Мина Ламбовски: Аутистите в българия имат нужда от квалифицирана помощ

 По този повод разговаряме с г-жа Мина Ламбовски - родител на дете с аутизъм и основател на център “Тацитус”, който е създаден, за да помогне на родителите на тези малки българчета със специални образователни потребности. Г-жа Ламбовски има дългогодишен опит в борбата с аутизма - натрупан в специализирано образование и обучение, и в търсене на отговори по целия свят. Именно тя е организатор и на тази последна инициатива - обучение на специалисти по сензорна терапия. Ето какво разказа тя пред репортер на в. “Доктор”.

- Г-жо Ламбовски, направо на въпроса: какво е сензорна терапия?
- Това е терапия, която се прилага при деца с аутизъм и други неврологични увреждания от типа на детска церебрална парализа, инсулт в детска възраст, всякакви нарушения на мозъчната тъкан и нервната система. Хората може би не са чували, но в Европа широко се изучава и прилага т.нар. ерготерапия. Тук е мястото да кажа, че и в България има обучение по ерготерапия в Медицинския университет, но за съжаление не е достатъчно. Вижте, това е нещо, което датира максимум от 5-6 години и ако в Америка, както и в Европа се изучава обстойно, то у нас все още не е създадена такава възможност. А сензорната интеграция е важна част от ерготерапията, което в България не се преподава. Това е наука, която се превръща в терапия на базата на теорията и практиката с хора със заболявания на нервната система или на мозъчните структури. А целта е да подпомага особеностите при развитието на тези хора и тяхното по-добро функциониране в околната среда.

- Подходяща ли е за деца с аутизъм?
- Сензорната интеграция е много подходяща за деца с аутизъм. Ще обясня защо: при тях на пръв поглед нервната система не е увредена. Всеки неврологичен преглед показва, че тя работи и функционира нормално, но това не е съвсем така. Ето какво имам предвид: ние, здравите хора, приемаме от околната среда и обработваме в мозъка си всякакви стимули, като реагираме адекватно на тях. При децата с аутизъм някъде се къса връзката. Те също получават стимули от околната среда, както вие и аз, но не могат да обработят правилно тези стимули. Никой засега не може да каже защо това е така, но тяхната реакция на тези стимули е неадекватна. Често дори на съвсем безобиден и дори приятелски настроен стимул те реагират с бягство. Такъв стимул може да бъде храна например, която детето отказва.

Такъв стимул може да бъде светлината или всеки шум от околната среда, както дори и майчиният допир. Не всички деца с аутизъм реагират еднакво на стимулите на околната среда, както и към всичко останало - това е, което най-много ни затруднява при това състояние. Всяко дете от аутистичния спектър е различно само по себе си. Но наистина има една част от тях, които

реагират негативно на допира на майчината прегръдка,

на допира с дрехи, с обувки. Това е така, защото се случва нещо с рецепторите, които се намират по тяхната кожа, предавайки тактилната информация към мозъка. И те, децата аутисти, обработват тази информация като нещо много неприятно, или заплашително, или болезнено, не можем точно да кажем какво усещат.

- По какъв начин сензорната интеграция може да повлияе на тези реакции?
- Сензорната интеграция е наука, която помага на детето в тази посока. Това е много хуманна наука и за нас като родители, за самата мен като майка на дете с аутизъм и специалист, който работи с такива деца. Относно самата терапия - има техники, чрез които сензорният терапевт би могъл да повлияе на реакцията на детето. Т.е. да му помогне то да се научи да приема ненасилствено подобен тип стимули.

Това е много сериозно знание, което касае нервната система, мозъчните структури. Една много сериозна практика, която е базирана на много дълги часове работа - говоря за нашето обучение на деца с аутизъм. Тук е мястото да спомена с благодарност и уважение нашия преподавател, един от водещите в Европа ерготерапевти, г-жа Кристине Пул. Тя работи в детски център в Мюнхен. Мога да твърдя, че ние сме добре подготвени да се справяме в подобни ситуации, а те касаят цялостния живот на детето с аутизъм.

- Работите ли и с други деца с неврологични нарушения?
- Благодаря за този въпрос. Непременно искам да изтъкна този факт - да, имаме практика и с други деца. Имам колеги, които работят с деца с церебрална парализа, с всякакъв вид парези. За тези мои колеги също беше много полезно знанието ерготерапия и сензорна интеграция. В този наш разговор засягам аутизма, защото това е в моята област, но пак подчертавам, че сензорната терапия като част от ерготерапията е насочена към всички онези, които

имат някакви видове двигателни затруднения

Адмирирам семействата на деца не само с аутизъм, но и с други потребности, които прибягват към тази терапия. Както и всички хора, които имат някакви моторни нарушения, включително и децата с обучителни трудности. Например деца с дислексия. Много често те имат околомоторно нарушение - това значи, че координацията между око и ръка някъде е нарушена, не работи както трябва, децата объркват буквите, разменят местата им. Ще ми се да допълня и това, че при техники, които минават през игра, ние успяваме да подпомогнем тези наши неповторими дечица да приемат околната среда по един по-сигурен и приятелски начин.

- Много ясно и достъпно обяснихте същността и ефекта от сензорната терапия. Да поговорим накрая за 13-те специалисти, които вече имат сертификат.
- Аз съм много горда от факта, че бях организатор на това обучение и вече съм част от екипа - освен че също прилагам сензорни елементи в практиката си с деца аутисти. Това обучение се случи благодарение на “Фонд за терапии”, който обединява “Стъпка за невидимите деца”, Сдружение “Тацитус” и Асоциация на ресурсните учители. За мое голямо щастие, една част от тези 13 човека са от ресурсните центрове. Това е много важно, защото ресурсните центрове са държавни, чрез които услугата към родителя се предлага безплатно. Нашето сдружение “Тацитус” е частна институция, но е факт, че голяма част от децата и при нас посещават сеансите безплатно - тези, които нямат възможност. Искам да кажа, че ние също се занимаваме с благотворителна дейност, но все пак сме частна институция. Затова изтъквам задоволството си от факта, че ресурсните центрове също изпратиха хора за обучение.

- От кои градове?
- От Ловеч, Смолян, Стара Загора, Добрич, София - т.е. на определени места в страната една голяма част от тези услуги ще бъдат предоставени безплатно на деца с увреждания, независимо дали те са с детска церебрална парализа, с аутизъм или с някакво друго заболяване. Тези, които са се посветили да помагат, имат нужда някой да ги научи да работят, за да има добър резултат. Така че и самите те бяха много щастливи, много мотивирани, нямаха търпение да се приберат и да приложат наученото.


Яна БОЯДЖИЕВА