Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ – Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Свети Врач”. Специализирал е в Университетска клиника „Франкфурт/Майн“ - Германия. Предлагаме ви изключително навременно и полезно интервю с д-р Веселин Герев за начините, по които влияят на здравето ни тревогата и стресът.
- Д-р Герев, повече от две години сме в напрежение и тревога покрай пандемията. В стрес или депресия живеем? Каква е разликата между двете състояния?
- Ако разглеждаме тези състояния хронологично, то първо се появява стресът, който най-често е съпроводен от дълги състояния на тревога, безпокойство и напрежение. След това обикновено, идва фазата на изчерпване на психиката, като възможности да се „напряга” от психотравмените събития и така се задейства спиралата на понижената енергия, настроение и „черни” мисли.
- Задължително ли е от стресът да преминава към депресия?
- В повечето случаи е така, тъй като хората си мислят, че стресът е състояние, което отминава от само себе си с течение на времето.
Практиката обаче показва, че състоянието се задълбочава, тъй като изчерпването на психиката, вследствие на стрес, води до недостиг на основните биологично-активни вещества в мозъка. Те не могат да бъдат възстановени от само себе си. Затова е много важно лечението на състоянието да започне още на фаза стрес, преди да се е регистрирала депресията. Тогава то става много по-лесно и бързо.
- Погледнато реално, всеки човек страда много или малко от безсъние. Всичко това също ли е стрес?
- Разбира се, че не. Всеки от нас е преживявал безсънни, неспокойни нощи. Стресираният човек заспива трудно. След като затвори очи, събитията преминават като на кинолента през съзнанието му и дълго не му позволяват да заспи. Сънят е повърхностен, неспокоен, с чести събуждания призори, около 4-5 ч., когато вътрешното напрежение е най-силно.
- Има ли характерни, първи симптоми, които показват, че депресията идва?
- Всеки човек е строга индивидуалност и съобразно структурата на неговата личност се проявяват един или няколко такива признака. Практиката ми показва, че в повечето случаи едни от първите предвестници са отказът от секс, проблеми с храненето или само безсъние.
Най-често забравяме поради тревожност и безпокойство
- Може ли злоупотребата с алкохол и психотропни вещества да доведе до депресия?
- Винаги съм твърдял, че алкохолът е най-достъпното антистресово средство, което човек може да си набави безпрепятствено. Проблемът е там, че в началото на алкохолната употреба се намаляват напрежението, тревогата и безпокойството, но в последствие алкохолът сам по себе си, започва да усилва симптомите на потиснатост, отпадналост и става фактор за депресия, т.е. усилва симптомите. Същата е и ролята на някои психотропни и упойващи вещества, като например, транквиланти, хероин, кока, халюциногени, екстази. Всички тези вещества предизвикват т.нар. „химическа” депресия.
- Какви промени настъпват в мозъка на депресирания човек?
- Има три основни биологично-активни вещества (невромедиатори), които контролират основните процеси в нервните клетки. Тези вещества са серотонин, допамин и норадреналин. В определени мозъчни структури трите вещества са в балансирани съотношения едно спрямо друго. В състояние на депресия балансът в техните съотношения е нарушен. Едно от веществата или и трите заедно са в намалени количества, т.е. изчерпани са в нервните клетки и това предизвиква депресивните симптоми.
- За кои сфери на психичната дейност отговарят тези вещества?
- Серотонинът е веществото с най-важни функции в няколко основни сфери на психичната дейност. Достатъчните количества серотонин осигуряват доброто настроение, здравия и продължителен сън, от който човек се събужда отпочинал, добра памет и фиксацията на вниманието. Липсата му води до това човек да изпитва безпричинно страх и тревога. Когато това вещество намалее като количество, всички функции, за които то отговаря, не протичат с необходимото качество.
Норадреналинът от своя страна, е веществото на добрия тонус и енергичност. Неговите нива леко се колебаят през деня, като най-високи са сутрин след събуждане и обикновено намаляват в следобедните часове. Това е веществото, което ни дава сили да се справяме с ежедневните задължения.
И накрая – допаминът. Той участва в процесите на мислене. При депресия количеството му намалява. Това води до бавното протичане на мисловния процес, невъзможността да се правят бързи асоциации и трудните причинно-следствени връзки, свързани с възприятията и представите.
Д-р Веселин Герев
- Възможно ли е само едно от трите вещества да липсва?
- Науката възприема депресията като дисбаланс в съотношението на тези три вещества, за което обаче, може да се спори. Проблемът е, че няма обективен метод, по който това да бъде установено. За това съдим по емпирични (косвени) данни. На практика, лекарят преценява състоянието в зависимост от нарушението на определени психични функции, които се диагностицират.
- Значи ли това, че пациентът не може да контролира своето състояние?
- Категорично, да. Тук става въпрос за биологични дефицити, които няма как да бъдат набавени, освен по химичен път. Мобилизацията на вътрешните сили за преодоляване на състоянието води само до неговото задълбочаване. Все едно да се опитваш да караш автомобил, без гориво. Той няма да тръгне, преди да бъде зареден.
- Различно ли се проявява депресията при жените и при мъжете?
- Жените са по-емоционалната половина на обществото. Това обяснява защо депресията при тях протича предимно с емоционален срив. Най-често преобладават силното напрежение, както и потиснатото настроение. Те по-често плачат, което в началото облекчава състоянието, действа като психокатарзис. По правило, жените търсят специализирана помощ на по-ранен етап от развитието на болестта.
Мъжете обикновено, понасят стоически проблемите и дълго време задържат в себе си напрежението. Те търсят всевъзможни начини за справяне. Например, злоупотреба с алкохол, склонност към хазарт, извънбрачни връзки, импулсивни действия – т.е. чрез агресивния нагон задържат дълго време хода на състоянието. Накрая рухват изведнъж. В този период мъжете често пристъпват към самоубийство.
- А при хората от третата възраст по-различна ли е ситуацията?
- При тях най-често се наблюдават симптомите на тъга, безсилие и нарушение в съня. Много често те са съпроводени от мисли в депресивен стил, понякога граничещи с лудост. Появяват се страхове от обедняване, ограбване, ощетяване, безсмислие, абсурд. Много често депресивното състояние в тази възраст протича вяло и често се възприема от близките като суетност, каприз и чепатост на характера.
- Кога един депресиран човек посяга на живота си?
- В състояние на депресия мислите за безизходица и безперспективност са толкова силни, че понякога карат човек да не виждат друг изход от положението, освен самоубийство. Макар, че това е много краен акт, противоречащ на нагона за живот, той се среща при хората със запазена действена активност (човек трябва да бъде двигателно активен, за да пристъпи към самоубийство).
Факт е, че леките депресии много по-често тласкат към самоубийство, отколкото по-тежките, където пациентът е отпаднал и отпуснат. Практиката показва, че бързото повишаване в нивата на серотонин намалява суицидните (самоубийствени) нагласи на страдащия.
- Кои групи медикаменти се използват най-често за лечение на депресията?
- Аз съм на мнение, че най-доброто лекарство е това, което действа. Практиката показва, че невинаги най-скъпото и ново лекарство е най-ефикасно. Субстанциите на медикаментите се свързват със специфични белтъчни структури в мозъка, които наричаме рецептори. Те са различни, както за отделните типове биологично-активни вещества, така и за медикаментозните субстанции, които внасяме отвън.
Както при всеки човек структурата на белтъка е индивидуална, така и тези на рецепторите са неповторими. Колкото по-близки са те до субстанцията на лекарството, толкова по-добър е ефектът от лечението.
Казано образно, те трябва да си паснат като ключ и ключалка на врата. Само тогава е възможно да очакваме резултат от лечението. Разбира се, групата на по-старите медикаменти-трициклици, се използва все по-рядко, но за сметка на това, ефектите на по-новите медикаменти се сравняват с тях.
- Може ли към медикаментите да се приемат билкови субстанции, за да се подпомогне лечението?
- Няма пречки за това. Но, само когато билките „допълват” ефекта от лекарствата. Лечението на депресията единствено с билки е невъзможно.
Милена ВАСИЛЕВА
