Доц. Светлин Цонев, д.м., ръководи новооткритото отделение по ангиология, флебология, ендоваскуларно лечение и лечение на периферно-съдова болест в структурата на Клиниката по кардиология на “Александровска болница”. Доц. Цонев е специалист по кардиология, ангиология и флебология с над 10-годишен опит и професионална квалификация в неинвазивната сърдечносъдова образна диагностика (експерт по ехокардиография, доплерово изследване на съдове). Разговаряме с доц. Цонев за профилактиката и лечението на периферно-съдовата болест.
- Доц. Цонев, пациенти с каква патология лекувате във вашето отделение?
- Отделението ни диагностицира и лекува пациенти с артериална или с венозно-съдова болест. Това са стеснения на сънни артерии, нарушена артериална циркулация на долните крайници, венозни патологии, като дълбока венозна тромбоза, усложнени състояния след белодробна тромбемболия вследствие на миграция на тромби от дълбоки вени.
Обикновено тези пациенти изискват комплексен подход – кардиологичен и ангиологичен, защото е известно, че хората с ПАБ (периферна артериална болест) най-често загиват от инсулти или инфаркти. Причината е, че атеросклерозата е системно заболяване. Не бива, лекувайки една съдова територия, да пропускаме друга – сърцето, мозъка и други зони, освен крайниците. При нас преодоляваме този недостатък.
И аз, и ръководителят на Клиниката по кардиология, имаме по две специалности – кардиология и ангиология/флебология. Това ни дава възможност да прилагаме комплексен подход при лечението. Правим пълна неинвазивна диагностика – доплер (ехографско изследване) на всички достъпни съдове, компютърна томография и ако се налага - селективна ангиография.
Доц. д-р Димитър Петков: Една трета от тежко болните с коронавирус развиват венозна тромбоза
Например при пациент с аневризма на коремната аорта можем да използваме и доплер, и компютърна томография, за да решим дали да го насочим за операция или за ендоваскуларно лечение. Нехирургичните ендоваскуларни техники, които прилагаме, са поставяне на специални балони и стентове в артериалните съдове, за да се възстанови кръвотокът.
- Кои са рисковите групи за периферната артериална болест и как може да се профилактира тя?
- Рисковите фактори за периферната артериална болест са подобни на тези за коронарна артериална болест. Това са високо кръвно, висок холестерол. Пушачите са изключително рискови за периферна артериална болест. Огромна група от пациентите с артериални стеснения или запушвания са диабетиците, защото диабетът уврежда както големите, така и малките съдове от коляното надолу.
В Италия има съдови центрове, които се занимават само с пациенти със захарен диабет. Целта е навреме да се открият съдовите проблеми и да ги лекуват с медикаменти, ендоваскуларно или хирургично, за да не се стига до най-тежкото усложнение – ампутация на крайник.
- Какви са симптомите на периферно-съдовата болест?
- При нас много често попадат пациенти, които са минали първо през ортопед или през невролог. Защото главните симптоми на периферно-съдовата болест са болка, която може да тръгва още от тазобедрената става. Съдовата болка обаче е само при движение и натоварване, а не като при износена става.
Голяма част от пациентите се оплакват от стягане в областта на подбедриците, когато изминат определено разстояние. Това е клаудикационната болка. Пациентите трябва да следят за такива симптоми. Ако се появи и изтръпване на крайника, съпроводено с изстиването му, това са спешни симптоми, които не трябва да се подценяват. Особено ако има болка и крайникът е блед и студен, спешно трябва да търсят помощ при ангиолог. Това състояние е тромбоза на артериалните съдове и трябва да се третира до няколко часа.
Тромбоза може да настъпи и във венозната система на краката. Тогава крайникът се подува, но е топъл, зачервен. Подуването може да стигне чак до ингвиналната гънка. Ако същевременно се появи задух и сърцебиене, а кръвното спадне, има дълбока венозна тромбоза в долните крайници, която може да стигне до белия дроб и да предизвика белодробна тромбемболия. А това е животозастрашаващо състояние.
Доц. Цонев
- Не зная дали пациентите са в състояние да разпознаят тези симптоми. Но общопрактикуващите лекари разпознават ли ги?
- За съжаление, понякога белодробната емболия протича доста особено и се разпознава късно. А белодробната емболия, венозната и артериалната тромбоза зачестиха много при COVID-19
Те са част както от усложненията по време на инфекцията, така настъпват и като късни усложнения във възстановителната фаза.
Дори леко протекъл, COVID-19 е възможно да се усложни в период до една година с артериална или с венозна тромбоза. Ако обаче тромбозите бъдат хванати навреме, може да приложим локални медикаменти, които разбиват тромбите; аспирационни системи, с които вадим самия тромб или го фрагментираме, за да бъде по-лесно разграден.
- Какъв показател е индексът глезен/ръка?
- За да получим така наречения глезен брахиален индекс (ABI индекс), измерваме кръвното налягане на брахиалната артерия на мишниците и на глезена – тибиалните артерии. Когато има разлика между тези две налягания, което се изразява в ABI индекса, това означава, че някъде в периферните артерии има стеснения или запушвания. Когато ABI индексът е под 0,9, кръвотокът към краката е намален вследствие на значима периферно-съдова болест. Този пациент се насочва за изследване с еходоплер.
Ако се налага, се прави и скенер или периферна ангиография, при която се вижда всяко разклонение на артериите. Така намираме проблемната артерия. ABI индексът се ползва в клиничната практика за скрининг. На Запад дори общопрактикуващите лекари го ползват.
5 лесни начина за укрепване на кръвоносните съдове
При диабетици е рядко приложим, при тях клиничната картина и доплерът са по-добри диагностични средства. Докато при пушачи и хора с висок холестерол този индекс бързо може да ни ориентира дали има периферно-съдова болест.
- Какво ще препоръчате на хората с висок холестерол, който не се влияе от диета?
- При чистата фамилна хиперхолестеролемия, което е наследствено заболяване, трябва да се проследи фамилната история
Ако тези пациенти са имали родственици с настъпили инсулти и инфаркти или периферно-съдова болест в по-ранна възраст, трябва да се обърнат за профилактика към кардиолог и ангиолог. При мъжете тази профилактика трябва да започне след 35-годишна възраст, а при жените – след 45-годишна възраст.
Профилактиката включва измерване на ABI индекс, доплер на сънните артерии, за да се установи дали има натрупване на атеросклеротични плаки. Ако плаките вече са налице, пациентът може да мине на статинова терапия – лекарства за намаляване на холестерола, или на терапия със специфични антитела, които вече са в клиничната ни практика.
- Какви съвети ще дадете за начина на живот на пациентите с тази патология?
- Пациентите с установена периферно-съдова болест имат болка в долните крайници, но тя не трябва да е причина да спрат да се движат. Колкото повече се движат, толкова по-добре ще се изграждат допълнителни съдове, чрез които крайникът ще се кръвоснабдява по-успешно.
Препоръчвам тези пациенти да посещават профилактично ангиолог. При тези прегледи можем да открием високостепенно стеснени съдове, които да лекуваме ефективно с неинвазивни и ендоваскуларни методи още преди положението да е станало критично.
Хората с висок холестерол съветвам да изследват освен нивата му и маркерите на възпалението, като С-реактивен протеин, специфичен Lp (а). Тези маркери са достъпни за изследване в лабораториите и показват доколко лош ефект има лошият холестерол LDL. На базата на тези изследвания може да се променя начинът на лечение. Освен диета пациентът може да се профилактира с медикамент, най-подходящ за неговото състояние.
При пациенти с напреднала атеросклероза и диетата е много важна. Освен изключване на солени и мазни храни трябва да се ограничат и млечните продукти. И отново – движението е изключително полезно за тези пациенти.
Мара КАЛЧЕВА
