Д-р Явор Асьов: 75% от проблемите с килограмите идват от гените

Наред с тях причина за затлъстяването са хормонални проблеми, прием на някои медикаменти, фактори на околната среда

Д-р Явор Асьов: 75% от проблемите с килограмите идват от гените

„Затлъстяването е хроничен, рецидивиращ болестен процес, а не резултат от повишен апетит – обясни ендокринологът д-р Явор Асьов от Александровска болница. – Затлъстяването е заболяване, следствие от сложно взаимодействие на генетични фактори и начин на живот, както и на други заболявания. Следователно то не зависи от волята на човека и трябва да се лекува от специалисти. Гените оказват сериозно влияние върху човешкото тегло, когато са съчетани с неправилен начин на живот.

Идентифицирани са над 200 гена, които правят човек предразположен към наднормено тегло и затлъстяване. Установено е, че в 75% рискът за проблеми с килограмите идва от гените. Те са спящи гени, които се събуждат на фона на съвременния начин на живот, при който имаме достъп до всевъзможна вредна храна и същевременно нямаме ежедневна физическа активност.

Човешкото тяло е затвърдило тези гени, тъй като хилядолетия оцеляването е зависело от способността на организма да натрупва мазнини и да ги ползва в дългите периоди, през които не е имало храна и климатичните условия са били неблагоприятни. В днешно време обаче храната е в изобилие, а движението на хората е минимално, което води до прогресивно натрупване на мазнини. Затлъстяването е ново заболяване – на последните 100 години от човешката история.

Наред с гените причина за затлъстяването са хормонални проблеми, прием на някои медикаменти, фактори на околната среда, които сложно си взаимодействат.“

Д-р Асьов обясни, че затлъстяването е не просто естетичен проблем, а че с него са свързани 229 заболявания, сред които сърдечносъдови, диабет, жлъчни, чернодробни, ставни и злокачествени. В крайна сметка хората с напреднало затлъстяване живеят по-кратко. Ето защо трябва медиците да достигнат до все повече хора със затлъстяване и да ги лекуват.

Ендокринологът обърна внимание на факта, че хората искат да намалят теглото си – 8 от 10 човека са мотивирани да отслабнат и правят опити да го постигнат, но само един от 10 успява без подкрепа от квалифициран специалист. Защото затлъстяването изисква комплексен подход в лечението и задължителна подкрепа от лекар ендокринолог и диетолог, като подходът към всеки човек с наднормено тегло или затлъстяване е индивидуален. Става въпрос не само за индивидуален начин на хранене, на движение и овладяване на стреса, но и до прием на медикаменти. А за страдащите от екстремно високо затлъстяване с индекс на телесна маса над 40 може да се приложи и бариатрична хирургия. 

„За съжаление хората, които получават научно доказано лечение, са под 20%. А медикаментозно лечение според съвременните препоръки и одобрените медикаменти за лечение на затлъстяване получават само 1% от засегнатите“, добави д-р Асьов. 

Проф. д-р Виолета Йотова: Над половината деца у нас са пълни

Проф. д-р Виолета Йотова е детски ендокринолог - най-големият специалист по лечение на детско затлъстяване в България. Преподава педиатрия в Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” във Варна и ръководи Катедрата по педиатрия. Проф. Йотова съобщи тревожни данни за мащаба на детското затлъстяване в България и обясни причините за проблема. 

„В последните години проблемът с детското затлъстяване стана огромен – подчерта проф. Йотова. – В момента 124 милиона деца по света живеят със затлъстяване, като те имат три пъти по-висок риск от преждевременна смърт, когато станат възрастни. 4 от 5 деца със затлъстяване стават пълни като възрастни, но вече тенденцията е 5 от 5 подрастващи да станат възрастни със затлъстяване. 

До 2000 г. в България нямаше увеличение на затлъстяването при  момчета и момичета до 9 години. Наивно вярвах тогава, че ще избегнем това, което се случваше с децата в другите страни. Но само десет години по-късно ситуацията у нас тотално се промени. Българските момиченца са на 2-ро място в Европа и 74-о в света по затлъстяване, а момченцата са на 4-то място в Европа и на 82-ро в света. Повече от половината български деца вече са със затлъстяване и ако не направим нещо сега, в бъдеще нещата ще станат още по-зле.

Затлъстяването още в детска възраст е свързано с много заболявания: 

сърдечносъдови и метаболитни, сънна апнея, прехипертония и хипертония, предиабет и диабет, гръбначни изкривявания, проблеми с костите, с бъбреците, склонност при момичетата към високо ниво на мъжки полови хормони и поликистоза на яйчниците. До тези заболявания се нарежда и псевдотуморът на мозъка, който всъщност представлява мозъчен оток, наподобяващ състоянието при тежък менингоенцефалит. Среща се само при деца със затлъстяване и се дължи на затлъстяването. В последната година през нашата клиника са минали четири деца със псевдотумор на мозъка.”  

Рискови фактори за затлъстяване в детска възраст

За да бъде едно дете със затлъстяване, и двамата му родители трябва да имат този проблем. Наред с тази основна причина за детското затлъстяване са още ниският социален статус и недобра здравна култура, увеличаването на телесното тегло на майката по време на бременността с повече от 21 кг, високото тегло на новороденото (по-голямо от 4 кг), тютюнопушенето на майката през бременността и прекомерно дългото време, прекарано пред екрани. В днешно време дигиталната употреба сред децата е драстично висока, от което настъпва заседяване и липса на физическа активност. 

Проучване, публикувано през 2022 г., показва, че при двама родители със затлъстяване над половината от техните деца са с наднормено тегло. Ако само единият родител е със затлъстяване, този процент е значително по-нисък и в поколението преобладава наднорменото тегло, а не затлъстяването. Когато  никой от родителите не е пълен, рискът от наднормено тегло е малък. В случая се има предвид не само наследствеността, гените, но и начинът на живот на семейството. 

Прекаляването с витамини предизвиква затлъстяване?

Дълги години борбата с наднорменото тегло в детска възраст е символична, защото не сме се обединили. Много е трудно препоръките, изведени от различни научни колективи, да се съгласуват, защото учените са хора със собствено мнение. СЗО успя обаче да изработи препоръки за всяка възраст, като се започне от 3 – 4-годишните. 

Те трябва да имат 180 минути физическа активност, от които 60 минути да е интензивна. Но у нас е пълно с учители, възпитатели и родители, които се опитват да усмирят малките деца, вместо да ги оставят да тичат и да играят 

Времето, прекарано пред екрани, трябва да бъде под 60 минути на денонощие. Само че има много деца, които прекарват по 5 – 6 часа пред телефони и телевизори. Позволяват им го възрастните, защото тогава децата са тихи и кротки и лесно се гледат. 

Недостатъчният сън също е част от проблема. Колко от българските деца на тази възраст спят препоръчаните 10 до 13 часа в денонощие? Почти няма такива, защото децата спазват режима на възрастните. Реално възрастните трябва да им осигурят достатъчно сън. Същевременно в детските градини децата са принуждавани да спят ненужно, вместо да играят. Проучване от 2014 г., публикувано през 2018 г., сравнява физическата активност през денонощието на българските деца от три до пет години, посещаващи детски градини. Оказва се, че от 12 до 16 ч. следобед – така нареченото време за почивка – българските деца са абсолютно неактивни и по това се отличават от хлапетата на тази възраст в Гърция, Испания, Белгия, Полша и Германия. Само в България има толкова дълго време за почивка, което допълнително ги обездвижва. 

Тийнейджърите си дават сметка за проблемите с теглото – 8 от 10 юноши са наясно с проблема и също толкова имат поне едно придружаващо заболяване. Само че две трети от тези юноши смятат, че отговорността за натрупването на телесното им тегло, както и за неговата редукция, е изцяло тяхна, въпреки че не са виновни за затлъстяването си, а и не могат да си помогнат сами. За проблема на децата знаят 7 от 10 родители, което е много повече от установеното преди 30 години. Тогава проучванията показваха, че над половината от 

родителите не признаваха за проблем с теглото

на техните деца. Най-неприятното в сегашното проучване е, че само 3 от 10 лекари смятат, че трябва да започнат първи разговора за затлъстяването със своите пациенти. Съществува голямо неудобство сред медицинската гилдия да обърне внимание на хората с наднормено тегло и затлъстяване, че трябва заедно да започнат да се борят за тяхното здраве. Може би защото всеки лекар знае, че това е трудна и продължителна борба. 

„Борбата със затлъстяването при децата трябва да се базира на фактите и на научните постижения. Медицинската гилдия се опитва активно да ангажира обществото, политиците, законодателите и медиите в решаването на проблема. Превенцията ще спаси следващите поколения. Разбира се, трябва да се намери решение и за юношите, които сега живеят със затлъстяване. Сигурна съм, че когато тате, мама, дядо и баба се стремят да се справят с проблема, това ще се случи. Решението за възрастните със затлъстяване е професионалното лечение, а за малките – превенцията на затлъстяването в детството и юношеството. 

Ширещите се в общественото пространство диети – 90-дневни, лунни и други подобни, не са приложими за деца. Да, калориите се ограничават, но не се намаляват или премахват цели хранителни групи. Храненето е балансирано, като се избягват силно калоричните и бедни на хранителни вещества храни. Темпът на отслабване няма значение въпреки разпространения мит, че редукцията на теглото трябва да е бавна, за да не се върнат свалените килограми. Просто не трябва да се връщаме към предходните си навици, ако искаме да запазим вече редуцираното тегло. 

Успех се получава, когато в семейството родителите се включат с личния си пример в спазването на здравословен начин на хранене. Ако на детето се сервира храната отделно, а майката и бащата сядат на разточителна трапеза, нищо няма да се получи. Децата се възпитават само чрез личен пример. Родителите често мислят, че трябва да обясняват на децата какво да правят. Това не работи. Поведението и навиците на децата копират тези на родителите“, категорична е проф. Йотова.


Аркади Шарков: 2 милиона и 200 хиляди българи са с наднормено тегло 

На икономическата тежест на затлъстяването върху обществените разходи се спря здравният икономист Аркади Шарков – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. 

„От икономическа гледна точка затлъстяването има, от една страна, преки разходи, свързани с медицинското обслужване, а от друга – непреки разходи, произтичащи от загубата на производителност, отсъствия от работа и преждевременна смърт. Социалните измерения на затлъстяването са свързани със заклеймяване и проблеми с психичното здраве, които на свой ред засягат качеството на живот и социалната активност.

Затлъстяването е проблем на бедняците?!

Има методики, които изчисляват по прекараните години живот с увреждане какви са загубите за обществото и за отделния човек със затлъстяване и придружаващи заболявания, и за неговото семейство. 5% от всички 2 милиона и 200 хиляди българи с наднормено тегло са отсъствали от работа многократно заради проблеми с теглото и свързаните с него хронични заболявания. Всички постъпили в болница през 2022 г. у нас са били 20 милиона и 200 000 души, като 63 000 са страдали от болести на ендокринната система и разстройства в обмяната на веществата, около 190 000 души били с рак и 264 000 със заболявания на органите на кръвообращението, включително инфаркти и инсулти, които са пряко или косвено свързани със затлъстяването. 

То допринася за 85% от случаите на диабет, 40% от тези с артрит и 30% на инфаркт и инсулт. Което съответства на 103 милиона лева разходи за болнични и извънболнични дейности, 240 млн. лева общи разходи на НЗОК за четирите групи заболявания, свързани със затлъстяването, а 137 млн. лв. за лекарствени продукти. Това означава, че затлъстяването тежи с близо 500 милиона лева на здравния бюджет всяка година.” 

Подготви Мара КАЛЧЕВА

 

Коментари