Защо хората с мързеливо око не могат да са летци и шофьори, ако проблемът не е коригиран в ранно детство? До какво води немигането и продължителното взиране? Защо не екраните, а времето, прекарано пред тях, вреди на зрението? В навечерието на новата учебна година да си припомним как хранителният и двигателен режим влияе на детските очи и зрение.
Визитка♦ Д-р Павлин Кемилев е възпитаник на Медицинската академия в София. Завършва медицина през 1987 г., а от 1988 г. започва работа в Александровска болница. Работил е също в няколко чуждестранни болници, включително в Кувейт и във Великобритания. Специалист е по детска офталмология. Преподава в Катедрата по очни болести на Медицинския университет в София. |
- Д-р Кемилев, какво представлява скритото далекогледство?
- Самото далекогледство не е патология. То е сравнително безобидна рефракционна аномалия. Но тя може да доведе до много сериозни последици, когато надхвърли определени граници.
Съществуват три основни състояния на рефракция, които представляват отношението на пречупването светлината от роговицата и лещата (оптичните среди на окото) и как тази оптична система фокусира образите спрямо очното дъно, където трябва светлината да се фокусира. Когато светлината се фокусира правилно върху очното дъно, това се нарича еметропия (нормално зрение, без зрителни дефекти). Когато светлината се фокусира пред ретината, имаме миопия (късогледство), а когато е зад ретината – хиперметропия (далекогледството). И при миопия, и при хиперметропия няма ясен образ. Но далекогледството е по-коварната аномалия.
- Защо?
- Когато човек има късогледство, още когато то се появи, зрението намалява. Но при далекогледството фокусът е зад окото. Очната леща при нормално състояние започва да работи само когато обектът, който наблюдаваме, се приближи на по-малко от 5 м от нас. Над 5 м акомодацията (способността на окото да се приспособява за ясно виждане на различни разстояния - б.р.) на тази леща не работи. А под 5 м лещата трябва да се удебелява, за да може да фокусира светлината така, че да е зад ретината.
Когато обектите са на различно разстояние от окото, трябва ни и различна пречупвателна сила на окото, за да виждаме ясно. Както не може с една и съща настройка на бинокъла да се видят предмети на 1 м и на 100 м, същото е и с окото. При хората с далекогледство тази леща започва да работи и при предмети, които са на повече от 5 м. Когато далекогледството е в ниска степен, например до 2 диоптъра, тази аномалия не пречи на човека докъм 45-50-годишна възраст.
Тоест, младите хора с 1,5 до 2 диоптъра далекогледство нямат никакви оплаквания, не са застрашени от проблеми с тази аномалия, както е например с хората с над 2 до 5 диоптъра или тези с висока степен на далекогледство (над 5 диоптъра).
Българите, както и всички от европеидната раса, са предимно далекогледи, докато азиатците са с преобладаващо късогледство и астигматизъм. При нас 96 от 100 бебета се раждат с далекогледство и с растежа то започва постепенно да намалява.
Пубертетът е крайната точка на рефракторните аномалии, защото дотогава тялото расте, а с него и очите. Така че всички рефракционни разлики - т. нар. диоптрично състояние на окото и фокусирането му се развиват до края на пубертета. След това остават постоянно за целия живот.
Младите хора имат много еластична леща и тя може под напрежението на мускула, който регулира дължината й, да компенсира малките степени на далекогледство. Но към 45-50-годишна възраст лещата започва да губи еластичността си, което най-напред се проявява в неясно виждане на близко разстояние - хората започва да протягат ръцете си, за да четат, или започват да носят очила за близко виждане.
Тези, които са с еметропия, виждат прекрасно надалеч, но наблизо им трябват очила за четене. Хората, които са далекогледи от детството си, т.е. далекогледството не е израснато през пубертета, вече на 50-52 г. започват да не виждат добре и наблизо, и надалеч. Тогава им трябват два чифта очила - едни за четене и едни за шофиране и гледане на телевизия. Това е неприятното на далекогледството, че когато надхвърлят 50 г., хората не виждат ясно нито наблизо, нито надалеч.
- Какви са рисковете при младите хора?
- Далекогледството може да бъде леко, средно или високостепенно. Но има и друга класификация: явно далекогледство и скрито. Явното е, когато не се блокира действието на лещата. Ако пациентът е млад, каквито са децата, леките форми на далекогледство се прикриват от акомодацията и тези хора имат нормални параметри на компютърните измервания.
Скритото далекогледство е разликата, която се получава между явното, което се показва на компютърните измервания, и общото далекогледство. Когато разширим зеницата на пациента, вече се проявява цялото далекогледство. Разликата, която се получава при нормална зеница и при разширена, е т.нар. скрито далекогледство. При нормална зеница пациентът може да има 1 диоптър, но при разширена може да са 4 диоптъра. Скритото далекогледство е това, което се компенсира от акомодацията.
- Каква е разликата между скритото далекогледство и мързеливото око?
- Причината за мързеливо око (амблиопия) е в окото, но последствията не са в окото, а в мозъка. Окото е камерата, но компютърът, който разчита образите, е главният мозък - там се намират зрителните центрове на двете очи. Когато единият от тях започва да изостава в развитието си, това е мързеливото око.
Мързеливото око не може да се развие при възрастен човек,а само при деца - те растат, а заедно с тях се развива и зрителната им система. Но това не е никак безобиден проблем и означава, че единият мозъчен център не се развива добре. Ако не се излекува в първите 7-8 години от живота, след това през целия живот, независимо какво се прави, това око остава с ниско зрение.
Проблемът не инвалидизира напълно този човек, но той не може да бъде пилот, професионален шофьор, военен, полицай и пр. Тези хора не могат да определят добре разстоянието между обектите в пространството. Такъв човек не може да бъде и микрохирург, защото при тази специалност е необходимо изключително добро стерео зрение, способността да се определя много точно разстоянието между обектите в пространството. От една страна, това са професии, от които зависи живота на други хора, но, от друга страна, нелекуваното навреме мързеливо око ограничава професионалните възможности на човека в зряла възраст.
- Лечимо ли е?
- Мързеливото око е напълно лечимо състояние, без да е необходимо да бъдат вложени кой знае какви пари.
- Какво представлява лечението и колко време може да отнеме?
- Открито навреме, това състояние се лекува със закриване на водещото око. Когато се закрие доминиращото око, мозъчният център се „научава“ да работи и по този начин се подобрява зрението на изоставащото око. Ползват се специални лепенки, които се носят по схема, предписана от очен лекар, и не са скъпи. При началното закриване лепенката не се носи повече от 6 часа на ден.
Колкото по-рано се установи проблемът, толкова по-кратко е лечението. Ако детето е на 3-4 г., когато още не е ученик или в предучилищна възраст, резултатите настъпват много бързо и в обичайния случай за месец до три зрението се изравнява
След това се преминава на поддържащо закриване за час и половина до два часа на ден и не е необходимо детето да е с лепенката извън дома си. Това трябва да стане преди I клас, защото тогава се достига границата на възрастта, в която корекцията вече е много трудна, продължителна или дори невъзможна.
- Как родителите да разберат, че детето има мързеливо око?
- Трудно е да с разбере, ако няма видима аномалия. Мързеливото око се дължи на няколко неща. Едното са някои вродени дефекти, например перде, кривогледство и др., които спират светлината. Тогава светлината от това око не изпраща импулси до мозъка и мозъчният център страда.
Друга причина е разлика в диоптрите на двете очи от 1,5 до 2 диоптъра. Ако детето няма видим дефект или няма оплаквания, родителите няма да разберат. Затова трябва децата да се водят на профилактични прегледи. Само при такъв преглед се гледа всяко око поотделно, а не двете очи заедно. Третата причина за мързеливо око е, когато едното око не гледа натам, накъдето гледа другото, тоест има кривогледство.
Детето гледа две неща едновременно и се замайва, но детският мозък е способен да игнорира образа от кривото око и като го изключи, мозъчният център пак не се развива. В този случай вече се изисква и оперативно лечение. Коварните далекогледства без видимо изкривяване на окото родителите не могат да установят, ако не се направи преглед от детски офталмолог.
- На какъв период от време да се провеждат профилактичните прегледи?
- Първият трябва да е между 6 месеца и 1 година от раждането на детето. И, ако лекарят не установи някакъв проблем, прегледи се правят всяка година до навършване на пубертетна възраст. Веднъж годишно трябва да се ходи на очен лекар. Мнозина смятат, че щом на 3-4 г. детето е виждало добре, то ще вижда добре и на 7, 12 или 15 г., но не е така, може вече да е развило късогледство или друг проблем – тъй като очите и зрението растат с целия организъм. Може във II клас например детето да заяви, че не вижда добре написаното на дъската и това да е обикновен рефракционен проблем, но може и да се окаже голяма разлика в диоптрите на двете очи. Тогава имаме сериозен проблем, защото детето е стигнало възрастта, в която мозъкът вече не може да бъде манипулиран.
Изключително важно е съдействието на родителите, защото понякога едно лечение продължава месеци и години. То няма да даде резултат, ако родителите нехаят и не изпълняват препоръките на лекаря.
В някои случаи децата не могат да определят какво чувстват. Но едни от симптомите, които могат обострят вниманието на родителите, са оплакване на детето, че го боли глава след четене или писане на домашни или да казва, че не му се чете, примигва често, очите му сълзят.
Всички сме виждали, че малки деца, когато пишат или рисуват, често се навеждат, дори почти лягат на бюрото, а не са на здравословното разстояние 40 см или поне 35 см от листа. Такива деца трябва веднага да бъдат заведени на лекар, защото зад подобни симптоми може да се крият и други проблеми. Понякога родителите ги пренебрегват, защото симптомите се появяват след натоварен ден, а когато децата са във ваканция или са навън сред природата, симптомите изчезват.
- Каква е ролята на сините екрани, които през последните години обвиняваме и за затлъстяването на децата, и за прекомерната тревожност, и за още много неща?
- Екраните сами по себе си не са виновни за нищо от това, както и за зрението. Те не са опасни, особено ако става въпрос за телевизори и компютри, защото те се гледат на по-голямо разстояние. По-опасни са таблетите и мобилните телефони, които се гледат от твърде близо. Детето може да гледа една книжка с картинки 10-15 минути и ще му омръзне. Но един телефон/таблет е способен с игрите, песните и смяната на картини да накара детето да остане 4-5 и повече часа пред екрана, който обикновено се намира на 15-20 см от погледа.
Големият бич са електронните устройства
Подрастващите прекарват страшно дълго време на много малко разстояние пред тези екрани. Особено ако детето има и далекогледство, може да бъдат нанесени сериозни поражения - и поява на мързеливо око, и изкривяване на едно от очите към носа, както и други състояния, които вече изискват доста манипулации, включително и оперативно лечение.
- Трябва ли децата да носят слънчеви очила?
- Ултравиолетовата радиация се увеличава в глобален мащаб. Изтъняването на озоновия слой води увеличаване на радиацията. Синият ултравиолетов спектър, силните ултравиолетови лъчи са опасни и за роговицата, и за ретината.
Когато децата са често навън от края на май до средата на септември, не бива да са с незащитени очи от 10 до 17-18 ч. Това може да се постигне по три начина: да носят шапка с козирка или само козирка, тъмни очила и комбинация от двете.
Уврежданията от UV светлина не са видими веднага
Слънчевите очила, купени от сергия за 5-10 или 20 лв., нямат ултравиолетова защита. Не казвам да се купуват очила по 300-500 лева, а да се купуват лицензирани очила от лицензирани оптики и след консултация със специалист.
Екраните на електронните устройства също имат леко изразен син UV спектър, но той не е опасен, ако се стои за кратко пред екрана. Важното да се знае в този случай е, че когато човек дълго е пред екран и се взира в него, спира да мига. Хората, които се взират, мигат 3 пъти по-рядко от тези, които не се взират. Тоест, честотата на мигане намалява три пъти. Ако човек нормално мига 20 пъти в минута, когато се взира, мига само 6 пъти в минута. А това води до изсъхване на роговицата, което също има своите отрицателни последици.
- А как влияе мръсният въздух?
- Мръсният въздух само по себе си не може да доведе до проблеми като далекогледство или мързеливо око, но може косвено чрез замърсяване с химически съединения да доведе до дразнене на окото.
Мария ИВАНОВА
