Човешкото тяло е уязвимо. Има случаи, когато човек може да умре от една проста драскотина или недолекуван зъб. В днешния брой ще ви запознаем с това кои наглед дребни дефекти могат да се превърнат в смъртноопасни. Много от нас не дооценяват потенциалния риск от една или друга патологична ситуация, вследствие на което се прощават с живота си.
Много хора се отнасят лекомислено към лечението на зъбите си, отлагат посещението при стоматолога. С какво може да бъде опасно такова поведение? Освен обикновения кариес, който може да разруши зъба ви, но сам по себе си не представлява голяма опасност за здравето, медицинската практика се е сблъсквала и с по-сериозни челюстно-лицеви заболявания. Към тях спадат гнойно-възпалителните патологии, те подлагат на риск здравето, а дори и живота на пациента. Ето кои са те:
• Периостит - процес, при който гнойта се събира и струпва в надкостния слой на челюстта, където минават корените на зъбите.
• Абсцес - нагнояване в областта около корена, възникващ в резултат на запуснати, нелекувани пулпити, кисти, механични травми или последствие от неквалифицирана намеса на стоматолога (инфектиране, от неправилно изваждане на зъба, особено що се отнася до мъдреците).
• Флегмон - най-опасната проява на гнойно-челюстната патология. В този случай гнойта не се локализира, а се разлива по челюстно-лицевите тъкани, откъдето може да проникне дори в главния мозък.
Тези заболявания се характеризират с бързо влошаване на общото състояние и могат да протекат стремително. В случай на рязко повишаване на температурата, оток на лицевите тъкани, пулсираща болка в челюстта, се обърнете спешно към лекар. Ако не го направите, уж “безобидните” зъбни усложнения могат да доведат до менингит, до абсцес на главния мозък, до остеомиелит. Тези тежки заболявания са с висок риск от инвалидизация и дори летален изход.
Обезводняването
Такова състояние може да отнеме живота на човек доста бързо. Въпреки това опасността от него често не се оценява и не се разбира механизмът на неговото действие. Обезводняване може да се развие лесно на фона на всякакво отравяне, когато човек получи следните симптоми:
• постоянно повръщане;
• стомашно разстройство във вид на диария;
В такива случаи човек започва стремително да губи течности. И поради факта, че на болния постоянно му прилошава, чувства се зле, той не може да запълни запасите от течност, т.е., не пие и не яде течни ястия. При обезводняване кръвта започва да се сгъстява, нейното протичане се затруднява и организмът не получава кислород. Освен това именно течностите позволяват да се изкарат от организма токсините и отпадъчните продукти. Без течности те остават вътре в организма и започват да отравят тялото отвътре. Без вода човек не може да преживее дори 10 дни. Симптоми на обезводняването също така са: жажда и сухота в устата, уморяемост и слабост, сънливост, проблеми с уринирането (то е по-рядко, цветът на урината потъмнява), сухота на кожата, главоболие. При тежка форма на обезводняване започват да се проявяват объркано съзнание, увеличение на пулса, липса на изпотяване, учестено дишане и загуба еластичността на кожата. При начални стадии на обезводняване човек още може самостоятелно да се опита да се справи със ситуацията, увеличавайки количеството изпита вода. В тежките ситуации се изисква медицинска помощ - медиците ще се опитат да оводнят болния с помощта на специални манипулации.
Тетанус и сепсис
Много често пренебрегваме драскотини и леки ранички, които всеки от нас получава редовно. В тези ситуации има няколко варианти на развитие на събитията. Ако драскотините са били получени в замърсено помещение, на улицата, има вероятност да пипнете тетанус. Инкубационният период при тетануса продължава две седмици. Но първите признаци от заразяването често се проявяват след два часа. В този момент основен признак е болката. По-нататък според протичане на заболяването започват да се появяват спазми на дъвкателните мускули. Човек практически не може да отвори челюстта си, изпитва силна болка, главата му се запрята назад, има проблеми с гълтането заради спазмите в дъвкателните мускули. Ако не се постави ваксина, ситуацията се усложнява, възможно е да се стигне до смърт. При това - доста бързо. Друга опасност от обикновената драскотина може да стане присъединяването на вторична инфекция. В този случай има риск от нагнояване. Ако в раничката попадне инфекция и тя не се обработи с антисептици и други лекарствени препарати, инфекцията прониква дълбоко, тогава и патологичният процес се разпространява по-нататък. Обикновено драскотините и малките ранички се появяват по крайниците. След това инфекцията обхваща крайника, а с потока на кръвта и целия организъм. Това вече е сепсис, смъртта от който е много често срещано явление.
Яна БОЯДЖИЕВА