Сериозни отоци по крайниците, т.нар. лимфедем, може да се получат по различни причини. Терапията често е продължителна и комплексна, и задължително трябва да се прилага от специалист. По темата разговаряме с терапевта Даниела Добрева-Димитрова.
Визитка♦ Даниела Добрева-Димитрова е терапевт по мануален лимфен дренаж и пълна противооточна терапия по метода на д-р Фодер. Завършва МУ – София със специалност „Кинезитерапия“. Има практически опит в работата с пациенти с мускулно-скелетни дисфункции, ортопедични проблеми, с необходимост от функционално възстановяване след ортопедични операции, с проблеми с периферната нервна система. Преминала е редица допълнителни квалификационни практически курсове, сред които 97 техники и процедури за функционално изследване и терапия гръбначен стълб и сакроилиачни стави. Практикува в медицински център „Physioactive” в София - семейна практика на екип от доказани специалисти в областта на кинезитерапията. |
- Г-жо Димитрова, какво се обърква в лимфната система, за да се стигне до отоци и развитието лимфедем?
- За разлика от кръвоносната, лимфната система е от отворен тип, т.е., дренира излишната течност директно от междуклетъчното пространство. Когато малките артериални капиляри достигнат до клетките, стените им са толкова тънки и пропускливи, че през тях към междуклетъчното пространство преминават голямо количество течности (кръвна плазма и вода), газови молекули и по-големи молекули, носещи хранителни вещества към клетките.
След като в клетките се осъществи обмяната на газове и вещества, отпадните продукти се изхвърлят в междуклетъчното пространство. Оттам през стените на малките венозни капиляри към кръвоносната система се връщат голям процент от течностите, а също и частици, но само с определен (малък) размер. По-големите молекули (например протеини) не могат да преминават през „ситото“ на капилярната стена и остават „заклещени“ в междуклетъчното пространство.
И тъй като протеините като магнит задържат водата около себе си, част от нея също остава в междуклетъчното пространство. Точно тази бистра течност с жълтеникав цвят представлява лимфната течност (лимфа). Тя произлиза от кръвната плазма и е със сходен състав – вода, протеини, мазнини, глюкоза и т.н., като съдържанието й варира в различните тъкани. Ако течностите и елементите не могат да се върнат обратно в кръвоносната система, те биха се натрупвали непрекъснато, тъй като само за едно денонощие се произвеждат около 2-3 литра лимфна течност.
Но това на практика не се случва, благодарение на лимфната ни система, когато тя е здрава и функционира правилно. Когато е увредена по някаква причина (възпаление, травма, първична недостатъчност и др.), се нарушава транспортната й функция – забавя се движението на лимфната течност по лимфните пътища и тя се натрупва в междуклетъчното пространство под формата на отоци. Чрез лимфната система в кръвта се връща течност от междуклетъчното пространство на тъканите и по този начин се контролира не само обемът на течностите, но и протеиновата концентрация. Чрез лимфните капиляри в кръвта постъпват протеини и липиди, реабсорбирани в храносмилателния тракт.
Даниела Добрева-Димитрова
- Какво е мястото на кинезитерапията в лечението на лимфедема?
- Лимфедемът е хронично заболяване, което не застрашава пряко човешкия живот, но ако не се третира правилно и своевременно, може да доведе до необратими кожни промени, чести инфекции, намалена подвижност на засегнатия крайник и значително влошено качество на живот и дори до инвалидизация. Въпреки че за лимфедема все още няма лечение, чрез подходяща и комплексна терапия, фокусирана върху намаляване на отока и болката, състоянието може да се контролира успешно и продължително. Златен стандарт в терапията на лимфедем е противооточната (деконгестивна) терапия, която е комбинация от няколко метода – ръчен лимфен дренаж, компресионно бандажиране, упражнения и грижа за кожата. Тези методи обаче се прилагат само от квалифициран терапевт.
- Каква техника е ръчният лимфен дренаж?
- Ръчният лимфен дренаж е техника, разработена от д-р Емил Фодер и съпругата му – д-р Естрид Фодер през 1936 г. в Париж, за лечение на подути лимфни възли. Впоследствие е развита и обогатена и днес е основна част от комплексната терапия при различни видове отоци – първичен или вторичен лимфедем, липедема, флебо-лимфостатичен оток, следоперативен оток, посттравматичен оток, хронична венозна недостатъчност, за намаляване на вътречерепното налягане при тежки мозъчни заболявания. Техниката не трябва да се прилага при пациенти с декомпенсирана сърдечна недостатъчност, инфекциозни и възпалителни заболявания, неоплазии, разширени вени.
Това е лек масаж, с малък натиск върху кожата и посока, следваща лимфните съдове, при който се използват изпомпващи, кръгообразни и повърхностни масажни техники. Той обаче е специализирана техника, фокусирана към лимфните съдове, с цел подпомагане потока на лимфната течност и не трябва да се бърка с традиционния масаж.
Чрез лекия масаж се стимулират лимфните възли и се предизвикват ритмични контракции на лимфната система, като по този начин се насочва и подобрява придвижването на застоялата в междуклетъчното пространство лимфна течност от увредената част на тялото към области, където тя функционира нормално
. Ефективен е и като превантивно лечение, и като следоперативно рехабилитационно лечение, и има оптимални резултати, когато се комбинира с останалите елементи на пълната деконгестивна терапия. Въпреки че има няколко различни методики за прилагането му, те имат някои сходни характеристики. Започват и завършват с дълбоко диафрагмално дишане, което стимулира отварянето на дълбоките лимфни пътища и подобрява движението на лимфната течност към сърцето.
Първо се обработват незасегнатите лимфни възли в областта на тялото. Така те се дилатират (разширяват) и моториката им се ускорява, а това дава възможност на лимфната течност да се изтласка от засегнатата област в която се е образувал оток. Масажните движения се прилагат бавно и ритмично. Използва се съвсем лек натиск, с цел да не се предизвика спазъм на гладката мускулатура в съдовата стена, което би блокирало движението на лимфата.
- Какво е мястото на компресионната терапия при лимфните отоци?
- Основен принцип в терапията на лимфните отоци е отстраняването на излишната лимфна течност да става само чрез изтласкването й от зоните на отока, където налягането и съпротивлението на тъканите са големи, към зони, където лимфните съдове не са увредени и налягането и съпротивлението са по-малки.
Това се постига основно чрез ръчен лимфен дренаж , но тъй като лимфната система не работи правилно, когато пациентът се изправи и започне да извършва нормалните си ежедневни дейности, под влияние на гравитацията, отокът бързо се появява отново. За да не се позволи на лимфната течност да се върне отново в зоните, от които е била изтласкана, и за да се подпомогне правилната моторика на лимфната система се прилага компресионна терапия.
Използват се различни компресиращи средства – многослойни бандажни превръзки, компресионни ръкави/чорапи или готови компресионни апликации, които се подбират според степента на лимфедем и етапа на терапията. Във фазата на терапия са подходящи бандажните превръзки и меки подложки, които се поставят под еластичните превръзки и служат за по-равномерно разпределение на налягането.
В поддържащата фаза, когато лимфедемът е овладян, задължително е използването на компресионни чорапи, ръкавици и лимфни апликации с еластичен тейп, които да поддържат функцията на лимфната система и да не позволяват събиране на лимфна течност в дисталните части на тялото. При по-продължително натоварване, физически упражнения, дълго пътуване, стоене в право и седнало положение, носенето на компресионни средства е задължително.
Милена ВАСИЛЕВА
