Разговаряме с д-р Петков за диагностиката, профилактиката и лечението на често срещаното заболяване на венозната система в днешно време, известно с популярното име разширени вени.
Визитка♦ Д-р Любомир Петков завършва Медицински университет -София през 2019 г. Към момента специализира съдова хирургия в Клиниката по съдова хирургия към „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Извършва доплерова диагностика и съвременно лечение на артериални и венозни заболявания. |
- Д-р Петков, какви патологични промени настъпват, за да се стигне до разширените вени?
- Венозната недостатъчност е хронично, прогресиращо състояние, което води до отпускане на венозната стена и е свързано с редица оплаквания като тежест, дискомфорт, подуване, крампи, а в по-напредналите стадии - до поява на разширени вени и варикозни рани.
Посочените по-горе оплаквания са в резултат на патологична слабост на съединителната тъкан, която изгражда стената на вените. Също така е важно да се знае, че кръвта във венозната система се движи от периферните части на тялото и органите към сърцето, а именно срещу гравитацията.
Изключително важна част от правилното функциониране на венозната система са и фините клапи, разположени през определени сегменти във вените, чиято функция е да не позволяват на кръвта да се връща в обратна посока. Увреждането на тези клапи води до повишено венозно налягане, венозна стаза и оттам до разширяване на венозната стена.
- Пациентите казват „имам скрити вени“. Съществува ли такова нещо?
- Не, „скрити вени“ е жаргон, който използват пациентите. Вените се разделят на дълбоки и повърхностни. Дълбоката венозна система връща около 80% от кръвта обратно към сърцето, а повърхностната венозна система, от своя страна, е спомагателна на дълбоката, като вените, от които тя е изградена, отново се вливат в дълбоката венозна система и пренасят останалите 20% от венозната кръв.
Важно е да се знае, че както повърхностната, така и дълбоката венозна система може да страда от хронична венозна недостатъчност. Големите гроздовидни вени, които всеки от нас е виждал, са в басейна на повърхностните вени и са резултат от венозна слабост и клапна инсуфициенция.
- Какви са причините за венозната недостатъчност?
- Около 60% от хората с разширени вени имат генетично предразположение – от същото заболяване са страдали майка, баба, баща, дядо, затова фамилната обремененост е основният рисков фактор за развитие на заболяването.
Следващият много важен фактор за възникване на венозната недостатъчност е начинът на живот и наднорменото тегло. От разширени вени страдат преди всичко хора, чиито професии са свързани с продължително статично положение на долните крайници – преподаватели, хирурзи, готвачи, счетоводители, IT- специалисти и др.
Голямо значение за възникването на разширените вени имат също възрастта, както и женският пол, който е свързан с oсцилациите в нивата на женските полови хормони поради месечния цикъл, бременността и менопаузата.
Д-р Любомир Петков
- Какви са симптомите в различните етапи от развитието на заболяването и кога пациентът трябва да се обърне към ангиолог или съдов хирург?
- Според клиничната изява на заболяването разграничаваме седем стадия. В първия стадий (С-0) няма видими външни промени на вените по долните крайници. По-скоро в този стадий пациентите имат субективни оплаквания – мравучкане, тежест и лек дискомфорт в краката.
На следващия стадий (С-1) се забелязват малките ретикуларни венички, наричани също метличковидни, паякообразни и др.
Преминавайки в следващия стадий (С-2), вече се появяват същинските варикозни вени с различен калибър.
Стадий (C-3) се характеризира с отоци на долните крайници, в някои случай значително изразени.
В четвърти стадий (С-4) вече имаме промени в цвета и текстурата на кожата, като тя става значително по-податлива на рани.
В предпоследния пети стадий (С-5) се наблюдават открити рани, в шести стадий (С-6) възникват тежки, усложнени рани, причинени от хроничната венозна недостатъчност.
Пациентите, които достигат до последните етапи на хроничната венозна недостатъчност, са хора, които са неглижирали години наред своето здравословно състояние. Вероятно са преминали през многократни запушвания на повърхностни или дълбоки вени и не са обръщали внимание на сериозно нарастващите варикозни вени.
Относно профилактиката на венозните заболявания – тя има смисъл дори при най-малките оплаквания от дискомфорт, тежест и умора в долните крайници. Навременното диагностициране и лечение на хроничната венозна недостатъчност дава възможност да не се достига до тежките и инвалидизиращи усложнения.
- Как се диагностицират разширените вени, за да се реши какво лечение е най-подходящо да се приложи?
- Напредването на технологиите, които се използват в модерната медицина, ни дава възможност за прецизно диагностициране на венозната патология. Еходоплеровото изследване, което представлява ехографско изследване на съдовата система, е минималноинвазивен, неболезнен метод, позволяващ точна и обстойна диагностика на венозната система. Разбира се, в диагностиката влиза и първичният преглед, разговорът с пациента за неговите оплаквания. На базата на тази информация се решава за терапевтичното поведение.
Има и по-инвазивни методи за диагностика, каквито са венографиите. При тях се впръсква контрастно вещество във венозната система и така се изследват по-сериозни патологични изменения. Но това се прави само при по-тежки клинични състояния. Не е стандартният метод на изследване, какъвто е еходоплерът.
- Какво е съвременното лечение на разширените вени?
- Съвременният подход за лечението на разширените вени е свързан с разнообразие от методи. В миналото единственият начин беше оперативният, така нареченият Стрипинг, при който варикозната вена се прекъсва и се изважда от крака през малки разрези.
С напредването на медицината методите на лечение на варикозните вени стават все по-миниинвазивни, което дава възможност за значително по-бързо възстановяване на пациентите и връщане към нормалния ритъм и начин на живот. Най-честите методи, които се използват в днешните подходи за лечение на варикозните вени, са: ендоваскуларната лазерна аблация (EVLA), механо-химична аблация (MOCA-ClariVein), склеротерапия и др.
- От кои вени се поема функцията на подложените на аблации или склеротерапия разширени вени?
- Тяхната функция се поема основно от дълбоката венозна система и от всички останали колатерални венички. Представата, че махането на варикозната вена е свързано с нарушаване на работата на венозната система на долните крайници, е абсолютно погрешно. Една болна и непълноценно работеща разширена вена може да доведе до по-сериозни усложнения – образуване на рани и варикофлебити.
- Как можем да профилактираме венозната недостатъчност?
- Хроничната венозна недостатъчност е социалнозначим проблем, на който трябва да се обърне сериозно внимание. Профилактиката на тези заболявания е свързана с активно движение – ходене, каране на колело, плуване и други активности, които стимулират максимално мускулите и помпената функция, респективно и работата на венозната система.
С напредването на заболяването трябва да се носят еластични чорапи и да се приемат медикаменти, които могат да намалят значително симптомите и оплакванията. Трябва да се знае обаче, че тази профилактика включва само консервативни методи, които могат да подобрят състоянието до определена степен, но не и да излекуват генерално разширените вени.
Мара КАЛЧЕВА
