Д-р Дениз Бакалов е завършил Медицински университет - Варна през 1996 г. След своето дипломиране започва работа като ординатор във Вътрешно отделение на “МБАЛ - Исперих”, където работи 2 години. От 1998 г. до 2002 г. е клиничен ординатор по вътрешни болести към Катедрата по вътрешни болести на Медицински университет - София.
От 2002 г. д-р Бакалов е ординатор в Клиниката по ендокринология на УМБАЛ “Александровска”, а от 2011 г. е главен административен лекар в същата клиника. От 2008 г. е и асистент към Катедра “Вътрешни болести” към Медицински университет - София.
Има специалности “Вътрешни болести”, “Ендокринология и болести на обмяната”. Член е на Българския лекарски съюз, на Българското дружество по ендокринология, на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD), на Международната фондация за остеопороза (IOF), на Американската диабетна асоциация (ADA).
Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO) между 30 и 70% от хората над 18-годишна възраст в държавите от Европейския съюз страдат от наднормено тегло, а между 10-30% са със затлъстяване. Последното национално проучване за храненето показва, че средно около 30 на сто от момичетата и момчетата в детска възраст са с наднормено тегло, а 13% със затлъстяване.
Какво е патологично затлъстяване и какви са възможностите на медицината да се справя с него - на тези въпроси отговаря ендокринологът д-р Дениз Бакалов.
- Д-р Бакалов, затлъстява ли българинът?
- Да, много затлъстява и причината за това е комплексна – начин на живот, висококалорична храна, липса на физическа активност, нередовен хранителен прием, с основно хранене във вечерните часове, много стресови ситуации. За съжаление, резултатът е, че около 23-24% от българското население е със затлъстяване. А с наднормено тегло са 40-45% от хората у нас.
- Кога говорим за патологично затлъстяване?
- Затлъстяването се класифицира по методиката за изчисляване на индекса на телесна маса (ИТМ) по определена формула. Нормален ИТМ е, когато е между 18 и 25. Между 25 и 30 индекс на телесна маса вече говорим за наднормено тегло. Между 30 и 35 – за първа степен затлъстяване, от 35 до 40 – за втора степен, ИТМ над 40 вече е болестно затлъстяване.
Тъй като Александровска болница е център, който се занимава много активно с лечението на затлъстели пациенти в метаболитен сърдечносъдов план, напоследък виждаме хора с екстремно висока степен на затлъстяване, с ИТМ над 50. Това са огромни, с много високо телесно тегло хора.
- Навремето бабите ни съветваха: „Яж, баби, за да си здрав“, а днес говорим за здравословни проблеми при децата с наднормено тегло…
- За съжаление, пак се връщаме към първоизточника – тъй като затлъстяването не само при възрастните нараства, но и при децата се увеличава, и това вече опира до култура на храненето и липсата на физическа активност в ранна детска възраст. Детското затлъстяване, което става все по-голям проблем, със сигурност с напредването на възрастта ще доведе до метаболитни и сърдечносъдови промени и ако не се повлияе навреме, нещата в един момент стават необратими.
Какви изследвания трябва да се направят при наднормено тегло?
- Кои са най-честите заболявания, д-р Бакалов, свързани със затлъстяването?
- Аз, като ендокринолог, ще започна с метаболитните промени, които настъпват
А те са факт във всички типове обмени, и то най-вече във въглехидратната обмяна. Във времето се развива нарушение от типа на предиабетно състояние и ако не се вземат мерки, впоследствие става изявен захарен диабет.
Както се казва, едно зло не идва само, ръка за ръка вървят и други промени в обмяната на мазнините – липидите. Там има повишаване на нивата на триглицеридите, спада нивото на добрия холестерол, което пък води до високо артериално налягане. Настъпват промени и в други прицелни органи.
Като краен продукт от обмяната на белтъците се покачва и пикочната киселина, настъпва омазняване на черния дроб и се развива състоянието на чернодробна стеатоза, което от своя страна може да се усложни в бъдеще със стеатофиброза и дори стеатоцироза.
Тези метаболитни промени водят до увреда на съдовете и се развиват сърдечносъдови усложнения – исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест или периферна артериална болест. Множеството килограми, които се качват, започват да тежат и на опорно-двигателния апарат и тези хора страдат от артрозна болест – т.е., страдат ставите, има невъзможност за движение, ограничаване в него. И се завърта един порочен кръг.
Освен това хората със затлъстяване страдат по-често от туморни заболявания. Раковите процеси на стомашно-чревния тракт, на дебелото черво, на стомаха, на панкреаса са по-чести при хората със затлъстяване. Може да се развият и жлъчни камъни…
- В кой момент хората с наднормено тегло трябва да потърсят помощ от специалист?
- При наличие на наднормено тегло, а недай си Боже затлъстяване, трябва да се търси помощ още в ранните фази, когато ИТМ е над 30. При един човек със затлъстяване – ИТМ над 40 (болестно затлъстяване), много трудно може да се очаква, че само с диети и със спорт ще постигне трайна редукция на теглото.
Моите адмирации за всеки човек, който започва да се храни разумно и да се движи активно, но при патологично затлъстелите пациенти дори и да има прогрес с редукцията на тегло, проблемът е това да бъде трайна тенденция. Наблюдавали сме при много хора, които започват да спортуват и се подлагат на диети, през първите няколко месеца показват добри резултати, след което много често този диетичен режим се променя и те бързо започват да си връщат килограмите.
- Какъв е изходът от това?
- Съвременната медицина има няколко подхода, които могат да бъдат приложени. По световните квалификации обезитас (затлъстяването) е заболяване и всеки пациент подлежи на адекватна преценка от редица медицински специалисти. Лечението на патологично затлъстелите хора не е работа само на диетолози, а на интердисциплинарен медицински екип. На първо място, патологично затлъстелите пациенти се срещат обикновено с ендокринолози, тъй като много често се касае за метаболитен синдром и обикновено това състояние е съпроводено от диабет тип 2.
От изключително значение е пациентите, които са кандидати за лечение, освен с ендокринолог да се срещнат с гастроентеролог, със специалист по вътрешни болести, евентуално кардиолог, за да се оцени общото им състояние.
Единият подход е да се започне с промяна на начина на живот и диетичен режим, плюс някои медикаменти. В Европейския съюз и съответно в България в момента са регистрирани като лекарствени продукти три медикамента, които задължително обаче се предписват от специалист и приемът им се следи от него.
Методът, който обаче има траен ефект върху патологичното затлъстяване, е метаболитната (бариатричната) хирургия и през последните години тя търпи сериозно развитие. Философията й, от една страна е, намаляване обема на стомаха - т.е., човек да не може да приема голямо количество храна. И другият постулат на съвременната бариатрична хирургия е, че храната заобикаля част от тънкото черво, като по този начин се нарушава нейната абсорбция в него.
- Здравната каса заплаща ли този вид интервенция?
- На този етап Здравната каса не поема разходите по този тип оперативни интервенции. В България това е сериозен проблем, тъй като не е по джоба на много пациенти. От друга страна, проблемът е и в недобрата информираност на българина по отношение на тази опция за лечение на затлъстяването и придружаващите го заболявания.
10 храни за облекчаване на запек и наднормено тегло
- Заливат ни с всевъзможни реклами за препарати за отслабване, които обещават чудо. Доколко трябва да им се доверяваме?
- Вие сама го казахте – реклами, а те са свързани с бизнес. По българския закон лекарствени препарати са само тези, които са преминали съответните клинични изпитания, всичко останало са хранителни добавки, за повечето от които няма научни доказателства, че са ефикасни и безопасни.
И пак ще повторя - за да се регулира теглото, правилната думичка трябва да бъде здравословен начин на живот. Това включва умерено хранене, три пъти на ден – да има закуска, обяд, а най-малкото количество храна да се приема на вечеря, и то не по-късно от 18-19 ч.
Освен това да се избягват храните с висококалорично съдържание, най-общо казано това са бързите въглехидрати. Да се консумират повече зеленчуци, които нямат допълнителен калориен пълнеж. Напитките да нямат добавена захар или глюкозо-фруктозен сироп. Водата в случая е за предпочитане, като трябва да се пият поне 2 л вода на ден. Не трябва да се забравя, че алкохолът също носи калории.
Да има минимум около 150 минути седмично някаква физическа активност и тя да е свързана с аеробна активност, с други думи такава, която включва кислород в обмяната - това е бягаща пътечка, плуване, колело, интензивно ходене пеша или в планините.
Руми ДОБРЕВА
