Д-р Самуил Кътов е част от екипа на Клиниката по медицина и онкология към УМБАЛ “Царица Йоанна”, гр. София. Д-р Кътов завършва през 2017 г. в МУ-София образованието си като лекар, магистър по медицина. През 2018 г. практикува като лекар-ординатор към Отделението по медицинска онкология.
От същата година е специализант по медицинска онкология в Отделението по медицинска онкология и асистент към Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология на МУ-София От 2019 г. е консултант по онкология към “Програма за рехабилитация на пациенти с онкологични заболявания “Виктория”.
Преминал е обучение в онкологични центрове в Швейцария, Австрия, Полша, Израел. Автор е на две статии за лечение на тумори на бял дроб. Има специален интерес в лечението на невро-ендокринните тумори, тумори на бял дроб, на главата и шията.
На провелия се в края на 2022 г. Национален конгрес по имуноонкология в София бяха представени данни и споделен клиничен опит на съвременните подходи за лечение на малигнен мезотелиом и тимусни тумори. По този повод разговаряме с д-р Самуил Кътов, който взе участие в конгреса, за това какво представляват тимомите и тимусният карцином, и какви успехи постига имунотерапията при тези заболявания.
- Д-р Кътов, какъв беше акцентът в представените от вас данни на Националния конгрес по имунология?
- Аз представих данни за мястото на имунотерапията при тимом, тимусен карцином и малигнен мезотелиом (рак на плеврата). Като при тимома и тимусния карцином се оказа, че имунотерапията все още има да върви дълъг път. Докато за много други видове рак, включително и за мезотелиома, имунотерапията се превърна в стандарт и първи избор на лечение през последните години.
- Защо при тимома и тимусния карцином на имунотерапията й предстои да измине още дълъг път?
- Най-вероятно, заради чисто имунологичната роля на тимуса като орган. При карциноми на тимуса, както и при тимоми, се наблюдава много сериозна и разнообразна токсичност, в резултат от терапията, която се изразява в имуносвързани събития. Така че на този етап имунотерапията не показва повече полза, отколкото риск за пациентите и все още не е станала стандарт при тези заболявания.
Затова много нови методи на имунотерапия се изследват и се прилагат точно при тимома и тимусния карцином, като например, дендритноклетъчната терапия. В момента се разработват такива противоракови ваксини от ново поколение. И точно те, в ранни фази на проучванията, показват много обнадеждаващи резултати специално за тимома и тимусния карцином. Така че очакваме по-зрели данни за тях.
- Какво означава дендритноклетъчна терапия?
- Това са т.нар. ваксини. Казано на най-достъпен език, изкарват се от организма на пациента прекурсори – родители на определени имунни клетки. Те се обучават да разпознават туморните клетки, след което се вкарват обратно в организма на човека под формата на ваксина.
По този начин, обучени вече, атакуват туморните клетки. Това представлява дендритноклетъчната терапия. Наименованието й идва от дендритните клетки – едни от най-широко представените антиген-представящи клетки. Те са обект на работа на имунолозите. По принцип, такива терапии се прилагат вече в хематологията
В онкохематологията лекарственото лечение с имунотерапия е с една стъпка пред онкологията, която е насочена срещу солидните тумори. Въпреки това и ние се докосваме до тези много модерни терапии, търсим тяхното адекватно приложение при заболяванията, с които се борим.
Д-р Самуил Кътов
- Бихте ли обяснили какво представляват тимомите и тимусните карциноми?
- Два са най-разпространените злокачествени тумора в тимуса. Едните са тимоми, а другите – тимусни карциноми. Тимомите произлизат от структурата на самата жлеза, докато тимусните карциноми в голямата си част са плоскоклетъчни. Те са много по-редки – 3-4 случая на милион и са с по-лоша прогноза. Имали сме възможност да наблюдаваме и да добием опит с такива пациенти в нашата клиника. Докато тимомите са по-често срещани. Свързани са с едно неврологично заболяване, наречено миастения гравис. И благодарение на нашите колеги от неврологията, често се докосваме до такива заболявания и също се борим с тях.
Това, което прави впечатление, е, че както при тимомите, така и при тимустните карциномни, въпреки негативната прогноза в дългосрочен план, повечето пациенти живеят години наред с това заболяване, като там коментираме 10-годишна преживяемост.
- Имат ли си характерни симптоми тимомите?
- Обикновено стандартът е такъв: ако има пациент с миастения гравис, задължително трябва да се изключи наличието на тимом. Тоест, това заболяване е най-насочващото за наличие на тимом.
Миастения гравис се среща често при по-млади пациенти – жени, докато при възрастните е много по-рядко наблюдавано. Когато се прояви след 50-годишна възраст, по-често е при мъже. Въпреки това, ако на образно изследване инцидентно се намери някаква маса в медиастинума, където би трябвало да е разположен тимусът – в задната повърхност на стернума, задължително трябва да имаме хистологичната й верификация, за да изключим такова заболяване. Тимомът е като паранеопластичен синдром при миастения гравис. Свързан е с хиперплазия на тимуса
Самото заболяване се развива заради специални антитела – има автоимунна генеза. Характерно е, че т.нар. окуларна миастения гравис може да засяга екстраколарните, очедвигателни мускули, да е свързана с дисфункция и на други мускули.
- Споменахте в началото, че при малигнен мезотелиом имунотерапията работи добре. Какво е характерно за този вид рак?
- Малигненият мезотелиом е такъв вид рак, който произлиза от мезотелните клетки, както се подразбира и от името му, каквито можем да намерим в плеврата, тоест, в обвивката на белия дроб, както и в перитонеума – в обвивката на червата. Като конкретно резултатите, които цитирах на конгреса за имуно-онкологията, бяха за плевралния малигнен мезотелиом.
Там много скоро излезе проучване, което беше представено и на ЕСМО - Европейската асоциация по медицинска онкология. Резултатите от него показаха, че с комбинацията от два имунотерапевтика дава съизмерими, ако не и по-добри резултати от химиотерапията, която към момента е стандарт при напреднало такова заболяване. Но тези резултати ги дава на цената на много по-малко странични ефекти, на по-добра поносимост и качество на живот на пациентите, което е от изключителна значимост в терапията.
Някои видове паразити провокират появата на тумори
- По-специфична ли е имунотерапията при малигнения мезотелиом?
- Имунотерапията по своето естество, като цяло, не може да се нарече специфична, защото действа на ниво имунитет. Тоест, работата й е да направи видими за имунната ни система туморните клетки, тъй като те са доста хитри – развили са механизми, чрез които да се защитят от нея. Имунотерапията сваля маската на туморните клетки, така че имунитетът да ги нападне.
Прилагат се едни и същи имунотерапевти, защото се оказва, че този механизъм се използва от много и различни видове рак – мезотелиом, меланом, рак на белия дроб, на бъбрека, на пикочния мехур... В този смисъл, имунотерапията не е специфична конкретно за мезотелиома. Но, тъй като и при него се открива ефект от прилагането й, редно е да се възползваме и ние, като лекари, от тези модерни терапии, които дават хубав ефект и същевременно, по-добро качество на живот на пациента.
В бъдеще например дендритноклетъчната терапия, за която говорихме, по своето естество ще е по-специфична, тъй като се вадят клетки от организма на самия пациент. Тоест, ние ще го лекуваме с нещо, което е валидно само за него. Дендритноклетъчната терапия е насочена към много антигени.
Стопените туморни клетки се представят на имунните, които също са извадени от пациента, с цел да се запознаят с тях, да открият повече характерни неща за тумора. По този начин да го атакуват по много и различни начини. Когато имаме само един механизъм, който атакуваме, редно е да сме наясно, че туморните клетки, като нещо толкова хитро и приспособимо, най-вероятно ще намерят друг път, по които да избягат от ефекта на терапията и съответно, заболяването да прогресира.
Докато, ако са потиснати много механизми, чрез които туморните клетки могат да избягат, тогава може да се надяваме на по-дълготраен ефект от лечението.
Милена ВАСИЛЕВА
