Старост не значи деменция, обяснява д-р Елизавета Леонтиева. Много хора над 80 имат светъл ум и много добра памет. В останалите случаи е последствие от инсулт, болест на Паркинсон, болест на Пик, на много невродегенеративни заболявания, алкохолизъм, наркомания, невросифилис, ХИВ и черепно-мозъчни травми.
В основата на всички тях е прогресиращо понижаване на когнитивните функции... При онези, които живеят по схемата “от работата - на дивана - пак на работа” , не натоварват мозъка си, а се отпускат пред телевизора, дегенеративните процеси са неизбежни.
Депресията също води но понижаване на интелекта и деменция. Ако тя е продължителна, повече от 2 години, буквално физически изсушава мозъка. Не трябва да подминаваме и последствията от коронавируса. У някои той предизвика временна загуба на обоняние, но у други - значителни когнитивни нарушения.
- Д-р Леонтиева, може ли да се предотврати деменцията, след като не се предава по наследство?
- Болестта на Алцхаймер не може напълно да се предотврати, ние дори нямаме лекарства, с които бихме могли да я излекуваме. Няма значение какъв си бил преди болестта – професор по физика или продавач на пазара – Алцхаймер не щади никого. Продължителността на живота се увеличи, много хора успяват да доживеят до деменция, пък и Алцхаймер започна да подмладява…
В тази връзка ще кажа, че можем да отсрочим влошаването на състоянието с помощта на невропсихологически упражнения и противодементни препарати. Ако обаче, човек е водил интелектуално наситен начин на живот, ако се е поддържал добре през годините, може никога да не се сблъска с деменцията. Това означава да се откажете от вредните навици, да имате качествен сън, разходки на свеж въздух. Половин час бързо ходене на ден може да профилактира Алцхаймер и сериозно да подобри интелекта.
Поддържайте когнитивните си възможности, учете нови неща, пътешествайте, общувайте активно с други хора, четете книги, слушайте музика. Ако правите това, което емоционално и интелектуално ви обогатява, се създават нови невронни връзки в мозъка. Не се зазяпвайте в телевизора, с него няма как да си поговори човек. Опитайте да промените и някои от навиците си, в т.ч. и като си готвите храната. Само нова информация и нови действия могат да стимулират мозъка да остане включен.
Една заблуда – не е вярно, че решаването на кръстословици е добро за вас, това с нищо не допринася за подобряването на паметта. Възрастните хора се страхуват сякаш да разширяват кръга си на общуване, избягват нови места. Това не е правилно, точно обратното.
Заемете се с нещо, което никога не сте мислили, че можете да вършите. Защото, когато човек прави едно и също нещо 30-40-50 години, това се превръща в автоматични действия, ние дори не се замисляме как и защо го вършим, то се случва от само себе си. А най-неприятното е, че мозъкът през това време спи. Затова наред с автоматизма и навиците, се заемете с нещо ново. Макар и да ви изглежда трудно, това е само на пръв поглед.
Човек с деменция доста бързо губи всичко, което е знаел и умеел. Този разпад води до незначителна самостоятелност и все по-голяма зависимост от близките. Постепенно атрофират мозъчните отдели, отговарящи за поведенческия контрол и регулацията.
5 погрешни схващания за болестта на Алцхаймер
Неконтролируеми, слабоосъзнавани и неуместни емоции, като прекалена жестокост например, както и капризничене, плачливост, немотивирана агресия и несдържаност – всичко това са характерни признаци на настъпващата болест. Един от характерните симптоми на Алцхаймер е огромният страх на болния, че го крадат, че искат дори да го убият…
- Близките ли забелязват първи признаците на болестта?
- За съжаление, помощ търсят само тези, които не приписват всички странности на старостта. Но често дементно болният живее сам и няма как проблемите да бъдат забелязани навреме от близките. Те започват да бият тревога, когато вече е изгубено ценно време и болният не може самостоятелно да се справя с ежедневните си битови задачи.
Понякога близките, въпреки че виждат съществена промяна в човека (пълна дезориентация, забележимо забравяне имената на роднини…), не го вземат насериозно, отдават го на възрастта и отиват при доктор прекалено късно. Въпреки, че именно рязката дезориентация в обичайно пространство или постоянното забравяне са много тревожни симптоми на деменцията. Малко от роднините се замислят за последствията от такова неглижиране на проблемите…
На такива семейства им е нужна помощ като инструкции, препоръки и психологическа подкрепа. Особено на късен стадий, когато пациентът буквално угасва, е много трудно да му се помогне. И е важно близките да бъдат обучени как да приемат случващото се.
Много семейства не успяват да се справят с тежките моменти, когато например бащата не познава сина или дъщерята, които се грижат за него като за малко дете. Това разбива психиката и на близките…
Д-р Елизавета Леонтиева
- А какво все пак могат да предприемат тези хора?
- Да тренират и съхранят неизгубените все още функции. Например, планиране, което ще позволи на пациента с деменция поне мъничко да бъде самостоятелен. Когато човек е здрав, не се замисля как отива до кухнята, включва котлона, слага чайника на него, прави си чай, подбира си чашка, сипва захар и пр. Но за дементния човек някои звена от тази верига пропадат, сменят местата си, уж тръгнал към кухнята, но забравя къде е тя и какво ще прави там…
В такава ситуация помогнете на болния си баща като разделите този процес на етапи: първо това, после другото, като давате на човека кратки инструкции и т.н. А ние като специалисти просто се опитваме да удържим това, което така или иначе, се изплъзва между пръстите. Ако човек губи паметта си, няма как да го обучаваш. Ние се опитваме да стимулираме мозъка с идеята да възбудим, доколкото е възможно, все още запазените спомени.
Черепно-мозъчните травми често водят до тежки последствия и временна деменция, когато човек може да престане да познава близките си, да забрави как се говори и дори как се гълта, но такива пациенти се възстановяват.
Имала съм такъв пациент - младеж с черепно-мозъчна травма след катастрофа. Успяхме да възстановим всичките му функции. Много болести действат на мозъка, предизвиквайки патология. Миналата година след менингоенцефалит при нас постъпи 25-годишно момиче, буквално я бяха върнали от оня свят. Но три месеца след болестта тя все още не познаваше майка си, не можеше да запомни никого от персонала, не умееше да пише, да чете…
Как да разпознаем ранните признаци на деменция
Ние все още работим дистанционно с нея и прогресът е налице. Вече е на по-високо ниво на комуникация, дори задава въпроси. След много месеци, въпреки напредъка, все още се събужда сутрин и се плаши от мъжа в леглото си – собствения й съпруг… Дълга и трогателна история. Но всичко постепенно си идва на мястото.
- Да се върнем на възрастовата деменция. Какво може да се направи у дома, ако болният не иска в болница?
- При деменция сериозно страда инициативата. Човекът не се интересува от нищо. В състояние е да лежи цял ден. Често такива хора умират не от основното си заболяване, а от съпътстващи, като пневмония или обезводняване. Важно е да не оставяте човека сам, когато вече болестта е напреднала. Той може да включи газта, котлона, да не пусне водата.
Може да излезе от дома, да захлопне вратата и да се изгуби навън. Необходимо е да му създадете комфортни условия на живот, да запазите колкото се може по-широк кръг на общуване. Колкото по-дълго пациент с деменция общува с роднините, с приятелите, със съседите, толкова по-лесно ще контролира собствените си емоции и няма да изгуби навика да комуникира. Това най-много стимулира съхраняването на мозъка.
За съжаление, близките на дементно болен често се дистанцират, срамуват се от положението, в което е изпаднало семейството, чувстват се неловко пред околните. Вследствие на това дементният роднина никъде не ходи, никого не вижда. Човекът с деменция трябва да върши нещо, да има макар и незначителни задължения, в противен случай се стига до стремителна загуба на съществуващите навици, които никога повече не могат да се възвърнат. Грижата се изразява в максимално въвличане в домашните задължения.
При деменция мозъчните функции угасват не с месеци, а с години, особено в началото на болестта. Колкото по-рано започне медикаментозната терапия и невропсихологическата рехабилитация, толкова по-успешно ще отстрочите разпада на личността.
Яна БОЯДЖИЕВА
