Д-р Светлозар Георгиев: Всекидневно Господ връща пациентите в живота
Вярата в доброто ще ни опази здрави
„Наскоро ме сполетя домашна битова злополука, е написал Ангел Ангелов, пациент на един бургаски неврохирург. - Получих няколко разкъсано-контузни рани по главата, лицето и по-сериозно на носа. По преценка на джипито бях насочен към неврохирург в многопрофилната болница в Бургас.
Прие ме д-р Светлозар Георгиев, усмихнато, любезно. Това леко ме смути, помислих, че е заради погрознялата ми физиономия. Обаче бързо разбрах, че греша. Внимателното му и старателно отношение към мен прокудиха болките ми. Сякаш раните ми обработваше добър, стар приятел. И като че ли нещо се преобърна в мен – неволно стигнах до преценката, че усмивката на лекаря е началото на оздравяването на болния.
Сърдечно ви благодаря, д-р Георгиев! Бъдете все така усмихнат, вежлив и внимателен към пациентите си. Във вас тупти чудесно Хипократово сърце”...
Думи на благодарност за д-р Светлозар Георгиев, зам.-директор на бургаската болница по стечение на обстоятелствата и неврохирург по призвание, но пожелали да му благодарят за спасения си живот са още стотици други българи.
Междувременно всекидневието на доктора и колегите му в МБАЛ - Бургас е напрегнато дори извън летните месеци.
18-годишна пациентка постъпва в безсъзнание в болницата, след като отишла да се забавлява на картинг писта в града и шалът на врата й се омотава около гумата на колата. „Буквално беше удушена, макар че някак си е успяла да разкъса шала. Сблъскахме се с тежки и сериозни увреждания. Когато я настанихме в реанимацията, едва дишаше. При опит да направят трахеостома колегите не откриват трахеята. При последващата тежка операция установихме, че трахеята просто е срязана – откъсната от ларинкса и придърпана към белия дроб. Учудващо е въобще как е имало дишане“, обяснява д-р Георгиев.
Какво го кара да обича професията си, какво е за него и семейството му вярата, малко за неврохирургията, повече за отношенията между хората, ето какво сподели пред в. „Доктор” именитият неврохирург.
- Д-р Георгиев, какво се случва към днешна дата с полуудушената девойка?
- Трябва да е добре! Бащата тогава реши да търси консултация в София, но нито приеха някъде момичето, нито са казали, че нещо друго трябва да се прави по нея. И д-р Петков не го е виждал. Но със сигурност е добре – който не е добре, сам идва при нас, и то многократно. Разбирам ги хората, какво да търсят пак в болницата.
- Беше ли ви страх да не загубите живота й?
- Да, имаше такъв момент, когато интубацията не вървеше, не можехме да намерим трахеята – беше много критичен момент, но слава Богу, справихме се без никакви последствия за нея. После намерихме трахеята – откъсната.
- Възстановили сте и трахеята, и ларинкса...
- Да, при операцията всичко възстановихме. Дори започна да издава звуци, преди да я изпишем, освен че беше адекватна и контактна. Има индикации за пълно възстановяване, така че съм оптимист, че девойката е добре. Но ще я потърся, за да я чуя.
- Сигурно ще ви се обади тя, докторе, като прочете тази статия...
- Вярно, колеги от София в някои случаи могат да помогнат, но д-р Петков е един от най-добрите не само в Бургас, човек с опит, всички нови методики прилага. Късмет имаше момичето – такъв случай може да приключи неблагоприятно включително в Париж, Лондон, Вашингтон, случи на доктори...
- На колко души спасихте още живота? Лесно ли се случва?
- Наистина, на много хора сме спасили живота. Такъв случай със скъсана трахея досега не сме имали – спасявали сме хора, свалени от въжето, с говорни вече проблеми, с дихателни за дълго време Най-често това са травматични пациенти, след катастрофи, с тежки мозъчни инсулти. Изпадат в кома и ако не се предприеме интервенция на момента, нещата стават необратими. Тези състояния изглеждат драматични за околните, но при нас предизвикват професионално задоволство, когато пациент, независимо от възрастта, си е отивал от този свят, в клинична смърт, на следващия ден го виждаш в съзнание, след ден още ходи и е контактен.
Казват ни – вие го спасихте!
Вярно, но само дотолкова, доколкото професионално сме направили каквото трябва. С единият крак – тук, с другия – в отвъдното. Има случаи, когато виждаш как съдбата или Господ връща пациентите обратно в живота. Чрез нас Господ решава кой, докъде и как - може да се каже, че сме дясната ръка на Господ на земята за решаване на здравословни проблеми. Голяма доза късмет са имали криминални, роми, разбойници да прескочат, а хора, които са искали да ни позлатят, са си отивали...
- Вярващ човек ли сте, докторе?
- Да, достатъчно, без да ми пречи на живота и работата. Когато ти се наложи, все ще се намери кой да ти помогне, така че в тези празнични дни смятам, че призивът и на медии, и на лекари е хората да правят добрини справедливо и полезно. В някои случаи това е здравословно.
- Вяра в какво би ни помогнала да се опазим здрави, да опазим семействата, децата си?
- Вяра в доброто! И много позитивизъм! Доказано е статистически, и моите впечатления са такива, че хора, дори със сериозни заболявания,
когато гледат с вяра напред
и положителни мисли, се възстановяват по-бързо. Самосъжалението не води до добри пътища. Българите са вярващи, едни в съдбата, други в различни сили, на врачки и гадатели. Всички носим в себе си нещо от древни времена, но със смирение палим свещ в манастирите.
Празници са!
Да са живи и здрави читателите ви! По време на празниците да не прекаляват с дълги маси, много храна, обилно полята с алкохол. За съжаление нито можем да изядем, нито да изпием всичко на този свят. Да бъдат умерени, да гледат позитивно – колкото повече стават добрите и добронамерени хора, толкова ще си направим своя живот по-добър. Тогава и Господ ще помага! Честита Коледа и щастлива Нова година и на вас, и на читателите ви.
Рецепта за здрав работещ мозък
Основно хората трябва да са позитивни, дори в трудни, критични моменти. Да запазят надеждата за по-добро. Много е важно мозъкът да се „захранва” с добри мисли, с добри четива. Един добре работещ мозък се съхранява по-дълго време, съобразявайки се с каква храна храним тялото. Човек трябва да се вслуша във вътрешния си глас, какво и колко и кога да приема. Полезно е чаша вино или малка ракия, от големите количества започва деградацията.
Люба МОМЧИЛОВА
Прие ме д-р Светлозар Георгиев, усмихнато, любезно. Това леко ме смути, помислих, че е заради погрознялата ми физиономия. Обаче бързо разбрах, че греша. Внимателното му и старателно отношение към мен прокудиха болките ми. Сякаш раните ми обработваше добър, стар приятел. И като че ли нещо се преобърна в мен – неволно стигнах до преценката, че усмивката на лекаря е началото на оздравяването на болния.
Сърдечно ви благодаря, д-р Георгиев! Бъдете все така усмихнат, вежлив и внимателен към пациентите си. Във вас тупти чудесно Хипократово сърце”...
Думи на благодарност за д-р Светлозар Георгиев, зам.-директор на бургаската болница по стечение на обстоятелствата и неврохирург по призвание, но пожелали да му благодарят за спасения си живот са още стотици други българи.
Междувременно всекидневието на доктора и колегите му в МБАЛ - Бургас е напрегнато дори извън летните месеци.
18-годишна пациентка постъпва в безсъзнание в болницата, след като отишла да се забавлява на картинг писта в града и шалът на врата й се омотава около гумата на колата. „Буквално беше удушена, макар че някак си е успяла да разкъса шала. Сблъскахме се с тежки и сериозни увреждания. Когато я настанихме в реанимацията, едва дишаше. При опит да направят трахеостома колегите не откриват трахеята. При последващата тежка операция установихме, че трахеята просто е срязана – откъсната от ларинкса и придърпана към белия дроб. Учудващо е въобще как е имало дишане“, обяснява д-р Георгиев.
Какво го кара да обича професията си, какво е за него и семейството му вярата, малко за неврохирургията, повече за отношенията между хората, ето какво сподели пред в. „Доктор” именитият неврохирург.
- Д-р Георгиев, какво се случва към днешна дата с полуудушената девойка?
- Трябва да е добре! Бащата тогава реши да търси консултация в София, но нито приеха някъде момичето, нито са казали, че нещо друго трябва да се прави по нея. И д-р Петков не го е виждал. Но със сигурност е добре – който не е добре, сам идва при нас, и то многократно. Разбирам ги хората, какво да търсят пак в болницата.
- Беше ли ви страх да не загубите живота й?
- Да, имаше такъв момент, когато интубацията не вървеше, не можехме да намерим трахеята – беше много критичен момент, но слава Богу, справихме се без никакви последствия за нея. После намерихме трахеята – откъсната.
- Възстановили сте и трахеята, и ларинкса...
- Да, при операцията всичко възстановихме. Дори започна да издава звуци, преди да я изпишем, освен че беше адекватна и контактна. Има индикации за пълно възстановяване, така че съм оптимист, че девойката е добре. Но ще я потърся, за да я чуя.
- Сигурно ще ви се обади тя, докторе, като прочете тази статия...
- Вярно, колеги от София в някои случаи могат да помогнат, но д-р Петков е един от най-добрите не само в Бургас, човек с опит, всички нови методики прилага. Късмет имаше момичето – такъв случай може да приключи неблагоприятно включително в Париж, Лондон, Вашингтон, случи на доктори...
- На колко души спасихте още живота? Лесно ли се случва?
- Наистина, на много хора сме спасили живота. Такъв случай със скъсана трахея досега не сме имали – спасявали сме хора, свалени от въжето, с говорни вече проблеми, с дихателни за дълго време Най-често това са травматични пациенти, след катастрофи, с тежки мозъчни инсулти. Изпадат в кома и ако не се предприеме интервенция на момента, нещата стават необратими. Тези състояния изглеждат драматични за околните, но при нас предизвикват професионално задоволство, когато пациент, независимо от възрастта, си е отивал от този свят, в клинична смърт, на следващия ден го виждаш в съзнание, след ден още ходи и е контактен.
Казват ни – вие го спасихте!
Вярно, но само дотолкова, доколкото професионално сме направили каквото трябва. С единият крак – тук, с другия – в отвъдното. Има случаи, когато виждаш как съдбата или Господ връща пациентите обратно в живота. Чрез нас Господ решава кой, докъде и как - може да се каже, че сме дясната ръка на Господ на земята за решаване на здравословни проблеми. Голяма доза късмет са имали криминални, роми, разбойници да прескочат, а хора, които са искали да ни позлатят, са си отивали...
- Вярващ човек ли сте, докторе?
- Да, достатъчно, без да ми пречи на живота и работата. Когато ти се наложи, все ще се намери кой да ти помогне, така че в тези празнични дни смятам, че призивът и на медии, и на лекари е хората да правят добрини справедливо и полезно. В някои случаи това е здравословно.
- Вяра в какво би ни помогнала да се опазим здрави, да опазим семействата, децата си?
- Вяра в доброто! И много позитивизъм! Доказано е статистически, и моите впечатления са такива, че хора, дори със сериозни заболявания,
когато гледат с вяра напред
и положителни мисли, се възстановяват по-бързо. Самосъжалението не води до добри пътища. Българите са вярващи, едни в съдбата, други в различни сили, на врачки и гадатели. Всички носим в себе си нещо от древни времена, но със смирение палим свещ в манастирите.
Празници са!
Да са живи и здрави читателите ви! По време на празниците да не прекаляват с дълги маси, много храна, обилно полята с алкохол. За съжаление нито можем да изядем, нито да изпием всичко на този свят. Да бъдат умерени, да гледат позитивно – колкото повече стават добрите и добронамерени хора, толкова ще си направим своя живот по-добър. Тогава и Господ ще помага! Честита Коледа и щастлива Нова година и на вас, и на читателите ви.
Рецепта за здрав работещ мозък
Основно хората трябва да са позитивни, дори в трудни, критични моменти. Да запазят надеждата за по-добро. Много е важно мозъкът да се „захранва” с добри мисли, с добри четива. Един добре работещ мозък се съхранява по-дълго време, съобразявайки се с каква храна храним тялото. Човек трябва да се вслуша във вътрешния си глас, какво и колко и кога да приема. Полезно е чаша вино или малка ракия, от големите количества започва деградацията.
Люба МОМЧИЛОВА
;void(0);){kind=link}
Коментари