|
Уважаеми читатели, във в. “Доктор” можете да четете статии в рубриката ни “Здрав род - здрав човек”, написани от Аида Марковска. Тя е холистичен и родов терапевт и преподавател, мотивационен оратор, евдемонолог (изследовател на щастието), човек с богат и съществен опит в холистичния подход към здравето на човека във всички негови аспекти. От 2012 г. се интересува и занимава с терапия на рода и родовите потоци. Тя е основател на Школа за родова терапия “Задругата на родонавтите”. В школата от 2019 г. се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да се дава тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно- и обредни традиции, което се оказва изключително високорезултатно в подобряването на родовата ни орис. От 2009 г. Аида Марковска е рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи. Аида Марковска има широка обществена дейност. От 2010 г. тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот “Здравей, Здраве!” и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите “Здравей, Здраве!” в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми. Повече за Аида Марковска и работата й можете да научите на нейния сайт: https://aida.bg/za-aida |
Почивка, починал, почин… - ето думи от един корен. А какво ги свързва? Идеята, че не работиш, че не си зает с нещо съществено, животоизграждащо, спасително или необходимо. За нас почивката означава отдих. От-дъх-ваме си, взимаме си въздух, наслаждаваме се на спокойствие. А думата отмора е още по-показателна. Излизаме от мор, от нещо трудно, тежко и изискващо усилия, нещо водещо до умора. И вместо да сме у-мор-ени, ние от-мор-яваме.
Мисля много за значението на думите, защото то ни носи смисъла и истинската същност на действието. Но нека ви разкажа за отмората като заслужен отдих след тежко усилие.
Днес на почивката се гледа много по-различно от времето на нашите предци. За родителите ни и още повече за техните родители времето на отпуските (още една красива дума с наставка от!-пускам) беше време за работа по семейните и домашните ни дела. „Защо?“ - ще попитат по-младите ни читатели. Ще ви разкажа защо.
Преди около век нашият народ е живял и се е препитавал предимно по селата. Там дейностите, които хората са практикували, са били земеделие и животновъдство и това са били основните начини за прехрана и стигане до изобилие. За предците ни, когато се е говорело за работа, е означавало кърски труд, на полето – или се работи на нивите, или се пасат животни по ливадите. Разбира се, имало е и занаятчии, чийто труд също се е ценял, но цялата прехрана е идвала само и единствено от работата в земеделието и отглеждането на животните. Дори и най-отдалечените от това съвременни хора могат да се досетят, че този труд е бил без почивни дни,
буквално 24/7, както казваме днес, защото нито животните са можели да чакат и да не бъдат обгрижвани, нито засятото – да не бъде отгледано и прибрано навреме. Затова празниците и празничните дни са се тачили много, те са били единствена възможност да се отдъхне от тежкия полски труд.
За поколението след Втората световна война, което започва да работи в заводи, в канцеларии и магазини, тази действителност се е променила. Но не се променя разбирането що е това работа - минало е само едно поколение. Ако работиш на поточна линия, на бюро или седнал на стол - не се е брояло за труд изобщо. Да не говорим за професии, които са изцяло офисни, като счетоводство, преподаване и пр. Това са били уважавани хора, безспорно, но никак не се приемало, че те работят. Тези хора са се посвещавали на образование и наука и това е било „съвсем друга работа“.
Вече градските хора, заети през седмицата с неща, различни от селския труд, са разбирали своята почивка от задълженията си именно като връщане към селската работа. Мнозина от нас още помнят, че бащите и майките им всеки почивен край на седмицата са се връщали на село, за да помагат в работата по двора и животните; други чудесно помнят „ранчото“ на баща си, който в свободните дни е отглеждал малко зеленчуци, няколко плодни дръвчета и два-три кошера с пчели.
Ето това е била идеята за „почивка“, а именно, че се е почивало, докато си в града, и се е работило, като се върнеш на село, близо до земята.
Днес съвременните хора на 21-ви век имаме съвсем различно разбиране за почивка. Нашият труд е предимно в офисите, по бюра, дори от разстояние (от вкъщи на компютъра) и никак не разбираме, че това нашите предци „не са броели за работа“
Резултатите от това разминаване са в промяната на виждането за природата, за духа на съзидателния труд, за радостта от вкусването на плодовете му.
Днес говорим за прегаряне (burnout) - синдром на професионалното изчерпване като психологическо страдание, паник атаки, депресия и изгубване на смисъла. Това е, защото се отдалечаваме от идеята за земята, която ни храни. Ние не успяваме да видим пряко, от самото създаване, откъде и как идва нашата прехрана - тя е преработена, често напълно изкуствено създадена и няма нито вкуса, нито аромата на пръстта, въздуха и на живота в нея. Уморени сме от дългия път към природата, от отдалечаването от началото на нашето съществуване, та ние сме сякаш на хиляди години от тази, която ни храни.
Именно затова днес почивката се свързва с много и хубава храна и пиене, с много и чист въздух, с природа, с море и планина, с пясък, река, езеро или поляна.
Ако умеем поне от време на време да се докосваме до същината на земното си съществуване, почивката дори от два часа ще е много по-полезна за нас. Работим във високи сгради, на етажи над земята, в климатизирани помещения със застоял въздух, издишан от стотици преди нас хора, пием, готвим и се къпем с вода преминала през километри тръбопроводи, направени от какви ли не материали.
Затова днешният човек има неистова нужда от почивка, много повече от предците ни, от всички поколения преди нас. Не защото работим по-усилено или повече, а тъй като сме далече от истинското в нашето същество – живия живот.
С увеличаването на годините ни тази нужда става все по-осезаема, все по-належаща. Защото натрупваното отдалечаване е все повече.
Ето как една моя любима приятелка описа тригодишната си племенница, родена и растяща на село, в двор с цветя и зеленчуци, с кокошарник и петлета, мисирки, гъски, между две кучета и сред стадото на баща й - съвременен фермер, завърнал се от града в родното си село, за да създаде на децата си усещането за живота.
„Тя е само мускули и сухожилия, тя е ведро, слънчево и усмихнато дете, с отличен апетит, не е боледувала и два дни, а когато все пак вдигне температура е само за една вечер. Тя яде комат хляб, изпечен от майка й, отгризва от домата, който сама е скъсала от градината на баща си, и тича заедно с кучетата по двора боса, пълна с живот и сила“.
„А къде ще учи? Какво ще прави, като порасне?“ – попитах аз. „Вероятно ще се върнат в града, за да ходи на училище, школи и курсове“. Да, дори да е така, това не е тъжно, а е добро, защото това момиче ще има здравия български нюх за истинския отдих – сред живите растения и животни, сред света от насекоми, бодили и растения, но и със сладкия вкус на току-що откъсната праскова или чепка грозде.
Желая ви отморяващи дни през лятото и нека то е с аромата на море, печени на тенекия миди, презрели праскови, сладки дини и вечерен босилек.
Аида МАРКОВСКА, родов терапевт, 26 юли 2024 г.
