Д-р Емилия Янева е педиатър с над 35-годишна практика. Повече от 15 години лекува с хомеопатия. В момента е пенсионер, но изнася лекции за пренатално възпитание на бъдещи родители. Следващата е на 25 септември от 18:30 ч. в йога център “Мetta” в София.
Разговаряме с д-р Янева за подготовката на младите хора да създадат поколение, да износят бременността и да родят здрави деца. Коментираме и медицинския стандарт за водене на раждане по повод случаите на починали родилки.
- Д-р Янева, как ще коментирате извода от международно изследване сред половин милион родилки и техните бебета, наблюдавани до петатата им годинка, че интервенциите по време на раждане са свързани с дългосрочен здравен риск за децата?
- Споделям този извод. Затова се води кампания за връщане към природността при раждането. В последните години има голям напредък в разбирането за живота на бебето в утробата. Преди се смяташе, че то не усеща нищо и че едва след като се роди, може да възприема външни въздействия. Но след масовото въвеждане на видеозона в акушеро-гинекологичните практики стана ясно, че плодът реагира на глас, на интонация, на шум, на химически субстанции, вземани от майката, и т.н. Изключително важно е какво се случва с жената през цялата бременност и при раждането, защото събитията през този период маркират бъдещето на човека. Младите хора трябва да поддържат здравословен начин на живот, както преди решението за зачеване, така и по време на бременността.Обкръжението на бременната да осигурява спокойна психо-емоционална среда, без агресия. Защото каквото усеща жената, това усеща и бебето. При живот и работа в стресова среда в кръвообращението на бременната се изръсват хормоните на стреса, които преминават и в бебето. В неговата клетъчна памет се записва всичко това, което е минало през организма на майката, и детето се ражда с определен код за поведение. При раждането си имаме вече 9-месечен житейски опит.
Не е достатъчно само младите да са в час с това, което се случва с бебето в утробата, а и държавните институции. Ако няма условия бременните жени да работят в нестресова среда, ако законодателно не се осигурява смяна на работното място, когато то е травмиращо за бременната, нещата няма да се оправят. Може да се осигури също базов доход за млади хора, които искат да имат дете. Така ще получават и социална сигурност, и психологически комфорт, отсъствие на стрес в ежедневието. В резултат на това ще създават здрави бебета.
Ако жената е била подложена на стрес през бременността, детето ще бъде или изнервено, или с някоя от модерните диагнози - хиперактивен синдром, дефицит на вниманието, аутизъм и др. Макар че за това допринасят и други фактори - нездравословните храни с подсладители, подобрители на вкуса и консерванти в храната на родителите и на децата, a може би и някои от ваксиналните съставки.
Много хора зачеват инвитро,
защото решават да създават поколение в твърде късна възраст, когато е поизчерпан герминативния потенциал. Добрата възраст за раждане е между 22 и 30 г. Младите организми, респективно детеродни клетки и органи, са много по-жизнеспособни и биха създали по естествен начин жизнеспособно поколение както физически, така и психически.
Когато тялото остарее, има проблеми със зачеването, с износването на плода, раждането и дори с отглеждането на детето. Ако младият човек, който ще става родител, е добре информиран за тези особености, разбира и приема отговорността да стане родител, то ще оздрави и психиката, и физиката си, или не я уврежда с нездравословен начин на живот, а това ще е добре и за бъдещото поколение.
- В последния смъртен случай с родилка- напълно здрава жена си беше платила за планово секцио, след което настъпва непоправимото. Как ще коментирате това?
- Ако бременните знаеха, че колкото по-естествено е раждането, толкова по-добре ще е за бебето и родилката, нямаше да бъдат толкова масови тези случаи. По статистика от 2016 г. ражданията с цезарово сечение в България са били 43%, което е почти половината от всички раждания - това е невъзможно висок процент. В Европа със секцио завършват около14 - 17% от ражданията.
Не знам дали основният мотив е финансов, но в родилните отделения в България “забравиха” как се водят естествени раждания. Това е резултат и от омаловажаването на акушерската професия. В последните 20-ина години в протоколите за водене на раждане стана задължително присъствието на лекар и масово започна да се
прилага включване на синтетичен окситоцин за предизвикване на раждането.
- Каква е ролята на окситоцина?
- Окситоцинът се произвежда нормално от женския организъм, но когато му дойде времето, когато тъканите са подготвени да се отвори изходният път на бебето. Окситоцинът активира маточните контракции, за да може маточната мускулатура да изтласка бебето навън. Но ако тъканите отдолу не са готови да се отворят безболезнено и без разкъсвания, ако не спазваме натуралния ритъм на раждането и добавим окситоцина в неподходящ за тялото момент - в по-ранен етап, поради неправилна преценка или поради необходимост да се ускори раждането, засилените маточни контракции могат да доведат до влошаване на детските тонове.
Такава ситуация налага спешни процедури за родоразрешение, за да не се задуши детето - разширяване на изходния път чрез епизиотомия (рязане на тъканите на тазовото дъно); натиск върху корема (метод Кристелер), за да излезе бебето по-бързо, защото тоновете му се влошават. Тялото на бременната много добре “знае“ кога и колко окситоцин да си произведе и изръси в кръвообръщението. Човешкият организъм е съвършена система, в която всеки орган, жлеза и клетка знае точно какво и колко да секретира, за да функционира синхронно всичко. От грубата намеса във физиологията на раждащата жена следват куп неблагоприятни последици. По-успешно ще помогнем на една родилка като създадем комфортна, уважителна обстановка във физически и психоемоционален аспект, подкрепяне с любов, такт и търпение, съобразяване с езика и нуждите на тялото, приглушена светлина, тишина - раждането е свещен акт, не публично представление. Една котка е по-уважавана и зачитана в стремежа си да се усамоти на тихо и закрито място, когато ще ражда, отколкото една жена.
Трябва да се реабилитира ролята на акушерките в родилната зала. Исторически е доказано, че няма по-добра помощ за раждащата жена от тази на акушерката, когато става въпрос за нормално протичаща бременност и раждане, при което не се очакват усложнения. Акушерката може да прецени кога има нужда от лекарска намеса, просто в това трябва да повярват и държавните институции, които определят правилата и стандартите за родилна помощ. Според световна статистика патологичните раждания са около 14 - 17 % от всички, ако се разчита на компетентността на акушерката за проследяване на бременността и водене на раждането.
Мара КАЛЧЕВА
