Д-р Мария Стаевска е доцент, ръководител на Клиничния център по алергология към Медицинския университет в София и завежда Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ “Александровска”. Има две специалности - по клинична алергология и вътрешни болести. Специализирала е имуногенетика в института “Пастьор” в Париж и медикаментозна алергия в Медицинския университет в Лодз, Полша. Преминала е обучение за преподаватели по алергология в Медицинския университет в Безансон, Франция, завършила е интензивен курс по клинична епидемиология и биостатистика в Медицинския университет във Варна, както и по здравен мениджмънт в Медицинския университет в Пловдив.
- Свикнали сме да свързваме алергиите с пролетния сезон, доц. Стаевска. Но какви опасности в това отношение крият летните месеци?
- Идеята, че алергията е само пролетен проблем, не е много вярна. Действително през пролетта главно цъфтят растенията и в България в края на май, юни се изявяват сенната хрема, сенната астма и конюнктивитът, но всъщност алергиите ни застрашават през цялата година. В по-късната пролет, лятото и до есента има растения, които поленират и оттам причиняват същите оплаквания на конюнктивит и астма. Това са тревни видове, а по-късно плевелните видове.
Например за България доста са характерни пелинът, аброзията вече, които създават проблеми в края на юли, август, та чак до септември. Другият голям проблем за лятото са ужилванията, които всъщност раждат фразата, че алергията убива. Реално ужилванията от пчели, оси и стършели могат да са наистина фатални и съм виждала по медиите съобщения как човек умира за минути. И за съжаление, такава е културата в българското общество, винаги лекарят е виновен.
За разлика от западните общества, където има култура на доверие към лекаря, в България има култура на обвинение: “Какво се е случило? Как може човек да умре за 10-15 минути?” Да, навсякъде може, и навсякъде по света умират хора, защото трябва много малко алерген, за да се получи бърза и мощна реакция при силно изразена сенсибилизация. Но съвременната наука има решение и на този проблем - имунна терапия, автоинжектори...
- Кои са характерните симптоми на алергична реакция, за които човек трябва веднага да потърси спешна помощ и къде може да я намери?
- Всъщност, алергичните състояния много често са спешни и аз искам да изтъкна, че Александровска болница с нейния спешен център предоставя може би единствената в страната неотложна алергологична помощ. Много често пациентите, когато получат обриви, отоци, задушаване, отиват по навик в “Пирогов”, във Военна болница, но там реално няма алергологични клиники. Обикновено такива пациенти се поемат от токсиколози и, разбира се, те се справят с първоначалната картина, но много често след това казват: “Отидете в алергологията, за да се разбере какво има”.
Целият проблем със здравната система в момента е, че в рамките на месец, според НЗОК, пациентът няма право да отиде другаде и се получават конфликти. Например на третия ден пациентът е изписан от “Пирогов” и той веднага идва в алергологията да продължи лечението, а ние нямаме право дори да го видим, защото по регламент след хоспитализацията той има право на две безплатни консултации в клиниката, която го е лекувала до момента. Това води до напрежение.
Затова е важно, когато човек получи обриви, отоци и задушаване, по-добре да отиде в спешния център на Александровска болница, където ще бъде консултиран и евентуално хоспитализиран в алергологичната клиника.
- Зачестяват ли пристъпите на астма в горещите и задушни дни?
- Не бих казала, че горещото време влошава астмата. Тя се влошава по-скоро през есенно-зимния сезон. Всъщност, лошото време влошава астмата - мъглите, влажният въздух. Принципно лятото е добрият сезон за астматиците, но има доста пациенти тази година заради влажното време през юни и юли, които бяха зле. Разбира се, има тежки астматици, които не могат да постигнат контрол с обичайното лечение и аз смятам, че Клиниката по алергология на Александровска болница вече се оформя като център за лечение на тежка астма.
В България са одобрени два биологични препарата, които именно решават проблема на тежките астматици. И това лечение, слава Богу, им позволява да излязат от омъгьосания кръг на постоянен прием на кортизон, да имат съвсем други перспективи и за бъдещето си здраве, и за качеството си на живот. Имам предвид пациенти с астматични пристъпи - задух, стягане в гърдите, свирене в гърдите, честите нощни пристъпи, пристъпите при най-малко физическо усилие. Хора с такива оплаквания е най-добре да бъдат консултирани в Клиниката по клинична алергология в Александровска болница и евентуално хоспитализирани.
Доц. д-р Мария Стаевска
- Кога обривът не е безобиден?
- Обривът, общо взето, никога не е безобиден, защото реално болестта не е просто уртикария, тя е уртикария и ангиоедем. И една по-тежка изява на обрива всъщност може да бъде съчетана с оток. Най-често отоци на клепачи, на устни, които могат да засегнат езика, фаринкса, което може впоследствие да доведе до задушаване. Такива пристъпи могат да се получат и от приемането на противовъзпалителни средства като аспирин, аналгин, амидофен, нурофен. Те могат да бъдат предизвикани и от вирусни инфекции, дори от стрес.
Има една българска поговорка - така се притесних, че се изприщих. Така че всякакви ситуации могат да доведат до изява на обрив и никога не се знае дали той няма да бъде последван от отоци. И тогава, когато има тази опасност, е по-добре човек да бъде консултиран и евентуално хоспитализиран за проследяване и за лечение.
Другият проблем със спешните обриви, които попадат много често не при алерголози, е, че така протича болестта, че много често заблуждава пациентите. Т. е. появява се тежък обрив, прави се в спешен център инжекция урбазон, алергозан или нещо подобно, обривът отшумява и пациентът решава, че всичко е преминало. Това обаче много рядко може да се случи, да не кажа почти никога, защото след изтичане на действието на медикамента - което е максимум 24 часа, всичко се повтаря. И тези пациенти започват да ходят всеки ден в продължение например на седмица в различни спешни центрове, от което от една страна, нямат един лекар, който да ги проследи, от друга страна - натоварват системата.
Наистина, повечето болници предлагат такава спешна помощ, но не с квалифицирани кадри - алерголози, а специалисти по спешна медицина. Затова най-добре е такива пациенти да бъдат хоспитализирани в алергологична клиника - в Александровска болница имаме такава пътека и постепенно терапията да бъде намалена до изчерпване на симптомите. Обикновено това отнема 3-4 дни до седмица.
- Алергиите имат ли предпочитание към възраст?
- Няма възраст, която да е застрахована. Принципно алергичната бронхиална астма и сенната хрема са повече болест на младите хора. Пикът на сенната хрема например е в тийнейджърска възраст. Но в съвремието ни нещата започват да се променят. Все повече и по-възрастни хора отключват сенна хрема. Астмата може да започне по всяко време. Имаме пациенти, които след имунотерапия са били с дълга ремисия, но на късна възраст болестта се завръща и трябва отново да се проведе имунотерапия, нещо като реваксинация. Така че никой никога не е застрахован.
- Да се върнем на фразата - алергията убива. Защо за някои хора ужилването от пчели е фатално?
- Колкото до много опасната инсекталергия и алергичния шок, който се получава при нея, няма застраховани хора. За щастие, децата по-рядко получават този анафилактичен шок. Те могат да получат анафилактична реакция - много изразен обрив, оток, дори прилошаване, но рядко се стига до загуба на съзнание. Докато при възрастните това е по-често. Особено при по-възрастни хора, които имат и придружаваща патология -сърдечносъдови проблеми, наистина това може да бъде фатално. Обикновено най-застрашени от тази гледна точка са пчеларите. Затова е добре, ако забележат някаква реакция при ужилване от пчели, да бъдат консултирани, да им бъде направена имунотерапия, която дава гаранция за толериране на едно ужилване, без да има такива големи опасности. Големият проблем е, че в България нямаме никакъв препарат на адреналин под формата на автоинжектор. По-рано имахме, но за съжаление регистрацията отпадна. Налага се нашите пациенти да купуват препарата от чужбина. А това е нещо, което алергичният пациент трябва да има у себе си непрекъснато.
При ужилване, усещайки, че започва нещо - сърбеж по дланите, по цялото тяло, зачервяване, обриви, отоци, задух, да си направи тази апликация на адреналин - мускулно, през дрехите. В Клиниката по алергология обучаваме нашите пациенти за това. И обикновено, ако наистина се хване навреме, алергичната реакция изчезва доста бързо. Естествено след това пак трябва да се потърси медицинска помощ. Но това, което спасява живота на болния, е адреналинът, който да бъде поставен в рамките на 5-10 минути след ужилването.
- Има ли превенция за алергичните заболявания?
- Всъщност, генетиката на алергичните болести не е една. Например няма особена наследственост за инсекталергията - т.е. към алергията от ужилвания. Там най-големият риск е дали имаш чести ужилвания. Напоследък доста хора обичат да се занимават с пчеларство - и като бизнес, и като хоби, така че за съжаление някаква особена превенция не може да се приложи.
По отношение на атопичните болести - това са бронхиалната астма, атопичният дерматит, сенната хрема, напоследък много се дискутира и се смята, че промяната в микробиома е основният проблем за рязкото им увеличаване. Т.е. превенцията е в избягване на стерилния начин на живот, който водят повечето хора в градовете.
Съветите са за повече контакт с животни - отглеждането на куче в къщите, повече контакт с пръст, храненето с не много преработена храна, това са неща, които могат да се направят до голяма степен. Т.е. ние трябва да възвърнем нормалния си микробиом, с идеята да не страдаме много от атопични болести. Но това за съжаление не се отнася за инсекталергията. Хроничната уртикария, която става най-честа причина за хоспитализация по спешност - с обриви, отоци, тя пък е със съвсем друга генетика. Там организмът има склонност към автоимунни болести, чието увеличение до голяма степен също се дължи пак на съвременния начин на живот - загуба на биоразнообразието на нашия микробиом.
Едно от нещата, което би могло да се знае от хората, е, че наистина лекарствата за температура и болка са най-честата причина за тежките състояния на обриви и отоци. Били сме свидетели на пациенти, които винаги след взимане на съответния медикамент - аспирин, аналгин и т.н., получават едни и същи реакции, докато в края на краищата разберат за какво става дума. И бих искала да кажа и за друга категория рядка група пациенти, които също намират адекватна помощ в нашата клиника, това са пациентите с наследствен ангиоедем. Там вероятността за смъртен изход при оток на ларинкса е около 50%. И затова лечението е специфично. То е биологично скъпоструващо лечение, което провеждат специалистите в нашата клиника.
В България са открити около 90 пациенти - честотата е 1 на 50 000. Но очакваме, че има неоткрити около 60 пациенти и най-вероятно някои от тях се лекуват абсолютно неправилно. Скоро публикувахме случай на пациент с 60 години забавяне на диагнозата, при когото болестта протича главно с коремни кризи. 5-6 пъти е бил опериран абсолютно ненужно, просто защото никой не е подозирал тази диагноза. Но с редките болести обикновено е така. Пациентите с години се лутат от кабинет на кабинет, особено, ако пациентът има коремни кризи, никой хирург няма да помисли за наследствен ангиоедем.
Слава Богу, вече имаме алергологична мрежа от около 100 добре подготвени алерголози в страната, които насочват пациентите към клиниката. Скоро имахме диагностициран случай на ангиоедем, с който сме горди, защото забавянето беше по-малко от месец. Съпоставете 60 години спрямо един месец. Пациент, който прави остра левкоза, и в същото време развива придобит ангиоедем - това пък е още по-рядко. И при този пациент дори първата изява не беше хематологичната картина, ами първо бяха отоците. Но специалист по алергология - д-р Павлова от Враца, веднага се ориентира и изпрати пациента в клиниката, където проведохме правилното лечение.
Румяна СТЕФАНОВА
