Един от предупредителните сигнали на организма за развитието на болестта на Паркинсон са някои промени, които засягат състоянието на очите и качеството на гласа. Това посочват специалисти от Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS).
Болестта на Паркинсон е прогресивно неврологично дегенеративно състояние, което засяга физическата активност на човека. Симптомите на заболяването обикновено се развиват постепенно, като три от най-основните са тремор, обикновено започващ от крайниците, забавяне на движенията и мускулна скованост. Но не всички симптоми на болестта на Паркинсон са двигателни. Обърнете внимание и на каквито и да било промени в очите, те също могат да показват развитието на болестта.
Според Фондация “Паркинсон” причина за развитието на болестта е загубата на нервни клетки в част от мозъка, които служат за предаване на нервните импулси. А по-рядкото мигане е свързано с този процес.
Учените установяват, че средно човек мига от 15 до 20 пъти всяка минута. При паркинсонизма тази честота се понижава. Специалистите уточняват, че намаляването на броя на миганията невинаги показва болест на Паркинсон - повечето хора развиват проблеми с очите, докато растат. Има обаче някои нюанси, които помагат да се идентифицира точно неврологичното заболяване.
Д-р Елена Чорбаджиева: 13 000 българи са с болест на Паркинсон
“При болестта на Паркинсон има тенденция към намаляване на миганията, придружено от силна сухота на очите.
Двойното зрение също може да се развие, както и влошаването му като цяло”, предупреждават лекарите.
Те съветват още да се обръща внимание и на промените в гласа.
“Казват ли ви други хора, че гласът ви е станал нисък, приглушен или дрезгав? Болестта на Паркинсон може да направи гласа на човека да звучи различно, да промени речта си и тя да стане по-малко разбираема за другите, предупреждават от NHS.
Според невролозите промените в очите и гласа, причинени от това заболяване, се влошават с напредването на състоянието и се комбинират с други симптоми. Лекарите обръщат внимание на следното:
• Загуба на обоняние (анозмия): понякога се появява няколко години, преди развитието на основните симптоми.
• Нервна болка: може да причини неприятни усещания за парене, студ, изтръпване.
• Проблеми с уринирането: чести епизоди на нощно уриниране, инконтиненция.
• Запек.
• Замайване, припадък при преминаване от седнало или легнало положение.
• Прекомерно слюноотделяне.
• Проблеми със съня: безсъние през нощта и прекомерна сънливост през деня.
