Близо 380 милиона души по света живеят с Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), като 99% от тези хора са активни пушачи.
Заболяването е третата причина за смърт в света след исхемичната болест на сърцето и инфаркта. В ЕС има около 30 милиона смъртни случаи годишно от това заболяване.
Ето защо Европейското дружество по белодробни болести отбелязва вече 15 години Световния ден за борба с ХОББ - 20 ноември. По този повод доц. Николай Янев обясни основните симптоми на заболяването, диагностицирането му и съвременното му лечение.
- Доц. Янев, колко хора в България са болни от ХОББ и какво представлява заболяването?
- Статистически е изчислено, че в България 14,3% от населението над 40-годишна възраст живее с ХОББ. Но регистрираните през 2023 г. болни са само 90 000 души – хората, които получават лекарства за заболяването по Здравна каса. Това означава, че малка част от пациентите се лекуват, а по-голямата част не са диагностицирани.
Болестта протича хронично и прогресира със всяка година – симптомите и тежестта на заболяването стават все по-тежки. При това заболяване имаме активно възпаление на бронхите. Мукозната тъкан вътре е задебелена, бронхите са изпълнени със секрет, а стените са притиснати и свити от гладката мускулатура. Процесът на горене при пушенето вкарва в белия дроб над 1000 канцерогенни вещества, които действат токсично върху вътрешните стени на бронхите.
Организмът започва да се бори с това токсично въздействие, като продуцира повече секрет, който да се справи с продуктите от горенето.
Това се случва всеки ден до 20 или 30 пъти при закоравелите пушачи в продължение на години. През това време мускулатурата загубва способността да свива и отпуска бронхите, когато е необходимо, и те трайно остават пълни със секрет и свити (обструктирани). Това представлява ХОББ.
Болестта освен от тютюнопушене се причинява също от излагане на вредни газове и частици и от дефицит на Алфа1-трипсин (генетичен фактор – намалено ниво на този белтък в кръвта). Досега обаче още не сме открили пациент, болен от ХОББ, с този генетичен дефект.
Тютюнопушенето и замърсяването на въздуха обаче продължават да са актуални проблеми в България. По тютюнопушене ни водят само гърците. Със застудяването и отоплението с дърва и други материали бяха измерени рекордни нива на фините прахови частици в София – 150 РМ (партикули) при норма до 35 РМ.
Рискови фактори за това заболяване са също острите вирусни и бактериални респираторни инфекции, прекарани в детството. Често боледуващите деца са в пъти по-предразположени да развият ХОББ като възрастни.
Към тях спадат и недоносените бебета, с недоразвити бели дробове. Респираторните инфекции водят и до обостряния на заболяването, затова при тези пациенти е изключително важна ваксинопрофилактиката – срещу грип, ковид, антипневмококова, срещу респираторния синтициален вирус.
Друг рисков фактор е пасивното пушене – когато има пушач в семейството и всички негови членове са изложени на тютюнев дим. Астматиците също са предразположени да развият тежките форми на ХОББ.
- Какви са симптомите?
- Задух, кашлица, трудности и умора при движение, храчки, хрипове и усещането, че гърдите се превръщат в гайди, които свирят, инфекции на белите дробове. Всички тези симптоми обаче имитират симптомите на закоравял пушач.
И когато пушачът си обяснява симптомите само като ефект на тютюнопушенето, често изпуска момента да потърси навременна лекарска помощ. Когато хванем болестта в по-ранен етап, ефектът от лечението е феноменален.
Но когато я установим в напреднал етап, може да се прави само симптоматично лечение за облекчаване на симптомите.
Доц. д-р Николай Янев
- Как се поставя диагнозата ХОББ?
- Диагнозата се поставя на базата на симптомите и дали пациентът е бил пушач. Задължително се прави спирометрично изследване или спирометрия.
Това е абсолютно безвреден, бърз (общо за около минута), неболезнен, функционален метод. С него се измерва скоростта и обема на въздуха, издишан за 6 секунди. Това изследване е много подходящо и за скринингов метод.
Има апаратчета, с които на улицата може да измерваме издишания въздух на желаещите минувачи и да получаваме достоверни резултати.
При спирометрията пациентът поема дълбоко въздух, пълни гърдите докрай, като го прави през една тръбичка за еднократна употреба.
След това рязко, със всички сили и докрай човек издишва. Интересува ни обема на въздуха и скоростта, с която се издишва. Това е достатъчно, за да установим дали има функционално нарушение на дишането.
Ако изследването се прави в специализирана лаборатория, добре е този ден да не се приема кофеин (кафе, черен чай) и да не се пуши цигара преди спирометрията, защото ще настъпят отклонения в резултата.
С помощта на спирометрия можем да установим точно тежестта на ХОББ, да я разграничим от астма, да проследяваме прогресията й през годините и подобрението от терапията.
Форсираният респираторен обем в първата секунда е много важен. В първата секунда трябва да можем да издишаме над 70% от поетия въздух. Ако не можем, бронхите ни са свити.
На 25 г. се достига максимална белодробна функция
След това през зрялата възраст и с остаряването спада постепенно. Това е нормално. Но активните пушачи никога не постигат максималния си капацитет и още по-лошото е, че при тях дихателният капацитет спада много бързо.
На практика ХОББ представлява преждевременно остаряване и намаляване функцията на белия дроб.
Има хора, които с 50% обем на белия дроб си живеят без оплаквания, но други хора със същия обем се задъхват, трудно ходят, уморяват се. Затова оценяваме и симптомите, а не само функцията, която измерва спирометърът.
За съжаление, в болниците при нас идват пациентите с тежките форми на ХОББ, на които малко можем да помогнем. Тяхната преживяемост е по-ниска от тази на пациентите с рак на белия дроб.
Ето защо е много важно да стигнем до пациентите с леки симптоми, които имат все още активна функция на белия дроб, за да я запазим с навременно лечение. Преминаването от лека към тежка форма на болестта може да отнеме 10 – 15 години. Проблемът е, че няма обратен път на подобрение.
Лечението намалява броя на обострянията
Лечението на ХОББ се извършва основно с бронходилататори. Това са лекарства, които разширяват бронхите по химически път, за да могат да дишат спокойно пациентите.
Една част от бронходилататорите действат за 4 до 6 часа, а другите - от 12 до 24 часа.
Използва се също група противовъзпалителни лекарства, в които влизат и инхалаторните кортикостероиди. Обикновено хората се страхуват от кортикостероидите. Смятат, че от тях се напълнява, че може да им отключат диабет, високо кръвно, остеопороза.
Напротив - инхалаторните кортикостероиди нямат вреден ефект върху организма, защото се прилагат в много малки дози. При това пациентите ги вдишват и те полепват само по бронхите и не оказват системен ефект.
Точно затова си позволяваме да лекуваме с инхалаторни кортикостероиди дори деца с астма.
Даваме при ХОББ също и комбинирани лекарствени продукти, които съдържат едновременно инхалаторни кортикостероиди, и бронходилататори. Когато пациентът е с настъпила бактериална инфекция, се предписват антибиотици. Но дългосрочна употреба на антибиотици не е желателна.
Периодите на обостряне на ХОББ са три вида. Леките могат лесно да се овладеят само с фина настройка на инхалаторната терапия.
Умерените налагат вече да се направи значителна промяна в терапията, включително антибиотици и перорални или системни кортикостероиди, от които всички се страхуват.
Най-тежките обостряния на заболяването налагат пациентът да се настани в болница или в интензивно отделение за активно наблюдение. Защото всеки тежък епизод на ХОББ е животозастрашаващ.
Всеки епизод на обостряне води до ново ограничаване на обема на белия дроб и функцията му постепенно спада надолу. При леко обостряне се губят около 87 мл белодробен обем, при умерено - 20 мл, при тежко - 9 мл.
Загубите намаляват при по-тежките обостряния, защото пациентите вече няма какво да губят. То вече е загубено. Така че единственият начин ефикасно да се борим с болестта е да не се допускат или поне да намалеят обострянията на Хроничната обструктивна белодробна болест.
Мара КАЛЧЕВА
