В това интервю ще ви представим тема, която не сме коментирали досега въпреки широкото разпространение на т.нар. синдром на жертвата. Разговаряме с д-р Филипа Каменова.
Визитка
♦ Д-р Филипа Каменова е клиничен психолог, когнитивно поведенчески консултант и психотерапевт под супервизия. Доктор по медицина, завършила е клинична психология в СУ “Климент Охридски”; магистър по клинична и трудова психология и бакалавър по начална научна педагогика. Член е на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия; автор и водещ на тренинги и обучаващи програми за работа с деца с аутизъм, детска церебрална парализа, хиперактивност с дефицит на вниманието; автор на статии в списания и интернет пространството. Била е стипендиант към Фондация “Отворено общество”; координатор и обучител в проекти към Холандски обединени фондации, Японското посолство, Холандското посолство. Участник е в обучителни групи и семинари, водени от преподаватели от Оксфордския университет.
- Д-р Каменова, в какво се изразява синдромът на жертвата?
- Синдромът на жертвата е психологически феномен, който се характеризира с чувство на безпомощност и прехвърляне на отговорност върху другите. Това са хора със социално разрушително поведение, които постоянно търсят външна причина за собствения си неуспех и за случващото им се в живота. Такъв синдром се формира като поведенческа стратегия за преодоляване на стресови и травматични ситуации, както на вътрешни психологически проблеми. Като основната цел и позиция на жертвата е да поддържа някакво психическо равновесие в критични несигурни ситуации и желанието й да намали преживяването на страх и безпокойство.
- А могат ли да се посочат причините за възникването на този синдром?
- Има различни причини, като една от тях е чувството на безпомощност и невъзможността на такъв човек да поема отговорност за постъпките си. Никой не се ражда с такъв синдром, това е поведение, което се придобива във времето заради неправилно възпитание на първо място. Имам предвид, че, от една страна, е прекалената грижа, голямото внимание и готовност на родителите да вършат всичко вместо детето си. А това поражда у него неспособност да се справи с трудностите. Или обратното – недостатъчно внимание към успехите, които детето постига. Т.е., то очаква, но не е похвалено от своите родители, което заражда у него проблем със самооценката. Друга съществена съвкупност от причини са тежки стресови ситуации, следващи една след друга. Или пък загуба на вярата в собствените сили.
- Моля да посочите и коментирате признаците и симптомите на такова състояние и поведение?
- Синдромът включва наличие на комплекс от признаци и симптоми, проявяващи се в доста широк диапазон. Някои от тях са свързани с характеристики на поведение и начин на мислене, като например: „Защо аз, аз не заслужавам това, никой не ме цени“, и т.н. Или пък обвиняване на другите за собствените им провали и неуспехи. Дори често приписват несъществуващи отрицателни намерения от страна на другите хора.
Егоцентричност е една от основните характеристики, тъй като такъв човек не желае да погледне ситуацията от гледната точка на другите, за него е валидна единствено собствената му гледна точка. Той е убеден, че други са много по-щастливи; живеят много по-добре, а виждате ли, „на мен не ми се случва да съм като тях“.
Друг симптом: жертвата не признава вина, не поема отговорност за негативните събития, винаги обаче отбелязва заслуга за себе си в случай на благоприятен изход от трудна ситуация. Понякога желае да привлече внимание чрез изразяване на страдание, мъка, оплаквания. И в същото време, никакво желание да предприеме мерки за преодоляване на трудна ситуация. Типично за такъв човек е преувеличаване на вероятността от евентуални негативни последствия от рода на: „винаги ще бъде така“, съчетано с категорично отхвърляне на всякаква помощ.
Д-р Филипа Каменова
- Като ви слушам, си мисля, че подобни характеристики притежава и т.нар. нарцистичен тип човек. Имам и усещането, че съществува елемент на манипулативно поведение при такива хора.
- Има връзка между двете състояния, тъй като човек с нарцистично личностно разстройство може да стигне и до състоянието „синдром на жертвата“. И това се случва доста често, като в двата типа поведение има общи черти. Статистиката сочи, че много по-голям е процентът на мъжете с нарцистични отклонения. Такива хора надценяват собствените си чувства за важност, изискват не само внимание, но и възхищение, и преклонение дори. И в крайна сметка, нарцисът развива синдром на жертвата. Защото започва да проявява подобни симптоми, свързани с психическо, физическо и емоционално въздействие. Те също за всичко обвиняват другите.
Синдромът на жертвата е много широко разпространен проблем, на който трябва да се обърне внимание, да се вземат мерки да се повлияе на такъв човек. Защото това се превръща и в социален проблем. Хора с такъв синдром в ролята на жертвата привидно са пасивни, но както и вие споменахте, на моменти могат да бъдат и манипулативни. Тъй като те имат повишено чувство на тревожност и безпокойство, по някакъв начин това тяхно поведение е компенсаторен механизъм. А усложненията са обезпокоителни: неудовлетвореност от живота, пропускане на възможности за промяна, за развитие.
- Как може да се помогне на страдащи от синдрома на жертвата?
- Близките на такива хора трябва да възприемат ситуацията, в която се намира този човек, защото може да се стигне до усложнения. Те трябва да го свържат с терапевт и след задълбочен конфиденциален разговор специалистът да може да идентифицира основната психо-емоционална причина за развитието на този синдром. Най-важно е самият той да признае и приеме съществуването на този проблем, тъй като по принцип тези хора не осъзнават, че са в ролята на жертва.
Има различни начини и поведенчески подходи, чрез които психотерапевтът заедно с пациента да анализират неговите житейски ситуации, нагласи, негативните му вярвания за себе си, за другите и за бъдещето. Както и да разработят нови стратегии за поведение. Много е важно да се подчертае, че до голяма степен това зависи от мотивацията и желанието на самия човек. Затова една от основните задачи на терапевта е да работи с мотивацията, т.е., да помогне на този човек първо да осъзнае проблема и впоследствие да промени тези свои негативни вярвания за себе си. Да осъзнае, че такова поведение не му помага, напротив.
По принцип ние, хората, мислим обикновено в три основни позитивни фактора: за себе си, за другите и за бъдещето. А хората със синдром на жертвата трябва да осъзнаят, че начинът им на мислене и тази песимистичност не са правилното поведение. Те са изпълнени с постоянен страх от бъдещето: „това ще ми се случи, само на мен се случва“ . Това черно-бяло мислене и тази песимистична оценка за перспективите водят много често до депресивни или по-минорни състояния. Защото те попадат в един порочен кръг на мисли, чувства, поведение. Тези негативни усещания и безпомощност могат да се излеят навътре като депресия или навън като агресия към другите.
Такива хора имат проблем с междуличностните взаимодействия, с контактите, с комуникацията. Те са манипулативни в известна степен и много често от тях се отдалечават приятелите, дори близките. А за да не стават обект на манипулация, в терапията се включват и членове на семейството, които по някакъв начин да помогнат.
- Може ли да се говори за профилактика на синдрома на жертвата?
- Синдромът на жертвата може да бъде овладян и може дори да се преодолее в даден момент. Това, както вече споменах, много зависи от мотивацията на самия човек, желанието и волята му да се промени, да бъде отговорен и независим. Важно е да ги коментираме тези проблеми, защото осъзнаваме, че има такива хора в нашето близко и по-далечно обкръжение.
И да знаем, че може да им се помогне. Помощта може да бъде насочена към промяна на нагласите и поведението, към повишаване устойчивостта към стрес. Защото хората притежават такива личностови ресурси, стига да могат да ги извадят от себе си и да ги приложат на практика.
Профилактиката е свързана с това да се образоваме, да се насочим към развитие на способността да се прави избор, да се вземат решения. Още в детска възраст детето трябва да се хвали при успехи, а при неуспехи да му се помогне да анализира собствените си грешки. И да се търсят начини за предотвратяване на подобно състояние в бъдеще. Така че възможности има: синдромът може да се разпознае и да се вземат мерки за въздействие, с които той да бъде преодолян.
Яна БОЯДЖИЕВА
