За да функционира човешкото тяло, то трябва да има оптимален киселинно-алкален баланс. Докато дишат, движат се или се хранят, хората произвеждат метаболити, които променят това равновесие. За да гарантира, че киселините и основите са балансирани, организмът транспортира тези метаболитни продукти извън тялото чрез дишането или бъбреците. Има и буферни системи в кръвта и тъканите, които балансират краткотрайните колебания в киселинно-алкалния баланс.
Когато тези системи не функционират правилно, отпадъчните продукти не могат да бъдат изведени извън клетките и с напредването на възрастта те започват да се трупат в тъканите. Една от причините за това е нарушеният киселинно-алкален баланс в тялото, при който стойността на рН в кръвта пада под 7.35 и тя става химически „подкислена“.
Това е т.нар. ацидоза, тя може да бъде дихателна, метаболитна и смесена и се причинява от диабет тип 1, бъбречна недостатъчност, белодробни заболявания, злополуки или отравяния. Повишената киселинност може да се диагностицира с кръвен тест. Защитна мярка е лечението на основното заболяване. Ако това обаче по някаква причина вече не е възможно, например поради напреднали сериозни заболявания на белите дробове, бъбреците или други страдания, киселинно-алкалният баланс се нарушава и настъпва хиперацидификация или свръхкиселинност.
Стойността на pH дава информация за връзката между киселини и основи. При здравите хора тя се движи от 7,35 до 7,45 и когато падне под долната граница, кръвта става твърде кисела и човек страда от ацидоза.
Една от причините е неправилното дишане
Ако дишането е твърде повърхностно или много бавно, и като следствие в организма остава прекалено количество въглероден двуокис, свръхкиселинността е причинена от нарушено дишане. Това се нарича респираторна ацидоза. Тя се свързва с бронхиалната астма, хроничната обструктивна белодробна болест, белодробния емфизем, нараняванията на гръдния кош или нарушаване на дихателния процес при тежки наранявания на главата.
В резултат на това се издишва твърде малко въглероден диоксид, парциалното налягане, което показва колко газ е разтворен в кръвта, се увеличава, а стойността на pH спада и кръвта става по-кисела. При острата форма на заболяването се появяват симптоми на недостиг на кислород: кожата придобива синкав цвят, чувствате задух и може да се стигне дори до припадък. Липсата на кислород повишава нивото на въглероден диоксид в кръвта, което може да причини мускулни потрепвания, умора и главоболие.
В някои случаи се стига до диария, гадене и повръщане. Заболявания като диабет, бъбречна недостатъчност, отравяне също са сред виновниците за това състояние, и водят до затруднена концентрация, безпокойство, объркване, халюцинации.
Приемането на много лекарства прави кръвта „кисела“
Метаболитната ацидоза възниква, когато тялото произвежда твърде много киселинни метаболитни продукти, което води до хиперацидификация. Възможна причина за това е бъбречна недостатъчност. Това означава, че метаболитните продукти вече не се екскретират. Друга възможна причина е тялото да получава твърде много киселина отвън, например чрез отравяне с болкоуспокояващи или лекарства.
Важно е да знаете, че консумирането на повече тъй наречени алкални храни не може да помогне при повишена киселинност, тъй като диетата сама по себе си променя киселинно-алкалния баланс на тялото. Метаболитната ацидоза обикновено води до особено дълбоко, ритмично и шумно дишане. Това се опитва да издиша повече въглероден диоксид от тялото, за да противодейства на подкиселяването.
Метаболитната ацидоза може да бъде в резултат и от отравяне с алкохол, както и болкоуспокояващи като парацетамол или аспирин. Но тежка диария, бъбречна недостатъчност, сериозни спешни състояния като отравяне на кръвта – сепсис, или инфаркт също могат да доведат до спадане на стойността на рН в кръвта. Специален случай на повишена киселинност е кетоацидозата. Може да се развие в резултат на лошо контролиран захарен диабет или когато тялото е изложено на екстремна фаза на глад, например при анорексия или продължително гладуване.
Диагностиката включва анализ на кръвта
Измерва се стойността на pH и се определят количествата бикарбонат и въглероден диоксид в кръвта. Бикарбонатът обикновено служи за химически баланс на колебанията в рН в тялото. Ако е налице метаболитна ацидоза, има твърде малко бикарбонат в кръвта. При респираторната нивото на бикарбоната се повишава, тъй като организмът се опитва да компенсира свръхкиселинността. Когато диагнозата вече е поставена, лекарите първо лекуват заболяването, което причинява хиперкиселинността.
Бронходилататорите помагат на хора с респираторни заболявания като ХОББ. Това са вид лекарства, които улесняват дишането, като отпускат мускулите в белите дробове и разширяват дихателните пътища – бронхите. Ако предозирането на опиати, като хероин например, е причина за подкиселяването, опция е използването на антидота налоксон. Тъй като острата респираторна ацидоза е свързана с липса на кислород, фокусът тук е върху подаването на кислород.
Освен това пациентите получават алкализираща терапия с бикарбонати. Те действат като буфер в кръвта и компенсират колебанията в стойността на pH. Хората с метаболитна ацидоза също получават лекарства с бикарбонат за стабилизиране на киселинно-алкалния баланс. Изключение прави диабетната кетоацидоза, при която се прилагат инсулин и интравенозни инфузии, с които се коригира дефицитът и с това намалява и киселинността.
Германският Институт за качество и ефективност в здравеопазването предупреждава хората със симптоми на ацидоза не да си правят самодиагностика, а възможно най-скоро, след като са почувствали неразположение, да се консултират задължително със своя лекар.
Как протича ацидозата и може ли да се предотврати?При респираторна ацидоза в кръвта навлиза твърде малко кислород. В резултат на това устните и кожата стават сиви или сини. Обикновено се появява недостиг на въздух. По-късно пулсът се ускорява, кръвното налягане се повишава и могат да се появят проблеми с кръвообращението и чувство на слабост. Метаболитната ацидоза включва силно учестено дълбоко дишане. При хора в такова състояние първичното заболяване трябва по спешност да се лекува, в противен случай се стига до кома и смърт. Лекарите могат лесно да стигнат до точна диагноза и да започнат подходящото лечение. Хората с диабет, бъбречна недостатъчност или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) могат да се предпазят от ацидоза, като лекуват заболяването си правилно, по предписанията на лекаря, и редовно проверяват показанията си. Това включва както редовно измерване на кръвната захар при диабетиците, така и навременно коригиране при нужда на количеството и вида лекарство, и индивидуално адаптирани терапевтични мерки. Ацидозата се диагностицира само при проява на симптоми. По същество това е нарушение на алкално-киселинното равновесие в организма и израз на изчерпване на компенсаторните механизми, участващи в корекцията му. |
Марияна МАРИНОВА
