Д-р Горан Деримачковски е началник на урологичното отделение в МБАЛ “Света София”. Завършва Медицинския университет в София. Има придобити специалности по урология и здравен мениджмънт. Работил е във водещи клиники и медицински центрове у нас и в Р. С. Македония. Д-р Деримачковски е един от първите специалисти, въвел у нас метода FUSION - трансперинеална биопсия на простатната жлеза за ранно диагностициране на простатен карцином.
Преминал е редица професионални квалификации и курсове по лазерни интервенции за лечение на камъни в пикочно-отделителната система, лазерна енуклеация на простатна жлеза HoLEP, лазерни интервенции за лечение на фимоза и френулум, Фюжън трансперинеална биопсия на простатната жлеза, NBI диагностика за ранно откриване на карцином на пикочния мехур, уродинамика, уролитиаза, доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), свръхактивен пикочен мехур, лапароскопия и еректилна дисфункция, нeврогенен пикочен мехур, реконструкция на женско тазово дъно и оперативно лечение на стрес инконтиненция при жени, молекулярни, генетични и неврохимични механизми на действието на лекарствените средства и техните взаимодействия.
Член е на Европейската асоциация по урология, Българското урологично дружество, Българската асоциация на младите уролози, Българския лекарски съюз, Македонското урологично дружество.
Бъбречнокаменната болест дълго време може да не дава сигнали за появата си, но когато заболяването се развие, неминуемо идва силна болка. Тази патология може да се развие не само в напреднала, но и в средна и млада възраст. Според статистиката, засяга около 3% от хората. Какви са причините за развитието на уролитиаза и съвременните методи за нейното лечение, защо се образуват различни по състав камъни, разговаряме с д-р Горан Деримачковски.
- Д-р Деримачковски, защо бъбречнокаменната болест през последните години се превърна в социалнозначимо заболяване?
- Бъбречнокаменната болест, или по-точното й наименование – уролитиаза, е социалнозначимо заболяване не само през последните години. Може би по-честото диагностициране на това заболяване през последните години се дължи на по-редовно провежданите профилактични прегледи и достъпната високотехнологична апаратура за ранно диагностициране на бъбречни и други камъни в пикочо-отделителната система. Почти във всеки урологичен кабинет има ехограф, с който е възможно диагностицирането им.
По-често боледуват мъжете. Среща се много рядко и при деца, особено определени видове.
- Кои са основните причини за развитието на бъбречнокаменната болест?
- Причините за развитие на уролитиаза са комплексни и могат да бъдат обобщени в три групи: общи фактори, които увеличават риска за камъкообразуване, фамилна предиспозиция (членове на семейството с камъни в бъбреците) и диагностициране на уролитиаза в ранна детска възраст, което увеличава риска от образуването на камъни в бъдеще.
Кои полезни храни образуват камъни в бъбреците?
От голямо значение за развитието на заболяването е метаболитният синдром (наднормено тегло, хипертония, захарен диабет, подагра), хиперпаратиреоидизъм (хиперфункция на паращитовидната жлеза), нефрокалциноза, саркоидоза, някои противовирусни лекарства, цистинурия (завишени стойности на цистин в урината), първична хипероксалурия (завишени стойности на оксалати в урината), бъбречна тубуларна ацидоза (Renal tubular acidosis, RTA type I) и др.
- Защо се образуват различни по състав и вид камъни?
- Вижда се, че причините могат да бъдат най-разнообразни, понякога са повече от една, а в други случаи не откриваме такива. Различните по химичен състав конкременти се появяват поради разнородните причини за образуването им. Най-често това са метаболитни отклонения на калций, оксалати, урати, някои аминокиселини и други.
Причина за образуването на бъбречни камъни са повишената кристализация на урината, както и по-висока концентрация на същата заради намален прием на течности. Може да има повишена кристализация и поради намалена концентрация на антикристализиращи вещества в урината.
От изброените причини стават ясни някои видове камъни по химичен състав. Най-чести са калциево-оксалатните конкременти, уратни, цистинови, калциев фосфат и други.
Химичният състав на конкрементите би могъл да бъде установен след елиминиране, спонтанно при уриниране или след оперативно лечение, когато се направи химичен анализ. След това би могло да се търси евентуалната причина за образуването им и да се изготви диетичен режим, за да се намали рискът за повторното им образуване.
- Кои са най-ранните и характерни симптоми на заболяването?
- Най-ранните и характерни симптоми при уролитиаза е т.нар. бъбречна колика, която се изразява със силна, коликообразна болка в поясната област, преминаваща странично и отпред към слабините. Това е най-честият и първи симптом при уролитиаза.
Може да бъде придружен и от гадене с повръщане, чести позиви за уриниране, тъмна или мътна урина, кръв в урината, температура. Това е симптом, който обикновено се появява при камък в уретера, запушващ бъбрека. По-рядко може да има тъпа болка или тежест в поясната област.
- Кои са съвременните методи за лечение на бъбречнокаменната болест?
- Съвременните методи на лечение на бъбречните камъни са ендоскопските (безкръвните) способи, които позволяват краткотраен болничен престой и ефективно отстраняване на конкремента или така наречения висок процент на stone free rate.
Д-р Горан Деримачковски
- Как определяте кой точно метод да приложите?
- Какъв метод на лечение ще изберем, зависи от местоположението на конкремента, големината, твърдостта му (КТ урография с контраст може да ни изчисли колко единици е твърдостта на конкремента), анатомични особености и предишни оперативни интервенции на пикочо-отделителната система, прием на лекарства, придружаващи заболявания, затлъстяване и други.
Както вече споменах, преди да вземем решение кой метод да използваме за лечение, трябва ясно и точно да поставим диагнозата, както и доколкото е възможно да търсим евентуалните причини, довели до камъкообразуването.
След ехографското изследване, което може да бъде направено във всеки урологичен кабинет, задължително трябва да се извърши КТ урография (скенер с контраст), за да можем да се „запознаем“ освен с камъка (големина, местоположение, твърдост, единичен ли е или множествен, форма), както и да установим или изключим някои от причините, довели до образуването им, определени анатомични особености, вродени заболявания или друга патология на пикочо-отделителната система, която може да „имитира“ камък или бъбречна колика.
- Кои миниинвазивни методи прилагате в лечението на това заболяване? Кога се налага прилагането им и в кои случаи може да се реши проблемът с медикаментозна терапия?
- Преди 10-15 години лечението на литиазата беше с отворен достъп до бъбрека и уретера, отворена операция с 20-25 см страничен разрез в поясната област под обща анестезия, дори и за уретерни конкремнети 10-15 мм. В момента съвременното лечение на уролитиазата включва няколко метода на лечение. Първият от тях е МЕТ (медикаментозно експулсивна терапия).
Целта, която си поставяме с прилагането на този метод, е да намалим болката и да увеличим вероятността за спонтанно елиминиране на конкремента. Това може да стане при диагностицирани конкременти с размери до 5-6 мм и отсъствие на пречка за спонтанното им елиминиране.
Следващият метод е уретероскопия с лазерна литотрипсия
Това е манипулация, която се извършва със спинална или с обща анестезия. Обикновено се прилага при диагностицирани конкременти в уретера, тоест, тръбичката, която свързва бъбрека с пикочния мехур. Достъпът е с уретероскоп – тънка тръба с диаметър 2.5-3 мм, и с камера през пикочния канал, пикочния мехур и през уретера до нивото на конкремента. През отвора на уретероскопа се прокарва лазерно влакно, с което се дезинтегрира конкрементът.
След тази интервенция се поставя JJ стент. Представлява тънка тръбичка с рамери 1.5-2 мм, с двойно извити два края във вид на буквата J. Целта на тръбичката е да позволи през лумена й да преминава безпрепятствено урина от бъбрека към пикочния мехур. Отстранява се след 2-4 седмици.
- По какво се различава ретроградната интраренална хирургия от уретероскопията с лазерна литотрипсия?
- При ретроградната интраренална хирургия (RIRS, Retrograde IntraRenal Surgery) интервенцията е същата, както при уретероскопията с лазерна литотрипсия, но достъпът с уретероскопа е до нивото на легенчето на бъбрека или до чашките – тоест, до мястото, където сме открили камъка.
Процедурата е същата – лазерна дезинтеграция на конкремента с елиминиране на фрагментите или пълна дезинтеграция на конкремента до фрагменти под 1 мм (dusting). В края на интервенцията също се поставя стент JJ. Индикациите за прилагането на този метод са при камъни под 20 мм. Понастоящем те са разширени и методът се прилага и при по-големи конкременти.
Препоръки на народната медицина при камъни в бъбреците и пикочния мехур
Останалите два метода на лечение са чрез перкутанна нефролитотрипсия и екстракорпорална литотрипсия.
- В кои случаи прилагате тези два метода?
- Перкутанна нефролитотрипсия се прилага при конкременти в бъбрека. Прави се с пълна анестезия. Достъпът е през кожата в поясната област, с малък разрез – около 2 см и нефроскоп, който прониква до легенчето или чашките на бъбрека, където е местоположението на камъка. Обикновено се прави при конкременти над 20 мм. Както вече споменах, мястото на този метод е ограничено само за труднодостъпни конкременти с другите методи и за конкременти с по-големи размери.
Екстракорпорална литотрипсия означава извънтелесна литотрипсия, с електромагнитни ударни вълни.
- При какви условия може да се прилагат минималноинвазивните методи за лечение?
- Много важно условие за извършване на минималноинвазивните високотехнологични методи за лечение на бъбречните конкременти е липсата на уроинфекция
При съмнение и установяване на такава след урокултура се започва антибиотично лечение и се поставя JJ стент за 2-4 седмици, след което се прави лазерна литотрипсия.
Методът на лечение се избира в зависимост от вида, големината, местоположението на конкрементите.
- Каква е ефективната профилактика за предотвратяване на повторната поява на камъни в бъбреците?
- Профилактиката на уролитиазата включва прием на течности и на медикаменти, които увеличават концентрацията на антикристализиращите вещества в урината, както и алкализация на урината с храни и медикаменти при уратни и цистинови конкременти.
Важно условие е да се намали приемът на животински продукти и придържането към диетичен режим, с по-честа консумация на повече зеленчуци и плодове. Редуцирането на телесното тегло и активният двигателен режим също са част от профилактичните мерки, когато говорим за предпазване от развитието на уролитиаза.
- Фитопрепаратите и приемането на повече вода може ли да решат проблема?
- Фитопрепаратите могат да бъдат използвани като средства, които намаляват концентрацията на урината и увеличават количеството на отделената урина. Установяването на вида и химичния състав на конкрементите ни дава възможност за по-комплексно лечение, търсене на причината, както и прогнозиране на заболяването по отношение на рецидиви.
Милена ВАСИЛЕВА
