Напълно възможно е вашият “хроничен бронхит”, алергията или честите простуди всъщност да са астма, която още не е диагностицирана. Според статистиката от астма страдат 235 млн. души по света - тоест около 5% от населението на Земята. Алерголозите обаче твърдят, че диагноза “бронхиална астма” получават около двама от действително боледуващите. Докато не отидете веднъж при лекар с пристъп на задушаване, ще ви лекуват от бронхит.
А някои хора се лекуват от бронхит по шест месеца годишно, като често им се изписват по няколко антибиотика, без особен клиничен ефект. Можем ли да разпознаем астмата, кои са нейните причинители и лекува ли се тя, с тези въпроси се обърнахме към алерголога от Александровска болница д-р Симеон Узунов.
- Какво заболяване е астмата, д-р Узунов?
- Астмата е мултифакторно белодробно заболяване, при което има хронично възпаление и обратим характер. Изявява се с прояви на задух, кашлица, стягане в гърдите и хрипове, които варират по интензитет.
- Каква е честотата на заболяването сред българите и има ли то “предпочитание” по пол и възраст?
- По статистика в България около 300 000 - 350 000 човека боледуват от астма. Като в детска възраст от астма боледуват повече момиченцата, а вече в по-зряла възраст мъжкият пол е по-засегнат.
Тези 3 храни ще ви помогнат да се спасите от астмата
- Какво можем да кажем за етиологията на заболяването?
- Най-общо казано, астмата е алергична и неалергична. Първата е свързана със свръхчувствителност към различни външни дразнения - полени, домашен прах, домашни любимци. Има и друг тип астма, която не е алергична, тя по-скоро е еозинофилна или неутрофилна астма. Еозинофилите и неутрофилите са част от спектъра на левкоцитите - белите кръвни клетки. Еозинофилите имат и важно значение за предпазване на организма от паразити, но също така количеството им често се увеличава при редица алергични заболявания.
- Казахте, че астмата е свързана с нарушена функция на белите дробове. В какво се изразяват тези нарушения?
- При хора, страдащи от астма, алергените, настинките и респираторните вируси водят до свиване на мускулите на дихателните пътища, при което въздухът не може да се движи свободно вътре. Човек остава без дъх, трудно издишва, получава се свирене на гърдите. Дихателните пътища на хората с астма са изключително чувствителни. Обикновено те реагират бурно и се свиват дори при наличието на най-малки дразнители - специфични, като полени и домашен прах или неспецифични, като пушек, силни миризми и стрес.
При астма бронхиалните пътища са зачервени и подути
Смята се, че това възпаление играе роля за възникването на дълготрайни увреждания, които могат да настъпят в белите дробове. Затова терапията на възпалението е от ключово значение за лечението на астмата в дългосрочен план.
Д-р Симеон Узунов
- Кога се получават тежките астматични пристъпи?
- Тежък астматичен пристъп се получава или при рязко прекъсване на терапията, или при неправилното й прилагане. Това са най-важните неща, които гледаме при пациентите, когато идват при нас. Тежък астматичен пристъп при пациенти с алергична бронхиална астма, може да се получи и при много голяма експозиция на полени. Физическото натоварване също може да е предпоставка за тежък астматичен пристъп. Когато пациентът не може да овладее пристъпа в домашни условия с наръчните си инхалатори, е добре да се обърне към спешен център или към клиника, която би могла да му помогне.
- Кашлица, свирене на гърдите, недостиг на въздух, всичките те са симптоми и за други заболявания. Как се поставя диагнозата астма?
- Диагнозата астма не се поставя никак лесно. Тя задължително трябва да бъде поставена от специалист-алерголог съобразно първо - оплакванията, които има пациентът, второ - симптомите, които се намират у него, и трето - със съответните лабораторни и инструменталните изследвания. Много е важно освен физикалното изследване, да се направи спирометрия, да се направи кожно алергично тестуване, да се види дали астмата е алергична или неалергична, и евентуално да се изключат състояния, които биха могли да наподобяват бронхиална астма. Може би има около 30 такива, които са в т.нар. диференциална диагноза на бронхиалната астма.
- Лекува ли се астмата?
- По принцип, дефинитивно лечение за бронхиалната астма няма.
Нашата цел е да вкараме пациента в ремисия - т.е. той да няма симптоми и да може да извършва ежедневните си действия. Въобще да бъде в такова състояние, че да не разбира, че има някакво белодробно заболяване. Практически, това се постига по различен начин в зависимост от стадия, в който се намира. Лечението може да бъде само с приемане на медикаменти при нужда - в първи стадий и в последен - петото стъпало на астма, по нашите препоръки, които са международни за лечение, тогава вече може да се включи и т.нар. биологична терапия, показваща отлични резултати в последните години.
Астмата и полипите в носа често вървят заедно
Бих искал да акцентирам и върху специфичната имунотерапия, която се назначава от специалист-алерголог като лечение, което може да промени хода на алергичната бронхиална астма и алергичния ринит. Тя трябва да бъде започната още в най-ранните стадии на заболяването, при установяване на специфичен алерген. Т.е. спектърът на медикаменти, които могат да се използват в зависимост от моментното състояние на пациента, е много широк и задължително подлежи на уточняване от специалист- алерголог. Считаме, че самолечението и често лечението с нетрадиционни средства може да бъде опасно за пациентите!
- Необходимо ли е хората с бронхиална астма винаги да имат под ръка инхалатор?
- Абсолютно необходимо! Пациентите с бронхиална астма трябва винаги да носят у себе си назначените от специалист инхалатори и да ги ползват по предписание. Най-голямата заблуда на пациентите с астма е, че когато влязат в ремисия, си мислят, че са се излекували. Обикновено тогава те самоволно прекъсват терапията си, но в следващия момент могат да получат много силен пристъп, който дори да наложи спешно приемане в болница.
- Доколко мръсният въздух, който дишаме, е причина за все повече увеличаващият се брой на астматиците?
- В момента, специално в градовете, всички говорят за замърсяване на въздуха. Понякога това се преекспонира, но по принцип този т.нар. дразнител, може да усложни състоянието на пациентите. По този повод коментираме сред колегите, че е много различен алергенът например на брезата, която расте в планината, от този на същото дърво в Борисовата градина.
Защото в планината този брезов полен колкото и да е алерген, той е чист, не е натоварен с прахови частици, с изгорели газове от дизеловите автомобили, а това много променя неговата алергенност. Поленът в големия град става доста по-агресивен за пациентите с белодробни заболявания. Така че би трябвало да се спазва изискването за чистотата на въздуха, но за съжаление, не винаги може да се получи.
- А каква е ролята на климатиците за появата на астма?
- Не можем да отричаме климатиците, но те трябва да имат биофилтри и да се мият редовно. Винаги питам моите пациенти дали имат климатици у дома си, защото, ако не се почистват филтрите им, се събират много вредни микроорганизми. В тях може да има гъбички, различни бактерии, които да провокират пристъп на астма. Има пациенти с чувствителност на плесени и на гъбички.
Т.е. тези пациенти трябва да си почистват филтрите на климатиците най-малко веднъж седмично. Ако работят в големи офис сгради - тук е по-неприятният момент, защото често те са с централна климатизация, която може да разнася в цялата сграда тези вредни микроорганизми и ако не се почистват на време филтрите, които са общи, това би могло да усложни състоянието или да предизвика пристъп на самото заболяване.
Румяна Стефанова
