Д-р Йордан Йорданов: Всеки над 45 г. задължително да си прави колоноскопия

Ендоскопската субмукозна дисекция е прецизна оперативна техника за отстраняване на предракови състояния и ранен карцином 

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-iordan-iordanov-vseki-nad-45-g-zadlzitelno-da-si-pravi-kolonoskopiya Zdrave.to
Д-р Йордан Йорданов: Всеки над 45 г. задължително да си прави колоноскопия

Поводът за това интервю е участието на д-р Йордан Йорданов, заедно с колегата му от болница “Тракия” д-р Иван Трифонов, в престижен международен курс по гастроинтестинална ендоскопия, който се проведе в края на миналата година в Центъра за обучение IRCAD към университета в Страсбург. В него младият лекар споделя ценен опит за лечението на масови стомашни заболявания.

Визитка

Д-р Йордан Йорданов е специалист по гастроентерология в болница “Тракия”, гр. Стара Загора. След като завършва медицина в Тракийския университет през 2016 г., работи в спешното отделение на УМБАЛ “Проф. Стоян Киркович”. От 2017 г. е част от екипа на Отделението по гастроентерология в Болница “Тракия”, където специализира в екипа на д-р Иван Сираков, д.м., като поставя акцент върху инвазивната гастроентерология. През 2021 г. д-р Йордан Йорданов е сред отличените в престижната категория награди на БЛС “Ти си нашето бъдеще”. 

- Д-р Йорданов, в началото моля в резюме да ни запознаете с впечатленията си от участието в този престижен курс, организиран от световнопризнати експерти по темата?

- Впечатленията са отлични, тъй като това е един от най-престижните практически курсове по отношение на ендоскопията и хирургията въобще, които се организират в Европа. За нас беше изключително полезно, че имахме възможност реално да упражняваме манипулациите върху живи модели (мини прасета). Това всъщност позволи да усетим реалната обстановка и да тренираме процедурите максимално близо до реалността. Позволете да посоча ръководителите на курса – професор Гуидо Костаманя от Рим, Италия, и професор Харухиро Иноуе от Токио, Япония. 

- Кои бяха основните теми на курса?

- Основни теми на курса бяха ендоскопската мукозна резекция, ендоскопската субмукозна дисекция и пероралната ендоскопска миотомия, най-общо казано. В началото ще отбележа, че и двете процедури – мукозната резекция и субмукозната дисекция са въведени в Япония още през далечната 1995 г., като впоследствие навлизат и в европейските консенсуси. За да стане ясна тяхната същност и приложение, ще поясня каква е разликата между тези две процедури. 

Първо, при ендоскопската мукозна резекция се използват стандартни консумативи, такива като при класическа полипектомия, като примки и т.н. Тя е по-лесно изпълнима и кривата на обучение е далеч по-кратка. Докато при ендоскопската субмукозна дисекция се използват специално разработени за целта консумативи – електрохирургични ножове. Те са проектирани в Япония, както казах, тази методика води началото си оттам.

Затова всъщност, този курс беше толкова важен за нас, тъй като самият професор Иноуе е създател на една от методиките, които упражнявахме по време на курса, а именно пероралната ендоскопска миотомия. 

- В тази връзка, какви са предимствата на субмукозната дисекция пред мукозната резекция?

- При субмукозната дисекция отстраняването на лезията, на проблема казано простичко, е доста по-прецизно. Защото позволява изрязване на по-големи по размер лезии и в по-голяма дълбочина (както при злокачествени, така и при доброкачествени образувания). Затова основно ендоскопската субмукозна дисекция се прилага за отстраняване на прецизно селектирани предракови състояния и начални такива.

Д-р Васил Койнарски: Гастроскопията и колоноскопията могат да спасят живота ви

Някои от полипите например, заемат голяма площ, т.нар. широкобазирани полипи. И чрез субмукозна дисекция те могат да се отстранят наведнъж, радикално, т.е., целият полип, независимо от размера му. Докато при ендоскопската мукозна резекция, ако полипът е над 2,5 или 3 см, то тогава той трябва да се отстранява на части. Което невинаги е достатъчно радикално. Особено пък, ако се касае за начален карцином, никога не може да се достигне радикално отстраняване на цялото образувание.

Трябва да уточня, че по своята същност, особено субмукозната дисекция си е оперативна техника. Но има едно голямо предимство пред класическата операция. Преди години дори при ранни карциноми (такива, които засягат само лигавичния и подлигавичния слой или т.нар. субмукоза), се е отстранявал и част от засегнатия орган. Докато сега с прилагането на ендоскопска субмукозна дисекция, може да се отстрани достатъчно радикално само туморното образувание, без да се налага премахване и на част от органа – стомах или дебело черво например.

Но става дума задължително за ранен карцином. При напредналите карциноми хирургията си остава категоричен метод на избор, ние там нямаме намеса. Но пък отстраняваме образуванието, което с голяма вероятност може да доведе до рак.

Д-р Йордан Йорданов

- Пероралната ендоскопска миотомия при кои състояния и заболявания се прилага?

- Именно тази техника е изобретил проф. Иноуе. Той е гръден хирург по специалност, работи в Токио и тази техника е въведена като алтернатива на хирургичната операция при ахалазия през 2008 г. Това е заболяване, при което липсва инервация в долната част на хранопровода. В резултат на това долният езофагеален сфинктер, т.е.,мускулът, който разделя хранопровода от стомаха, не се отваря, хранопроводът загубва своята перисталтика 
и се дилатира (разширява). 

Простичко казано, се получава едно стеснение в крайния участък на хранопровода, което затруднява нормалното преминаване на хранителния болус в стомаха. Този мускулен слой, който се намира под лигавицата, трябва да бъде разрязан, за да може да се отвори и храната да минава свободно през хранопровода. Преди да изобретят тази техника, ендоскопски се подхождаше само с дилатация, т.е., с разширяване на този участък със специално разработен за целта балон.

Алтернатива на това беше оперативното разрязване на мускула, или т.нар. миотомия по Хелер. Докато сега вече пероралната ендоскопска миотомия е златен стандарт в световен мащаб. Самото й наименование подсказва механизма: перорална, т.е., извършва се през устатата и ендоскопска – през естествен отвор. Което е значително по-щадящо за пациентите. 

- Трудни ли са за изпълнение тези процедури, д-р Йорданов?

- Абсолютно, да. Това са доста трудни за изпълнение процедури, които изискват добра подготовка както на ендоскописта, така и на целия екип. Изисква се също така и определено оборудване на болницата. Специално при ендоскопската перорална миотомия може да се развият усложнения, които да наложат спешна оперативна намеса. Съответно, трябва да има и гръдна хирургия, която да реагира, защото хранопроводът се намира в гръдния кош и там нещата са доста по-сложни. 

Истината е, че всяка инвазивна процедура, била тя хирургична или ендоскопска, крие риск от определен процент усложнения. Но при правилно изпълнение и удачно подбран пациент те са сведени до минимум и са значително по-малко, отколкото след една хирургична операция. Там и възстановяването е по-трудно и дълго.

Упойката при колоноскопия поема ли се от Здравната каса?

- Извършихте ли вече такива операции?

- Да, вече имаме направени няколко субмукозни дисекции. При всички пациенти процедурите преминаха успешно 
Изписани без усложнения, възстановиха се още на същия ден. Но все още е малък опитът, който имаме в нашия Център.

- Затова ли в България се прилага на малко места тази процедура, защото е много трудна?

- Да, по-скоро, защото е трудна, а консумативите скъпи. Пък и кривата на обучение е доста дълга, изисква много сериозна подготовка на ендоскописта. Трябва да е усвоил преди това всички останали техники и ендоскопията да му е ежедневно занимание, за да може да отиде вече в това по-високо ниво. Ендоскопията си е минихирургия, която се извършва през естествен отвор на човешкото тяло и е съвсем различна от стандартните ендоскопски резекционни техники.

- Какво бихте посъветвали читателите?

- Според мен, е по-удачно да отправим послание, което ще е малко встрани от конкретната тема. Моят апел е към всички хора и към личните лекари - да обърнат внимание на профилактиката. Защото за съжаление, напоследък откриваме много млади хора със злокачествени заболявания и то в напреднал стадий, които ако бяха преминали скринингова колоноскопия навреме, т.е., изследване на дебелото черво и бяха отстранени предраковите състояния, можеше или да не развият рак, или той да бъде хванат в по-ранен стадий. 

Така че моят апел е всички, които са над 45-годишна възраст задължително да си направят колоноскопия. Защото, за съжаление, няма скрининова програма в България, в останалите европейски държави е застъпено това изследване и всеки човек, който навърши 45-годишна възраст (преди беше 50, сега свалиха тази възрастова граница) задължително със закон подлежи на профилактика.  Мисля, че това е най-важното, което трябва да запомнят хората. Колоноскопията не е страшна, когато се прави от ендоскопист, които има опит, а реално ползите от нея са много големи.

Яна БОЯДЖИЕВА     

 

 

 

 

 

Горещи

Коментирай