Д-р Севда Найденска: Пневмониите са на трето място сред болестите, причиняващи смърт

Основните рискови фактори са преохлаждане на организма, тютюнопушене, понижен имунитет, както и затворени пространства с климатик

Д-р Севда Найденска: Пневмониите са на трето място сред болестите, причиняващи смърт

Най-голямото притеснение на родителите на кашлящото дете е да не “развие” пневмония. Да, тя е едно от най-честите усложнения на вирусните инфекции и грипа всяка година. И за успокоение веднага трябва да се каже, че пневмонията не е толкова страшна, когато се открие навреме и се лекува адекватно. За това можем ли да разпознаем пневмонията у дома, кои са рисковите фактори за заболяването и как се лекува то разговаряме с пулмолога от Александровска болница д-р Севда Найденска

Тя е завършила медицина през 2006 г. в Медицински университет - София, а от 2013 г. има придобита специалност по белодробни болести. От 2012 г. е лекар-асистент към УМБАЛ “Александровска”, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести.

- Какво представлява пневмонията, д-р Найденска? 

- Пневмонията представлява възпаление на белодробния паренхим, алвеолите и интерстициума. В клиничната практика се използва следната класификация - пневмония, придобита в обществото (ППО), и вътреболнична пневмония (нозокомиална), която настъпва след 24-ия час от хоспитализацията. В последните години се говори и за Вентилаторно-асоциирана пневмония (ВАП) при пациенти, които са били на механична вентилация повече от 48 часа. 

Съвременната рентгено-морфологична класификация се основава на разпространението на пневмонията. Тя бива лобарна (дялова) и лобуларна (огнищна). Терминът бронхопневмония се използва като синоним на лобуларната пневмония. 

7 признака, че обикновена настинка е преминала в пневмония

Пневмониите са на трето място в статистиката на болестите, причиняващи смърт - 15 на 1000 за година. Основните рискови групи пациенти са: при възраст над 65 години или деца под 2 години, бременни; пациенти със значими хронични заболявания като ХОББ, бронхиална астма, диабет, сърдечносъдови болести, тежки бъбречни страдания и др.; имунокомпрометирани пациенти като например болни със СПИН, нарко- и алкохолзависими, болни със злокачествени заболявания на кръвотоворната система - левкемии, лимфоми и др; онкоболни,  пациенти след органна трансплантация (поради провежданата имуносупресия), с автоимунни заболявания; с първичен имунен дефицит; след тежки операции, недохранване и др.

- Кои са симптомите и как протича пневмонията?

- В ранните стадии са налице общи оплаквания, които се наблюдават и при вирусните инфекции - висока температура, суха кашлица, главоболие, отпадналост. Обикновено след третия ден може да се насложи бактериална инфекция и тогава кашлицата става продуктивна, с отделяне на жълто-зелени храчки, задържане на температурата или повишаване до 39 - 40 градуса С, втрисане, обща отпадналост, обилно изпотяване, изразена умора, затруднено дишане, болки в гръдния кош. 

Клиничната картина на типичната пневмококова пневмония (разположена на голяма площ) е с остро начало, втрисане, висока температура - 38-39 градуса, трудно повлияваща се от антипиретици, кашлица - в началото суха, а след втория ден с отделяне на кафяво-червеникави храчки, затруднено дишане и болка в гръдния кош. Често се придружава от херпес на устните. Пневмониите, причинени от стафилококи, засягат предимно малки деца и възрастни хора, най-често като усложнение на грип. Много често дава усложнения - абсцеси. 

Д-р Севда Найденска

Вирусните пневмонии спадат към групата на атипичните пневмонии. Към тях също спадат тези, причинени от хламидия, микоплазма, легионела. Tе се наричат атипични, тъй като клиничната картина се отличава от тази на типичната пневмококова пневмония. Те обикновено имат бавно начало, придружено обикновено с главоболие, болка по мускулите, лека температура, суха дразнеща кашлица и оскъдно или липсващо отделяне на храчки. Липсата на физикална (при прегледа) находка не изключва атипична пневмония. Нашите учители описват тези заболявания с характеристиката “Малко се чува, много се вижда”.  Поради това при неясните случаи винаги се прави рентгеново изследване.

- Как се поставя диагнозата?

- Диагнозата се изгражда на базата на данните  от анамнезата на пациента и клиничния преглед, от който се намират признаци на инфилтрат (патологично бронхиално дишане, звънливи влажни хрипове). Следва потвърждаване на диагнозата на базата на образни и лабораторни изследвания.

Основните промени са в левкоцитите - повишените левкоцити и неутрофили са белег за бактериална пневмония, а ниските левкоцити и лимфоцити са характерни за вирусната. Също така се повишава утайката (СУЕ) и С- реактивен протеин. Доказването на бактериалния причинител се осъществява с микробиологично изследване на храчка, бронхо-алвеоларен лаваж, кръв и др.

За доказване на вирусна етиология е необходимо серологично изследване - доказване на антитела срещу съответния вирусен причинител. Този метод обаче е индиректен и доказва наличие на имунитет. Антителата от клас IgM са белег за остра инфекция, а тези от клас IgG говорят за преболедувана такава. Необходимо е изследването да се извършва в динамика - на 1-ви и 14-и ден, като се отчита нарастването на титъра на антитела от клас IgM. Титърът трябва да бъде четирикратно повишен. Пряко вирусът се доказва чрез PCR - молекулярно-генетичен метод и откриващ съответната вирусна РНК или ДНК.

- Кои са рисковите фактори, причиняващи пневмония?

- Основните рискови фактори са преохлаждане на организма, тютюнопушене, понижен имунитет, както и затворени пространства с много хора, старчески домове, детски градини, училища, работа в условията на климатик. Значение имат също условията на работната среда, както и пътуване в ендемични райони. Като цяло възрастните хора и тези със съпътстващи заболявания са с по-висок риск от развитие на тежки симптоми.  

- Какво е лечението?

- Лечението на пневмониите се провежда в две насоки: етиологично - срещу съответния причинител (антибактериално или антивирусно), и симптоматично, повлияващо защитните механизми на организма.

Съществен момент е дали пациентът ще бъде хоспитализиран или е на домашно лечение. При пациенти без придружаващи заболявания и нисък риск от развитие на усложнения, с лека или среднотежка тежест на протичане лечението може да бъде проведено в дома 

Как да разпознаем пневмонията, ако липсва кашлица?

Най-често използваната скала за оценка на тежестта на пневмонията е ПОРТ-скалата, която разделя пациентите в групи според тежестта на заболяването и дава възможност за точна преценка къде да се лекува пациентът - в дома, в белодробно или в интензивно отделение.

Лечението трябва да започне своевременно, още преди получаването на резултата от микробиологичното изследване. То е емпирично, съобразено с най-вероятния причинител, възрастта на пациента, съпътстващите заболявания и имунния статус. След получаване на микробиологичното изследване се прави преоценка на лечението според изолирания причинител и антибиограмата (неговата чувствителност към антибиотици).

- Какви усложнения могат да настъпят при това заболяване?

- Най-честите усложнения са плеврален излив; абсцес; засягане на сърцето - ендокардит, миоперикардит; сепсис - навлизане на бактериите в кръвта и разпространяването им във всички органи, дихателна, сърдечна недостатъчност. Могат също така да се получат усложнения от страна на черния дроб (повишаване на чернодробните ензими) и бъбреците. При възрастни и дехидратирани пациенти може да се наблюдава промяна в съзнанието.

- Какъв вид пневмония причинява коронавирусът в тежката си форма? 

- Коронавирусът причинява вирусна (интерстициална) пневмония. Няма специфично лечение за това заболяване, така че подходът, използван за лечение на пациенти с инфекции, свързани с новия коронавирус, е за симптоматично лечение.

Опитват се различни комбинации от химиотерапетици и азитромицин (поради неговата имуномодулаторна активност), както и различни  групи антивирусни препарати, като до момента няма категорични данни за тяхната ефективност, тъй като докладваните резултати са на базата на изследване на малки групи болни, недостатъчни за статистически достоверни заключения. 

На заболелите се прилагат поддържащи мероприятия, свързани с мониториране на жизнените показатели, кислородотерапия, поддържане на водно-солевия баланс. При малък брой пациенти (най-вече от високорисковите групи, но не само) се наблюдава най-тежката форма на заболяване Остър респираторен дистрес синдром (ARDS), което изисква активни реанимационни мероприятия, включително и механична вентилация.

Румяна СТЕФАНОВА

Коментари