ще продължа да вървя и тревожността ще изчезне от само себе си."
Тревожните разстройства са много широко разпространени, но независимо дали става дума за генерализирано тревожно разстройство, социална фобия или паническо разстройство – принципът винаги е един и същ: различни ситуации или стимули предизвикват страх у човека, въпреки че не служат за защита или оцеляване. Следователно симпатиковата нервна система се активира прекалено често и силно, поставяйки човека в състояние на постоянно напрежение.
Животът в България предразполага към повишена тревожност. Психиатрите са установили, че се увеличава броят на българите в гранични състояния, които са на ръба да попаднат във водовъртежа на депресивните разстройства, стреса и постоянната тревожност. Основната причина за стряскащата статистика е несигурността, която ни преследва от ден на ден. Хората не знаят какво ги очаква, и ако допреди 3−4 дни са смятали, че ще се справят с бюджета си, днес това вече е трудно постижимо.
Увеличава се цената на живота изобщо. А доходите на повечето българи остават същите. Всичко това само по себе си повишава тревожността за следващия ден. Има хора, които по-лесно се справят, защото са предвидили няколко възможности за такива неочаквани ситуации. Повечето обаче имат една единствена възможност за справяне, и те са обречени на тревожни разстройства и депресивни състояния. Защото когато си начертал пред себе си три перспективи и едната от тях пропадне, имаш 33% неуспех. Но когато имаш само една перспектива и тя пропадне, имаш 100% неуспех.
Как да се справим с тревожността и депресивните състояния, четете на страница 19-а интервюто с психиатрите д-р Мариам Калудиева и д-р доц. Емил Калудиев.
Карина ХРИСТОВА
