Д-р Веселин Милков: Хроничният гломерулонефрит засяга и двата бъбрека

Здравето на бъбреците коментира в интервю за в. “Доктор” и в отговор на читателско запитвате нефрологът д-р Веселин Милков - специалист в отделението по хемодиализа в Пета градска болница, София, и консултант към Аджибадем Сити Клиник в столицата.

6 навика, които могат да "убият" бъбреците ни

Д-р Милков е работил в ЮАР-Йоханесбург като консултант нефролог в различни учебни болници. Бил е завеждащ на Център по хемодиализа в Барагуанат-болница - най-голямата в Южното полукълбо според Книгата на Гинес.

Той е специализирал и китайска медицина, като през 1999 г. получава степен доктор по китайска медицина. Работил е като семеен лекар и в Дъблин, както и спешна и семейна медицина в Международната медицинска компания в Близкия изток. 

За характерното за хроничния гломерулонефрит, както и за някои по-често срещани нефрологични заболявания вижте в интервюто с д-р Веселин Милков.

- Д-р Милков, направо на въпроса: какво е характерното за гломерулонефрита, най-общо казано? 

- Първо трябва да кажа, че има остра и хронична форма на заболяването, но аз предлагам да обсъдим хроничния гломерулонефрит, тъй като повечето форми на острия имат тенденцията да прогресират към хроничен.

Става дума за двустранно заболяване на бъбреците, т.е. засягат се едновременно и двата бъбрека. И води до прогресивна загуба на гломерули, т.е. на структурите на бъбрека.

Това от своя страна неминуемо води до намаляване на бъбречната функция. Намалената бъбречна функция се изразява с увеличаване нивото на уреята, на креатинина и на други продукти, които по принцип се очистват от бъбреците.

С увеличаване нивата на тези продукти в кръвта болните започват да изпитват симптомите на болестта. 

- А какви са симптомите на хроничния гломерулонефрит?

- Както вече казах, това е хронично, т.е. бавно развиващо се заболяване. Затова болните постепенно започват да се оплакват от отпадналост, от загуба на апетит, може да се повиши кръвното налягане също. В урината започва да се отделя белтък, отделят се червени кръвни телца.

С напредването на бъбречната недостатъчност се появява специфичен дъх от устата на пациента, който пък изпитва сладникав вкус. Това е признак, по който един добър специалист лесно може да установи дали пациентът има хронично заболяване на бъбреците.

Характерно за хроничния гломерулонефрит е, че прогресира бавно, може да отнеме година. Но в крайна сметка, макар и бавно, се стига до крайния стадий на бъбречна недостатъчност, което вече налага извънбъбречни методи за очистване, т.е. хемодиализа.

- А може ли този процес на прогресия да се забави, ако се започне навременно лечение?

- Да, ако се започне лечение навреме, процесът може да се забави до голяма степен. Иначе няма как да регресира напълно, защото в крайна сметка гломерулонефритът е  автоимунно заболяване.

И като всяко автоимунно заболяване трудно се повлиява от специфичните лекарства, които използваме. Но пак казвам, важното е, че прогресията може да се забави, а така да се отдалечи и стадият, когато бъбреците вече престават да функционират нормално и болният трябва да мине на хемодиализа.

Пет са стадиите на хроничната бъбречна недостатъчност в зависимост от това до каква степен е увредена бъбречната функция. Обикновено в петия стадий болният трябва да бъде поставен на хемодиализа.

Д-р Веселин Милков

Прогнозата е песимистична. Единственият шанс на такива болни е хемодиализа до края на живота им, освен ако не получат бъбречна трансплантация. Нещо, което, за съжаление, в България на този етап е доста трудно.

В момента 1000-1100 души чакат за бъбречна трансплантация, но поради редица организационни и други причини броят трансплантирани за една година е изключително малък. 

Затова е много важно личните лекари навреме да открият проблема, за да може да се диагностицира болестта.

Ако има болни, които се оплакват от проблеми с бъбреците, от болки в кръста, от често уриниране, кръв в урината, покачване на кръвното налягане (особено по-младите хора), те трябва да бъдат насочени към специалист нефролог. 

Искам да кажа, че биопсията е един от методите за ранна диагностика на болестта. С тънка игла се взема материал от бъбрека, който се изследва  хистологично и може конкретно да се каже какъв е типът на хроничния гломерулонефрит.

А това може да определи и начина на лечение. Защото някои типове са по-податливи на лечение, други са по-малко. 

- Какво друго трябва да знаем за нефрологичните заболявания?

- Нефрологичните заболявания изискват внимание от самото начало. Затова болните трябва да се консултират при всякакви съмнения първо с личните си лекари.

Първото нещо, което бих посъветвал пациентите, както и по-младите колеги, е да се изследва урината. Всеки човек, който има съмнение за бъбречно заболяване, да си изследва урината. Защото, ако има някакъв проблем, именно това изследване ще го покаже.

Освен това е важно нивото на кръвното налягане, честото уриниране, някои други оплаквания, които също насочват към бъбречно заболяване. Много е важно обаче, да не се опитва самолечение. Особено по отношение на цистита при жените. Те често прибягват до самолечение, което само усложнява състоянието им.

Билките имат своето значение, но те не са антибиотик, не убиват бактериите. По-скоро влияят на това пикочните пътища да станат по-хлъзгави, което няма да позволи бактериите да полепнат по стените им и да причинят оплаквания.

Всички препарати на базата на червената боровинка си имат своята роля. Но по принцип и такова лечение трябва да се следи от специалист. 

Изобилието от белтъчини в храната вреди ли на бъбреците?

- Какво е оптималното количество течности, което трябва да се приема от хора с болни бъбреци? 

- Много е индивидуално приемането на течности, освен това зависи какъв е сезонът и какви други течности пие пациентът. Ако трябва да посоча някаква оптимална доза, бих казал около литър и половина, не е нужно човек да се налива с 4-5 литра. С една дума - умерен прием на вода. 

- Д-р Милков, продължавате ли да давате съвети от китайската народна медицина на своите пациенти?

- На този етап не се занимавам много с китайска медицина, но продължавам да смятам, че тя трябва да върви ръка за ръка със западната медицина, но при специфични индикации.

Да, давам съвети на мои пациенти например за иглотерапия, както и за акупресура. Вижте, китайската медицина е с много голяма история, но и в днешния век продължава да има своята роля.

- Какви конкретни препоръки бихте дали на хората?

- Препоръчвам на пациентите дори и при най-слабите, най-малките и незначителни симптоми, които им правят впечатление, да се обръщат към личните си лекари.

Всяка необоснована промяна в цвета на урината например - по-тъмна, по-червена; при болки в кръста, които не могат да бъдат обяснени с това, че човекът вдигнал торба цимент и се сецнал; повишаване на кръвното налягане, особено при по-млади хора - всичко това налага да се уточни диагнозата. 

Не бива подобни прояви да се отдават на депресия и стрес. Не можем всичко да обясняваме със стреса. Има заболявания, за които безспорно си има някаква причина.

Те трябва да бъдат диагностицирани правилно, за да се проведе ефективно лечение. По този начин ще се избегнат усложненията, защото, ако се върнем в началото на нашия разговор, трябва да отбележа още, че усложнението на хроничните гломерулонефрити е хронична бъбречна недостатъчност.

Едно много неприятно заболяване както за болните, така и за близките. Тежко заболяване с лоша прогноза, което може да доведе до стадий, когато се налага бъбречна трансплантация.

Яна БОЯДЖИЕВА

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!