Дали, защо и кога е необходимо да приемаме витамин D?
Коментарът и обсъждането по тази тема е провокирано от няколко читателски запитвания. Разговаряме за пореден път с д-р Красимир Хаджилазов, чиято експертиза в тази област е на достатъчно високо професионално ниво.
Визитка♦ Д-р Красимир Хаджилазов е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната във “Втора МБАЛ”, София. Притежава множество следдипломни квалификации и специализации в областта на обменните заболявания. Обучава студенти и изнася лекции на пациентски организации в България. Участва в национални международни конференции и конгреси. Член е на Българското дружество по ендокринология. |
- Д-р Хаджилазов, каква е ролята на този станал вече доста популярен витамин за нашия организъм?
- Витамин D е изключително важен за човешкия организъм. Обикновено се свързва с костната плътност, но се оказа, че всяка клетка в човешкото тяло има, забележете, специфичен рецептор за този витамин, което го причислява към групата на хормоните. Де факто витамин D далеч отвъд костното здраве има много важни и специфични ефекти за здравето като цяло.
Той вече се свързва и с ефективността на имунната система и със състоянието на нервната система. Смята се дори, че този витамин има отношение към забременяването, както и към предиабетните състояния, и към отключването на диабет тип 2. Той съществува под 2 форми в природата – витамин D2 и витамин D3.
Първата се съдържа в растителните продукти, втората – в животинските, като тя е 2 пъти по-мощна от витамин D2. И двете форми са прекурсори за получаване на активната форма на витамин D, която се осъществява в човешкия организъм след преминаване през черния дроб и през бъбреците. Именно тази активна форма оказва всички ефекти върху човешкия организъм.
- Достатъчно ли е излагането на слънце за известно време за получаване необходимото количество витамин D?
- Доскоро се препоръчваше ръцете до лактите, заедно с лицето, да се излагат за 15-20 минути на слънчева светлина, за да добием достатъчно количество витамин D. Оказа се, че далеч не е така и това го доказа Българското дружество по ендокринология, когато на територията на България се проведоха много подробни изследвания в тази насока. И се оказа, че 75-80% от българското население, макар да се смятаме за предимно слънчева държава, с морски плажове и т.н., страда от недостиг и дори от липса на този витамин.
Съответно, достъпно до всички лабораторно изследване установява нивото му в организма. И по-конкретно онази форма, която постъпва в човешкия организъм чрез храната. Това ни дава напълно достатъчна информация. И когато човек има нормално функциониращ черен дроб и бъбреци, това гарантира, че при достатъчно прием на този витамин чрез храната ще се осигури биологично активната му форма. Когато стойностите на този витамин са под 20 ng/ml или под 50 nmol/L, говорим за недостатъчно количество. А когато са под 10 ng/ml вече говорим за много тежък дефицит на витамина.
Препоръчителното ниво е над 30-33 ng/ml.
Както споменах, основните източници на витамина са растителни и животински продукти. Да, всеки акцентира върху ултравиолетовата светлина, но при условие че 75-80% от хората са с недостиг на витамин D, най-вероятно се обяснява с някои елементарни факти. Например замърсеността на въздуха, особено в големите градове, не позволява до нас да достигат достатъчно количество ултравиолетови лъчи.
Освен това все по-затвореният начин на живот и на работа – в офиси, в домашни условия, също ни лишава от пряка слънчева светлина. А фактори като затлъстяване, наднормено тегло също се свързват с намалено усвояване и биологична активност на витамина. Смята се, че над 1 милиард души по света имат ниски нива на този витамин в кръвта си, а тенденцията е те да стават повече.Освен от състоянието на стомашно-чревния тракт усвояването на витамина зависи и от възрастта, от географската ширина и сезона, дори от етническата принадлежност.
В случая процесът е по-скоро свързан с натрупването на мелатонин, което намалява достигането на витамин D до кожата. Този витамин, който се синтезира в кожата, пак е прекурсор на активната му форма. Т.е., ултравиолетовата светлина води до получаването на една от прекурсорните форми на витамина, който, минавайки през черния дроб, през бъбреците, се превръща в активна форма.
Д-р Красимир Хаджилазов
- Какви симптоми насочват към недостиг на този витамин?
- Типичен симптом, много категоричен за недостиг или липса на витамин D, е слабост в бедрените мускули, която човек изпитва при изправяне от седнало положение. Може да има и болки в мускулите, особено при възрастните хора. Това е свързано не само с мускулните, но и с нервните клетки, които инервират мускулатурата в тази област. Може да има и отпадналост в цялото тяло. А също и болки в костите, тъй като ниското ниво на витамина по отношение на костната обмяна води до намалено усвояване на калций.
Човек може да приема калций и с таблетки, и с животинска храна, но когато нивото на витамин D е ниско, няма кой да вкара калция в кръвообращението и оттам той да се разпространи по цялото тяло, вкл. и в костите. При притискане на нервни влакна може да се стигне до трайни или временни болки при определени положения на тялото. При някои хора увеличен косопад може да покаже ниско ниво на витамина. И не на последно място - по-бавно и трудно зарастване на рани, което е свързано най-вече с имунната система.
Доказа се, че слънчевият витамин има основно значение за имунни процеси в организма и ненапразно в периода на ковид епидемията се препоръчваше неговият прием. Естествено, компрометирането на имунната система, на мускулната и на костната система води всъщност до по-лесна умора при обичайни физически действия.
Тъй като в последно време недостигът на витамина се свързва и с процеса на забременяване, в репродуктивните клиники винаги би трябвало да се изследва нивото му и съответно да се компенсира, ако е ниско. При пациенти с предиабет или вече отключен диабет, и особено при хора със затлъстяване такова компенсиране също може да окаже положителен ефект.
- Как може да се профилактира недостигът на витамин D?
- Още от кърмаческа възраст се акцентира върху адекватното ниво на витамина. Обикновено в бебешка и детска възраст до 3 г. се препоръчват да се прибавят 400 единици (1 капка) от течните форми на витамин D, независимо дали кърмачето се кърми или се храни изкуствено.
С повишаване на възрастта се увеличават и нуждите от компенсиране с този витамин. По принцип, ако човек се храни разнообразно, той ще си набавя необходимите количества. Но, ако се придържа към вегетарианство, особено веганство, е желателно да се приемат и хранителни добавки с витамин D.
На хората на средна възраст (около 50 г.) на ден са нужни минимум 600-800 единици витамин D. Между 50- и 70-годишна възраст тази норма нараства на 800-1000, а над 70 години вече отиваме над 1000-1200 единици. Като направим по-прецизно уточняване на състоянието на организма, а именно дали има изменения в костната маса; в каква степен са те, тогава вече нуждите могат да нараснат над 2000, 3000, 4000 единици на ден. При костни фрактури, особено остеопоротични, също се увеличават нужните единици от витамина.
Може би е удачно да спомена и за облъчването с ултравиолетови лампи с цел повишаване нивото на витамина, които донякъде се използваха и в периода на ковид пандемията. Допуска се например 15-минутен сеанс, но, подчертавам, че това не е основното, което човек може да използва постоянно.
Всъщност това, което е важно и отново ще го изтъкна, хората, особено с покачване на възрастта и с оглед тяхното здравословно състояние, се нуждаят от много по-големи количества витамин D. И, естествено, обикновено възниква въпросът доколко можем да приемаме?
Витаминът е мастно разтворим, което означава, че ако неговото ниво надхвърли нормалните стойности, той не може да се изхвърля както водно разтворимите витамини. Напротив: по-големите количества се натрупват в черния дроб, в мастната тъкан, като при натрупването на големи количества говорим за хипервитаминоза. Това може да доведе до гадене, до повръщане, до запек, дори до обърканост, до нарушение на сърдечната функция.
А тъй като хипервитаминозата води до голямо усвояване на калций в организма и респективно в бъбреците, освен утаяването му под формата на калциево-оксалатни камъни той се утаява и в бъбречната тъкан, което затормозява, затлачва бъбречната функция и може да доведе до бъбречна недостатъчност. Така че, когато човек приема добавки с витамин D, е редно да контролира нивата му в организма си, за да не се стигне до такива състояния.
Яна БОЯДЖИЕВА
